Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на П.Мда ,[гражданство], подадена чрез процесуалния представител адв. Б.П,против решение № 6087/18. 10. 2019г., постановено по адм. д. № 7938/2019г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена нейната жалба срещу отказ рег.№ 316000-20926/13. 06. 2019г., постановен от директора на ОД на МВР – Плевен, за издаване на разрешение за продължаване на срока на пребиваване в страната.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, поради което е достигнал до неправилния извод, че е изпълнено основанието по чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ. На следващо място счита, че съдът е тълкувал погрешно доказателствата по делото, с което е допуснал нарушение на правото на личен и семеен живот на чужденеца. Моли за отмяна на решението и отмяна на административния акт.
Ответникът - началникът на групар "Миграция" при областна дирекция на МВР - Плевен не изразява становище по касационната жалба,
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото и становищата на страните. Счита, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че на адреса, който е посочила П.Мда, не живее никой и жилището е празно. Намира, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал твърденията на жалбоподателката, че имотът не бил обитаван поради авария на водопровода в жилището, както и че правилно приел, че бракът й с Г.Ж е формален. Счита, че първоинстнционното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в...