О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
гр. София 30. 01. 2026 г.
Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Е. Д.
като изслуша докладваното от съдия Е. Д. гр. дело № 1291 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете насрещни страни в производството Ж. А. В. и Е. Й. С. срещу решение № 206/28. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 453/2023 г. на Окръжен съд – Сливен. Ж. А. В. обжалва решението в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение № 281/15. 06. 2023 г. по гр. д. № 3450/2021г. на Ямболски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея срещу Е. Й. С. иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на увреждане, причинено й във връзка с проведено дентално лечение през периода 09. 03. 2020 г. - средата на м. април 2020 г., в размер на сумата над 3 250 лв. до пълния претендиран размер от 7 420 лв. Е. Й. С. обжалва въззивното решение в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в размер на 3 250 лв., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането му да заплати сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба - 08. 11. 2021 г. до окончателното изплащане, в частта, с която е осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да заплати на Ж. А. В. сумата 2 580 лв. - заплатена по договор за дентално лечение, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба - 08. 11. 2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от него насрещен иск за заплащане на сумата от 2 185 лв., представляваща претърпяна имуществена вреда, ведно със законната лихва, считано от предявяване на насрещната искова молба.
В изложението към подадената от Ж. А. В. касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по няколко групи въпроси: 1. „Когато съдът не възприема заключение на вещото лице в определена негова част следва ли да мотивира отказа си да го кредитира? Длъжен ли е въззивният съд да мотивира съдебния си акт съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК и чл. 202 ГПК“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 50159/08. 03. 2023 г. по гр. д. № 1218/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 60268/15. 12. 2021 г. по гр. д. № 1040/2021 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 50062/21. 06. 2023 г. по гр. д. № 3284/2022 г. на ВКС, ІІ г. о.; 2. „Когато ответната страна създава пречки за доказване на определени факти и обстоятелства, от значение за правния спор, съдът следва ли да приеме тези факти и обстоятелства за доказани? Може ли страната да черпи права от своето незаконосъобразно и недобросъвестно поведение? При какви обстоятелства съдът прилага чл. 161 ГПК?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 90/21. 01. 2020 г. по т. д. № 1919/2018 г. на ВКС, І т. о., решение № 23/26. 04. 2017 г. по гр. д. № 2732/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 111/12. 07. 2018 г. по т. д. № 1892/2017 г. на ВКС, І т. о.; 3. „При наличие на доказателства за основателност на иска, съдът може ли да го отхвърли по съображения, че няма данни за неговия размер?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 133/18. 06. 2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Е. Й. С., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на касационната жалба.
В изложението към подадената от Е. Й. С. касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по няколко групи въпроси: 1. „Достатъчно ли е съдът да приеме, че е налице причинно-следствена връзка само предвид анализ на поведението на лекуващия лекар и проведеното от него лечение?“; 2. „Когато по делото има данни, че освен поведението на първия лекуващ лекар, чиято отговорност е ангажирана, са налице и други фактори, които предпоставят настъпване на присъщ за манипулацията риск, следва ли съдът да съобрази и тези данни, като част от съвкупното въздействие на множество явления/събития, довели до твърдяното настъпване на вреда?“; 3. „Следва ли съдът да определи различен обем на отговорността за деликт, когато по делото е установено, че освен поведението на лекаря, са налице и други фактори, които са способствали настъпването на присъщ за манипулацията риск?“; 4. „Може ли съдът да приеме, че едно лечение е проведено, без по делото да са събрани доказателства за това лечение, за неговия обем и период на провеждане?“; 5. „В случай, че по делото има данни за провеждане на последващи лечения от други специалисти, следва ли съдът по служебен ред да събере доказателства за действителната фактическа обстановка и в частност: доказателства за това какво лечение е проведено, от кой специалист, в какъв период и в какъв обем, респективно - да назначи служебно експертиза?“; 6. „Доколко въззивният съд е длъжен да установи точно, респективно да обоснове своя краен акт, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, само върху установените правопораждащи факти по делото?“, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с решение № 60289 от 04. 07. 2022 г. по гр. д. № 131/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 228/19. 01. 2016 г. по гр. д. № 6774/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 9/02. 02. 2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 508 от 18. 06. 2010 г. по гр. д. № 1411/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 59 от 24. 04. 2020 г. по гр. д. № 3624/2019 г. на ВКС, ІV г. о., Тълкувателно решение № 1 от 04. 01. 2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 164 от 04. 06. 2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на ВКС, III г. о.; 7. „Когато в хода на производството се установи наличието на данни за извършено деяние, съставомерно по НК, сезираният съд следва ли да спре производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, ако констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на гражданскоправния спор и тяхното установяване не е възможно в гражданското производство с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ГПК?“, за който се твърди, че е в противоречие с решение № 20 от 20. 05. 2021 г. по гр. д. № 1372/2020 г. на ВКС, ІV г. о.; 8. „Допустимо ли е съдът да основе решението си на факти/обстоятелства, които са въведени за първи път с въззивната жалба и на доказателства, представени с нея, които обаче са съществували преди приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, предвид забраната по чл. 266, ал. 1 ГПК?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 50055 от 09. 05. 2023 г. по гр. д. № 919/2022 г. на ВКС, IV г. о., решение № 163 от 03. 02. 2021 г. по гр. д. № 123/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о., Постановление № 4/23. 12. 1968 г. на Пленума на Върховния съд, решение № 151 от 12. 11. 2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 104 от 25. 07. 2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, І т. о.; 9. „Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД абстрактно понятие ли е, или същото е винаги свързано с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, в основата на което е както преценката на конкретни обективно съществуващи и значими за физическото и духовно здраве на индивида обстоятелства, така и на икономическата конюнктура в страната?“; 10. „При определяне размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва ли съдът да съобрази всички обстоятелства по делото и следва ли да посочи конкретно кои твърдени неимуществени вреди са доказани и кои не? Следва ли съдът да вземе предвид, че част от претендираните от пациента неимуществени вреди са присъщи на провежданото лечение и са нормални, а и очаквана негова последица?“. В допълнение се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което са поставени следните въпроси: 11. „Следва ли съдът да кредитира съдебно-медицинска експертиза в частта относно констатирано наличие на причинно-следствена връзка и проведено последващо лечение при други лекари, при липсата на събрани доказателства по делото относно проведеното от другите лекари лечение?“; 12. „Следва ли съдът да приеме, че не е налице причинно-следствена връзка в случаите, когато не са налице категорични данни и доказателства по делото за наличие на такава, както и в случаите, когато има данни, че е проведено последващо лечение от други специалисти, но няма данни какво точно лечение е проведено?“; 13. „При едностранен отказ на пациента да продължи започнатото от лекаря лечение, следва ли да се ангажира отговорността на лекаря за проявили се присъщи на лечението рискове (перфорации), доколкото пациентът не е предоставил възможност да се довърши лечението и да се предприемат действия по отстраняване на настъпилите рискове?“. В допълнение се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Ж. А. В., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на касационната жалба.
Производството е образувано и по касационна жалба на Е. Й. С. срещу решение № 301/17. 10. 2024 г. по в. гр. д. № 453/2023 г. на Окръжен съд - Сливен, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е допълнено постановеното по същото дело решение № 206/28. 06. 2024 г., като е присъдено обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 3 250 лв. – обезщетение за имуществени вреди, считано от предявяването на исковата молба на 08. 11. 2021 г. до окончателното й изплащане.
Във връзка с тази касационна жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, към което са формулирани идентични въпроси с тези поставени в изложението към първата касационна жалба на Е. Й. С. срещу решение № 206/28. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 453/2023 г. на Окръжен съд – Сливен.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Ж. А. В., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване по тази касационна жалба.
При извършената дължима служебна проверка за допустимостта на касационните жалби, настоящият съдебен състав на ВКС приема, че подадената от Е. Й. С. касационна жалба срещу решение № 206/28. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 453/2023 г. на Окръжен съд – Сливен е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане в частта й, досежно предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на Ж. А. В. на сумата от 2 580 лв., както и в частта, касаеща отхвърлянето на предявения от него насрещен иск за сумата от 2 185 лв. – претърпяна имуществена вреда. В тези части въззивното решение е постановено по искове с цена под 5 000 лв., при което съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, в тези части то не подлежи на касационно обжалване (въззивното решение е окончателно). В останалата му част, отнасяща се до присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от процесния деликт, въззивното решение подлежи на касационно обжалване, в тази част касационните жалби са допустими и спрямо тях следва да бъдат преценени основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение № 206/28. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 453/2023 г. на Окръжен съд – Сливен въззивният съд е приел следното:
Въззивният съд е посочил, че напълно споделя възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и на основание чл. 272 ГПК препраща към нея. Прието за безспорно е, че между страните е сключен в устна форма договор за изработка, касаещ извършване от страна на Е. Й. С., като изпълнител, на дентални медицински услуги. Съдът констатирал, че ответникът не е представил необходимата медицинска документация – дентален статус на пациента, лечебен план и описание на целият лечебен процес. Прието е, че пропускът да бъде изготвена такава представлява, от една страна, нарушение на принципа на адекватните очаквания, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, съобразено с медицинските стандарти и добрите практики, а от друга, препятства доказването на предмета на договора. В резултат на това и с оглед всички събрани гласни и писмени доказателствени средства, съдът е приел, че договорените дентални услуги са били коренолечение на зъби 16, 13, 12, 21, 22 и 27 на горната челюст, на зъби 44, 45, 46 вдясно и на 34, 35, 37 вляво на долната челюст, изпиляване и подготвяне на 15 зъба /описаните и още 3/, изработване и поставяне на две протетични конструкции. Прието за установено е, че в периода от 11. 03. 2020 г. до 16. 04. 2020 г. ответникът е изпълнил следното: проведено е лечение на 15 зъба чрез умъртвяване и запълване на канали, свалил е наличните мостови конструкции, направил е изпиляване на тези 15 зъба, взел е мярка за протетични конструкции, като в зъботехническа лаборатория е изработена временна конструкция, както и три постоянни конструкции от металокерамика, обхващащи общо 20 зъба –13 на горната челюст и две за долната в двата дъвкателни сектора – съответно по 3 и 4 зъба. Постоянните конструкции не са поставени на ищцата, тъй като тя е отказала да продължи лечението при ответника, считано от 16. 04. 2020 г. Установено е, че по време на проведеното от ответника кореново лечение са настъпили усложнения – перфорации, което представлява грешка на изпълнението. Те са констатирани към месец юни 2020 год. от друг стоматолог на базата на личен преглед и поредица панорамни снимки и рентгенографии. След отказа на ищцата на 16. 04. 2020 г. да продължи лечението си при ответника, от месец юни 2020 г. тя е била лекувана от друг стоматолог: д-р Н. Ю., която провела лечение на трите перфорирани зъба, както и започнала прелечение на още 4 зъба. По лекарска препоръка, по-късно: на 29. 09. 2021 г. се наложило изваждане на 27 зъб, а на 07. 10. 2021 г. – на 16 зъб, осъществени от д-р Б. и последващо поставяне на импланти.
От заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза и показанията на свидетелката Ю. е установено наличието на три перфорации – на зъби 16, 27 и 37, за които е прието, че били в причинна връзка с проведеното от ответника лошо лечение. Установено е още, че избраните от ответника щифтове не са били удачни, доколкото са били твърде големи и са разширили изключително много каналите, което води до болки и влияе върху здравината. Съдът счел, че възникналите при ищцата усложнения и допуснатите механични увреждания при провежданото лечение били индикация за небрежно извършена работа, без полагане на необходимата грижа и в противоречие с добрите медицински практики. Съдът кредитирал заключението на експертите, които посочили, че извършеното последващо лечение от д-р Ю. било необходимо и предизвикано от лошо проведено лечение от страна на ответника. Вещите лица констатирали също, че и извършените от д-р Н. А. дейности по провеждането на лечение е било само по себе си необходимо, с оглед търсенето на решение на проблеми, възникнали вследствие на лечението, проведено от ответника, но поради липса на лечебен план на последния, не можело да се установи еднозначно кое от последващите действия е свързано с прелекуване и кое е било обект на ново и с различен план и цел, лечение.
Обсъдено е направеното от ответника възражение относно приетите от въззивния съд и ползвани от експертите писмени документи – два броя рентгенови снимки и амбулаторни листове, за които се счита, че е било недопустимо да се събират като доказателствени средства поради настъпила преклузия. Съдът счел, че това действие е предприето в условията на чл. 266, ал. 3 ГПК – допуснати процесуални нарушения на първоинстанционния съд, изразяващи се в непосочване в доклада по делото на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства и не им е указал да сторят това, което открива възможността тези доказателства да бъдат ангажирани във въззивната инстанция. В допълнение е посочено, че отразените в тях данни не влизали в противоречие с останалите доказателства по делото и отговаряли на цялостната установена фактология и хронология.
С оглед изложеното, съдът приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликта – лошо изпълнено ендодонтско лечение с перфорация на три зъба, некачествено запълване и травматичен периодонтит, чиято противоправност се изразява в нарушение на нормите на ЗЗ, ЗЛЗ относно добрата медицинска грижа и на Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина, съгласно чл. 5, т. 4 ЗСОЛЛДМ, в резултат на което са претърпени имуществени и неимуществени вреди от страна на ищцата. С оглед на липсата на ангажирани от ответника доказателства, които да установят, че осъществените от него действия са правилни и вредоносният резултат е настъпил по причини, стоящи извън него (липсва изготвен в съответствие с нормативните изисквания първоначален лечебен план и доказано предлечебно изясняване на рисковете и последиците при започване на лечението), съдът счел, че презумпцията за вина не е оборена. Констатирано е, че липсвали данни, че ищцата със свои действия е допринесла за настъпването или увеличаването на претърпените от нея вреди. Съдът съобразил, че предвид характера на работата и индивидуалните особености на пациента, съществува приемлив риск от възникване на усложнения и дори от механична повреда, но посочил, че когато такава се допусне при два или повече зъба при едновременното им лечение, това представлява тенденция над допустимото и сочи на небрежно извършена работа, без полагане на необходимата грижа и също противоречи на добрите медицински практики.
Посочено е, че размерът на имуществената вреда е равен на заплатената от ищцата сума за поправянето на некачественото изпълнение, престирано от ответника спрямо 7 от лекуваните от него зъби. Установено е, че ищцата е заплатила на избраните от нея нови лекуващи стоматолози общо сумата 3 250 лв. Съобразено е, че впоследствие 16 и 27 зъби били екстрахирани /извадени/ от друг стоматолог, като съдът приел, че причината за това била именно в извършената от ответника перфорация (л. 23), но ищцата не е представила доказателства за стойността на тази интервенция. Относно поставянето на импланти на мястото на тези зъби и металокерамичен мост съдът приел, че не било доказано несъмнено това да е в пряка причинна връзка с действията на ответника, а не представлява самостоятелен, нов лечебен план (л. 24). С оглед на това, е прието, че претенцията се явявала основателна за сумата от 3 250 лв., а за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 7 420 лв. същата била отхвърлена като неоснователна.
Във връзка с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобразил претърпените от пострадалата болки и страдания, установени въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът изключил тези проявления, които са естествено съпътстващи процеса на лечение, както и тези свързани с индивидуалните физически особености на пациента, които могат да дадат максимално отклонение на протичането на лечебния процес, въпреки че по делото не било установено ищцата да е била предупредена, че следва да очаква някакви усложнения.
Установено е, че за продължителен период от няколко месеца, започнал още по време на лечението при ответника, ищцата е изживяла трайни и интензивни физически болки и сериозен дискомфорт, както и душевни страдания: имала възпалителни процеси в устата, които не са се повлиявали добре от обикновени обезболяващи средства, тъй като в два от перфорираните зъби е имало лезии, разширяването на някои коренни канали с прекалено големи щифтове също е причинявало постоянни, остри болки; дъвкателният й апарат не функционирал правилно и храненето й е било изключително затруднено за много дълъг период от време, което се отразило и на телесното, и на менталното й здраве; имала и продължителни негативни лични преживявания, свързани с чувства на безпомощност, възмущение, несигурност и тревожност поради неестетичен външен вид, от който се срамувала, ограничаващ желанието и способността й за социално общуване. В резултат на това е прието, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен и следвало да бъде уважен за претендираната сума от 10 000 лв.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване по подадената от Ж. А. В. касационна жалба настоящият състав намира следното:
Първият поставен въпрос касае задълженията на въззивния съд при мотивиране на съдебния му акт, съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, както и тези по чл. 202 ГПК. Същият е свързан с изложени от касаторката оплаквания за липса на мотиви от страна на въззивния съд защо не възприема заключението на вещите лица, в частта му относно връзката между лечението, осъществявано от доктор А. и предходното лечение, извършено от ответника – липсва мотив защо поставянето на импланти върху зъби 16 и 27, перфорирани от ответника и впоследствие екстрахирани не е в причинно-следствена връзка с поведението на ответника, след като вещите лица са установили такава. Настоящият състав намира, че поставеният въпрос е обуславящ за изхода на спора, като по него следва да бъде допуснато касационно обжалване за извършване на проверка, доколко даденото от въззивният съд негово разрешение е в съответствие със съдебната практика. Останалите въпроси са свързани с наведени от жалбоподателката оплаквания, че въззивният съд, в нарушение на разпоредбата на чл. 161 ГПК, предвид липсата на представена от д-р С. документация за проведеното лечение на ищцата, не е приел за доказани твърдения за наличие на връзка между действията на ответника и последващото лечение от д-р А.. Същите следва да бъдат разгледани като доводи за неправилност на постановеното решение при разглеждане на касационната жалба по същество.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване по подадената от Е. Й. С. касационна жалба срещу решение № 206/28. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 453/2023 г. на Окръжен съд – Сливен, настоящият състав намира следното:
Първият поставен въпрос не е обуславящ за изхода на спора, тъй като от мотивите на обжалвания акт не се установява описаната в него хипотеза. Въззивният съд не е приел, че е налице причинно-следствена връзка само предвид анализ на поведението на лекуващия лекар и проведеното от него лечение, а след съвкупна преценка на всички относими към спора доказателства, в това число заключенията на извършените по делото експертизи и свидетелски показания. Съобразена е и липсата на ангажирани от ответника доказателства, които да установят, че осъществените от него действия са правилни и вредоносният резултат е настъпил по причини, стоящи извън него. В резултат на това поставеният въпрос не може да обоснове допускането на касационно обжалване, тъй като какъвто и отговор да му бъде даден, той не би променил изхода на спора.
Въпроси две, три, четири, пет и шест са свързани с наведени от касатора оплаквания, че е налице последващо лечение от множество различни специалисти, както и индивидуални фактори на пациента, които смята, че не са съобразени от въззивния съд и също имат значение за настъпване на присъщия риск (перфорация). Същите касаят обстоятелствата, които следва да съобрази въззивния съд при определяне на обема на отговорност на ответника и наличието на причинно-следствена връзка. Така поставен, въпросът е обуславящ за изхода на спора, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие със съдебната практика. Видно от мотивите на обжалвания акт, съдът изключил тези проявления, които са естествено съпътстващи процеса на лечение, както и тези свързани с индивидуалните физически особености на пациента, които могат да дадат максимално отклонение на протичането на лечебния процес. Въззивният съд е съобразил характера на работата и индивидуалните особености на пациента, които увеличавали риска от възникване на усложнения и дори от механична повреда, но с оглед на установените по делото обстоятелства – допуснатото увреждане на два или повече зъба при едновременното им лечение и липсата на дентален статус на пациента, лечебен план и описание на целия лечебен процес, дали основание на съда да приеме, че извършеното лечение е в разрез с медицинските стандарти и добрите практики. Въз основа на заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза е прието за установено наличието на причинно-следствена връзка между проведеното от ответника лечение и причинените имуществени и неимуществени вреди на пострадалата. Същевременно съдът констатирал, че липсвали данни ищцата със свои действия да е допринесла за настъпването или увеличаването на претърпените от нея вреди. Така извършените от въззивния съд действия са в съответствие със съдебната практика. В резултат на това, поставените въпроси не могат да обосноват допускането на касационно обжалване.
Поставеният седми въпрос не е обуславящ за изхода на спора, тъй като от мотивите на обжалвания акт не се установява описаната във въпроса хипотеза – не са установени данни за извършено престъпление. С оглед на това, поставеният въпрос не обосновава допускането на касационно обжалване.
Поставеният осми въпрос е свързан с наведени от касатора оплаквания, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, приемайки като доказателства по делото копие от амбулаторен журнал и други медицински документи, представени с подадената от Ж. В. въззивна жалба. Поставеният въпрос не е обуславящ, тъй като от мотивите на обжалвания акт не се установява описаната във въпроса хипотеза. Въззивният съд не е основал решението си на събрани в хода на въззивното производство доказателства, за чието представяне е настъпила преклузия съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК. Видно от мотивите на обжалвания акт, съдът е посочил, че приетите от него и ползвани от експертите писмени документи – два броя рентгенови снимки и амбулаторни листове, са събрани по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК – поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в непосочване в доклада по делото, за кои от твърдените факти страните не сочат доказателства. Предвид това, поставеният въпрос не може да обоснове допускането на касационно обжалване, тъй като какъвто и отговор да му бъде даден, той не би променил изхода на делото.
Въпроси девет и десет касаят съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД и обстоятелствата, които трябва да бъдат установени и взети предвид. Поставеният въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие със съдебната практика. С ППВС № 4/1968 г. за обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, Раздел ІІ, е прието, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е съобразил тези обстоятелства при постановяване на своето решение: съобразено е, че увреждането е причинено във връзка с лошо изпълнение на сключен между страните договор за изработка; въз основа на приетите по делото медицински експертизи е установена причинната връзка между проведеното лечение и настъпилите травматични увреждания, както и техният характер и интензивност; от събраните по делото писмени и гласни доказателства са установени обема и претърпените имуществени и неимуществени вреди. Така извършените от съда действия са в съответствие със съдебната практика. С оглед това, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Касаторът се позовава и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което са поставени въпроси единадесет, дванадесет и тринадесет. Същите не отговарят на изискванията за правен въпрос съгласно дадените в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разрешения. Въпрос единадесет касае кредитирането на извършената съдебно-медицинска експертиза. Въпроси дванадесет и тринадесет касаят правилността на решаващите изводи на въззивния съд за наличието на причинно-следствена връзка между проведеното от ответника лечение и настъпилите травматични увреждания. Съгласно дадените в цитираното тълкувателно решение указания, за да е налице основание за допускане на касационния контрол, поставеният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за извършената преценка на приетите доказателства. Следва да бъде посочено, само за пълнота, че касаторът не обосновава и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така както е предвидено в т. 4 TP № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС: не е посочил кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване; нито е обосновал настъпили изменения в законодателството или обществените условия, налагащи тълкуване от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Такива пороци не са обосновани от касатора и не са осъществени по настоящото дело, поради което не е налице и релевираната очевидна неправилност.
Предвид идентичността във въпросите в изложенията на подадените от Е. Й. С. касационни жалби, следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по другата касационна жалба, насочена срещу решение № 301/17. 10. 2024 г. по в. гр. д. № 453/2023 г. на Окръжен съд - Сливен.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Е. Й. С. касационна жалба срещу решение № 206/28. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 453/2023 г. на Окръжен съд – Сливен в частта й, досежно предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на Ж. А. В. на сумата от 2 580 лв., както и в частта, касаеща отхвърлянето на предявения от него насрещен иск за сумата от 2 185 лв. – претърпяна имуществена вреда.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 206/28. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 453/2023 г. на Окръжен съд – Сливен по подадената от Е. Й. С. касационна жалба, в останалата й част, отнасяща се до присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от процесния деликт.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 301/17. 10. 2024 г. по в. гр. д. № 453/2023 г. на Окръжен съд - Сливен, постановено по реда на чл. 250 ГПК по подадената от Е. Й. С. касационна жалба.
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 206/28. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 453/2023 г. на Окръжен съд – Сливен по подадената от Ж. А. В. касационна жалба.
УКАЗВА на Ж. А. В. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 75, 77 евро и да представи вносен документ. В противен случай производството ще бъде прекратено.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба на Е. Й. С., подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: