Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е.И от [населено място], чрез адв.. К, срещу решение № 6198 от 23. 10. 2019 г. постановено по адм. дело № 2912/2019 г. от Административен съд София – град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЧР-117/25. 02. 2019г. на изпълнителния директора на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури/ИАРА и е осъден да заплати в полза на административния орган съдебни разноски в размер на 100 лв.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - Изпълнителният директор на ИАРА, чрез пълномощника си юрк.. А, в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № ЧР-117/25. 02. 2019г. на изпълнителния директора ИАРА, в частта с която на жалбоподателя е определена основна месечна заплата от 1200 лв. за заеманата от него длъжност "юрисконсулт " в сектор "Организация, контрол и анализ" Дирекция ГДРК, с възражение на определената степен на основна месечна заплата – 3, вместо законово определената -4 .

С решението, чиято отмяна се иска първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователно, оспорването като е приел, че административният акт е издаден от компетентния административен орган – органа по назначението по смисъла на чл. 6 ЗДСл, в кръга на правомощията му по чл. 67, ал. 4 от същия закон, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

Касаторът не споделя мотивите на съда и счита, че: Неправилно е приложен материалния закон. Съдът не е отчел факта, че определената степен на основна месечна заплата на Илиев не отразява професионалния му опит и юридически стаж; налице противоречие между изложените в акта мотиви и постановения диспозитив; изводите на съда са в противоречие с утвърдена съдебна практика.

Възраженията са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото и е събрал в нужния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това се е обосновал с приложимия материален закон. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите като задълбочени и правно обосновани.

От съдържанието на приложената по делото заповед № ЧР-117/25. 02. 2019г. издадена на осн. чл. 122 ал. 1 ЗДСл Е.И е възстановен на длъжност „Юрисконсулт“, с длъжностно ниво по КДА 11; ниво на основната месечна заплата 22- експертно ниво 7, степен- 3 и ранг ІІ-младши, с основно месечно възнаграждение- 1 200 лева.

Обосновано също така съдът е приел, че определеното в оспорвания акт основно месечно възнаграждение на служителя съответства на нормативните изисквания, като органът по назначаването е определил индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, отчитайки нивото на заеманата длъжност, квалификацията, професионалния му опит.Но при определяне на индивидуалното месечно възнаграждение на възстановения на предишната си длъжност служител органът по назначаването действа при условията на оперативна самостоятелност в рамките на минималните и максимални размери по чл. 67, ал. 3 ЗДСл, респ. определеният в Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение 1.

Касатора се позовава на последната редакция на приложение № 1 от наредбата. Съ­щото обаче е изменено с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6 на МС от 14. 01. 2019 г. за изменение и допълнение на Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, С него са проме­нени и степените на заплатите от 6 на 4. С параграф 18 от преходните и заключителни разпоредби се вменява задължение на ръководителя на административната структура в едномесечен срок да определи нови степени на работната заплата, като определя нови степени на основните месечни заплати, както следва:

а) степен 1 – на служителите, чиито основни месечни заплати са определени в досегашните степени 1 и 2;

б) степен 2 – на служителите, чиито основни месечни заплати са определени в досегашната степен 3;

в) степен 3 – на служителите, чиито основни месечни заплати са определени в досегашната степен 4;

г) степен 4 – на служителите, чиито основни месечни заплати са определени в досегашните степени 5 и 6.

Променен е и чл. 9 от наредбата, сочещ, че при първоначално назначаване индивидуалните основни месечни заплати на лицата имащи професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с над 7 години –се определя в рамките на степен 3 на нивото на основната месечна заплата за длъжността., вместо досегашната степен 4.

Липсват твърдения, нито доказателства, че преди уволнението индивидуалната основна месечна заплата на Илиев да е била в максималните степени 5 или 6, за да бъде променена на максималната степен по новата таблица, а именно претендираната 4.

При така изложените мотиви касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на съда – правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник брой: 8, от дата 24. 01. 2017 г. Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6198 от 23. 10. 2019 г. постановено по адм. дело № 2912/2019 г. от Административен съд София – град

ОСЪЖДА Е.И да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото пред настоящата инстанция. Решението е окончателно.