Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Х. А. чрез адв.Д. К. срещу решение № 1519 от 9. 07. 15г.,постановено по в. гр. дело № 1339/15г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26. 11. 14г. по гр. дело № 2208/11г. на Софийски градски съд,ГО,І-18 състав.С него е отхвърлен иска, предявен от същата страна против Д. С. Т.,с правно основание чл. 240 ЗЗД,за заплащане на сумата 144 327. 87лв/левова равностойност на 1124 368. 26 австралийски долара/,предоставена по силата на договор за заем от 29. 12. 2006г.

В изложението по чл. 284 ал. 1 т. 3 от ГПК жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл. 280 ал. 1 т. 1 - т. 3 ГПК.Приложена е съдебна практика.

Ответницата по жалбата Д. С. Т. не заявява становище.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 29. 12. 06г.Д. А./австралийското име на ищеца Г. А./е превел по сметка на ответницата Д. Т. в „Б. ъф С.”С.,Г. сумата 124 368. 26 австралийски долара.Като е съобразил твърденията на ищеца в исковата молба и уточнението към нея, че процесната сума е предоставил на ответницата по силата на устен договор за заем от 29. 12. 06г., със задължение за връщане на 27. 04. 07г.,съдът е квалифицирал предявения иск по чл. 240 ЗЗД.Ответницата не е оспорила факта на получаване на сумата по собствената си банкова сметка, но е поддържала, че й е предоставена от ищеца като дарение предвид установените близки отношения и предстоящо сключване на граждански брак.За да отхвърли иска като недоказан съдът е изложил съображения, че предвид реалния характер на договора за заем, в тежест на ищеца е да установи предаването на исковата сума на ответницата и предоставянето й в заем, което същият не е сторил.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по процесуалния въпрос: следва ли да се приеме, че е настъпила окончателна преклузия за посочване на нови доказателства пред въззивния съд, ако първоинстанционният съд не е изпълнил служебните си задължения по чл. 146 ГПК във връзка с гласните доказателства, като разрешен в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС-т. 3; решение № 700 от 6. 12. 10г. по гр. дело № 304/10г. на ІІІ г. о.; решение № 307 от 20. 03. 12г. по гр. дело № 284/11г. на ІІ г. о.,постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса за определяне правната квалификация на иска, тъй като в случая в съответствие със съдебната практика въззивният съд е квалифицирал спорното материално право съобразно твърденията на ищеца в исковата молба и в молбата –уточнение към от 7. 02. 12г.,че е предоставил исковата сума на ответницата в заем.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1519 от 9. 07. 15г., постановено по в. гр. дело № 1339/15г. на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя Г. А. в едноседмичен срок да внесе сумата 2886. 56 лв държавна такса за разглеждане на жалбата по сметка на ВКС и да представи доказателства за това.

След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.