6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2283

София, 24. 07. 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 2232 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. чл. 248 ГПК.

С определение № 545 от 02. 03. 2023 г. по ч. гр. д. № 351/2023 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено определение № 13403/06. 12. 2022 г. по гр. д. № 3427/2022 г. на Пловдивския районен съд и на основание чл. 248 ГПК е изменено решение № 3409/21. 10. 2022 г. по същото дело в частта за разноските, като [община] е осъдена да заплати на Г. Р. М. сумата от 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производството, както и сумата 100 лв. заплатена от него държавна такса за същото производство, а на адвокат М. Б. - сумата от 2400 лв. - възнаграждение, дължимо за оказаната на ищците Л. Д. Ч., И. Р. М., Г. Д. М. и В. И. М. безплатна процесуална помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Предмет на делото са установителни искове на Г. Р. М., Л. Д. Ч., И. Р. М., Г. Д. М. и В. И. М. срещу [община] за признаване правото им на собственост и отричане собствеността на общината върху реални части съответно с площ от 52 кв. м. от УПИ X.-101 и 318 кв. м. от УПИ XV-101, кв. 9 по плана на [населено място].

С отговора на исковата молба Община „Родопи“ е заявила, че признава исковете и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК моли сторените от ищците разноски да останат в тяхна тежест.

Предявените искове са уважени от районния съд с влязло в сила решение, като по въпроса за разноските е прието, че [община] не е станала повод за завеждане на делото, поради което не следва да понася отговорността за разноските на ищците.

С определение № 13403/06. 12. 2022 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГП на ищците за изменение на решението в частта за разноските по вече изложените мотиви в решението.

Въззивният съд е приел това определение за неправилно. Изложил е съображения, че с издаването на скици на имотите по действащия регулационен план от 1994 г., според които спорните площи попадат в общински парцели, общината е предизвикала спора по настоящото дело, затова следва да заплати разноските на ищците.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от [община].

Общината поддържа, че следва да бъде освободена от заплащане на разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като е признала иска и с действията на свои служители не е довела до необходимост от предявяване на иска. Поддържа, че с отпадане на предвижданията на плана от 1999 г. остава в сила планът от 1994 г. и с издадените скици общината само е отразила предвижданията на този план. Изменението на регулационен план става чрез иницииране на производство от заинтересованите лица – собственици на недвижими имоти.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради явната незаконосъобразност на определението на въззивния съд, с което съдът се е произнесъл, че с действията си ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе направените от ищците разноски. Това според жалбоподателя не съответства на практиката на ВКС, според която преценката дали изискванията на чл. 78, ал. 2 ГПК са изпълнени е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество – решение № 185 от 29. 05. 2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о. и определение № 709 от 28. 12. 2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о. Отделно от това се поддържа, че определението на въззивния съд е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 , предл. 3 ГПК, като мотивите за очевидна неправилност се извличат от ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГК на ВКС в частта, в която се разисква служебното задължение на съда да следи в производството по чл. 288 ГПК за валидността и допустимостта на обжалваното решение.

Ответниците в производството, представлявани от адв. М. Б., оспорват жалбата. Считат, че в нея не е поставен конкретен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не може да се допусне касационно обжалване. Ако обаче съдът приеме, че такъв въпрос е поставен или го извлече, то не е налице противоречие между обжалваното определение и посочената практика на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита, че частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение по чл. 248 ГПК.

Поставеният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т. 1 на ТР № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и съобразно становището на общината в касационната жалба, се състои в това дали издаването на скица по действащ регулационен план, според който част от имота на едно лице е включена в общински парцел, представлява действие, което дава повод по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК за завеждане на иск за собственост срещу общината. Въпросът е включен в предмета на делото и затова по него е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и специалното изискване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по въпроса няма практика на ВКС и той ще бъде разгледан в контекстна на настоящото дело, което ще има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК гласи, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Според приетото в решение № 185 от 29. 05. 2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника.

Издаването на скица по действащ регулационен план /подробен устройствен план/ е правомерно действие, когато скицата съответства на предвижданията на плана. Дори ако планът не отразява вярно границите на правото на собственост на отделните имоти, било поради грешка, явна фактическа грешка, отпаднало отчуждително действие или други, служителите на общинската администрация не могат да съобразят тези несъответствия преди те да бъдат отстранени по съответния ред, т. е. те ще издадат скицата съобразно отразеното в плана. Издадената скица, отразяваща състоянието по действащия план, в никакъв случай не може да се приеме като повод за завеждане на иск за собственост срещу общината, дори ако неправилно част от един имот е включена в общински парцел.

Заварен от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ дворищнорегулационен план, според който реална част от имот на едно лице се придава по регулация към общински парцел, може да бъде приложен в сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 ПР на ЗУТ. В случай, че тези срокове са пропуснати, отчуждителното действие на плана по отношение на тази част се прекратява и това става автоматично, съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28. 03. 2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК, като придадената част се връща в патримониума на първоначалния собственик на имота. Той може да поиска изменение на дворищнорегулационния план при условията и по реда на ЗУТ, както и вътрешните регулационни линии на неговия имот да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на имота - § 8, ал. 2, т. 2 и т. 3 ПР на ЗУТ. Развива се административна процедура, която има за цел привеждане на плана в съответствие с действителното право на собственост. Промяната на плана предполага активни действия на собствениците, чиито части от имоти са попадали по регулация в чужд парцел, но след изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 автоматично са се завърнали в техния патримониум.

В случай, че не бъдат предприети действията по § 8, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ, ще е налице несъответствие между действителното право на собственост /при автоматично отпаднало отчуждително действие на плана/ и отразеното по плана. Това несъответствие обаче не може да се вмени във вина на общинската администрация. Съответно – общинската администрация не може да издаде скица по заварен от ЗУТ дворищнорегулационен план според действителното състояние на правото на собственост, при отчитане на автоматично отпадналото отчуждително действие на неприложения план, ако този план не е бил променен по указания по-горе ред. Затова издаването на скица според предвижданията на непроменения план не представлява действие, с което общината отрича правото на собственост на физически и юридически лица по отношение на частите от техните имоти, които са попадали в общински парцел, но са се завърнали в техния патримониум след отпадането на отчуждителното действие на плана. Издаването на такива скици не може да се тълкува като действие, с което общината дава повод за завеждане на иск за собственост. Ако признае такъв иск за собственост, общината няма да носи отговорност за разноски по чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като тя няма да е дала повод за завеждане на делото.

Настоящият случай е точно такъв. [община] е издала три скици по действащия регулационен план на [населено място], утвърден със заповед № 361 от 1994 г. – скица № 1335/02. 12. 2020 г.; № 414/27. 04. 2017 г. и № 10337/01. 09. 2014 г. В първата от тях изрично е отбелязала, че УПИ ХV-общ. участва в ПИ № 101 с площ от 318 кв. м. и УПИ X.-общ. участва в ПИ № 101 с площ от 52 кв. м. и това отбелязване съответства на графичната част на скицата. Касае се за заварен от ЗУТ дворищнорегулационен план, според който две реални части от имот № 101, собственост на ищците, са били включени в общински парцели. При липса на данни за прилагане на този план с изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 ПР на ЗУТ е отпаднало отчуждителното му действие и ищците са могли да искат изменение на плана и изключването на тези части от общинските парцели. Тъй като планът не е бил променен по предвидения в закона ред, той неправилно сочи спорните реални части от имота на ищците като попадащи в общински парцели. Служителите на общината, които са били сезиране с искане за издаване на скица по плана от 1994 г., не биха могли да отразят в скицата нещо различно от това, което съществува в плана. Затова тези скици не могат да се приемат като действие, което дава повод за завеждане на делото срещу [община]. При наличието и на признаване на иска за собственост от нейна страна, налице са и двете предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаването й от отговорност за разноските по делото, направени от ищците. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение по чл. 248 ГПК, което следва да бъде отменено и искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението на първата инстанция в частта за разноските да бъде оставено без уважение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 545 от 02. 03. 2023 г. по ч. гр. д. № 351/2023 г. на Пловдивския окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение № 545 от 02. 03. 2023 г. по ч. гр. д. № 351/2023 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него постановява:

Оставя без уважение молба вх. № 90288/11. 11. 2022 г. на Г. Д. М., Л. Д. Ч., Г. Р. М., В. И. М. и И. Р. М. за изменение на решение № 3409/21. 10. 2022 г. по гр. д. № 3427/2022 г. на Пловдивския районен съд в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: