О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2251

гр. София, 20. 07. 2023 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 4760 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С. А. К. от [населено място], чрез пълномощниците си адвокат М. Д. - К. и адвокат К. Б., обжалва в срок въззивното решение № 1070 от 19. 07. 2022 год. по гр. д. № 2542/2021 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1117 от 7. 07. 2021 год. по гр. д. № 10626/2020 год. на Пловдивския районен съд. С него е отхвърлен предявеният от касатора против Община Пловдив иск за признаване за установено, че общината не е собственик на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 274 кв. м., с административен адрес [населено място], [улица], като неоснователен.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГП, с искане за неговата отмяна.

В изложението към касационната жалба касаторът релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като формулира следните въпроси: 1. Съответства ли на целта и духа на закона подход на националните съдилища, при който изводите им за това дали отчуждаването на даден имот следва да се счита за отменено са базирани единствено на неспазване на формалното изискване...