Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на доц. д-р а.. Т.Ц и по касационна жалба на министъра на образованието и науката срещу Решение № 8241/19. 12. 2019 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 10641/2019 г.

С обжалваното решение е отменена Заповед № РД 09-1784/03. 07. 2019 г. на министъра на образованието и Министерство на образованието и науката (МОН) е осъдено да заплати разноски по делото.

В касационната си жалба доц. Т.Ц твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че съдът прави погрешни правни изводи, че е налице нарушение на процедурата по издаване на Заповед № РД 09-1784/03. 07. 2019 г. на министъра на образованието и науката. Излага съображения, че са налице нарушения в процедурата за заемане на длъжност „главен асистент“ в катедра „История и теория на архитектурата“ към УАСГ. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което жалбата на В.К срещу Заповед № РД 09-1784/03. 07. 2019 г. на министъра на образованието и науката да се отхвърли. Претендира разноски, вкл. заплатения адвокатски хонорар. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател доц. Цигов се представлява от адв.. Б и адв.. П. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По делото са постъпили допълнение към касационна жалба и писмени бележки от доц. Т.Ц, в който излага съображенията си за делата, заведени от В.К, за позицията на адв.. А и на прокурора по делото и за важността на съдебното решение с оглед избягването на „опасни“ прецеденти в българското висше образование.

Касационният жалбоподател – Министъра на образованието и науката в касационната си жалба твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че при постановяване на заповедта административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е допуснал смесване на двете процедури за контрол, регламентирани в ЗРАСРБ (ЗАКОН ЗЗД РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗРАСРБ) – тази по чл. 30 и сл. и тази по чл. 32. Счита, че изводът на съда, че липсва жалба от заинтересовано лице, което може да бъде само участник в конкурса, и че към момента на издаване на процесната заповед, актът на ректора на висшето училище за преназначаване на В.К е влязъл в сила и може да бъде отменен само по реда и при условията на чл. 99 АПК, е в противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения, че процедурата завършила с издаването на Заповед № РД 09-1784/03. 07. 2019 г. на министъра на образованието и науката е спазена. Сочи, че изводите на съда за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт са в несъответствие с целта на закона. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед № РД 09-1784/03. 07. 2019 г. на министъра на образованието и науката. Претендира разноски.

Ответникът по касация – д-р а.. В.К оспорва касационните жалби по съображения изложени в писмен отговор. Моли същите да се оставят без уважение, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Представя писмена защита. Ответникът по касация се представлява от адв.. А.

Ответникът по касация – Ректорът на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационните жалби са процесуално допустими. Подадени са в законния срок и от надлежни страни предвид чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била Заповед № РД 09-1784/03. 07. 1019 г. на министъра на образованието и науката издадена в производство по чл. 32 ЗРАСРБ, с която на основание чл. 32, ал. 7 и чл. 32, ал. 6, т. 2 ЗРАСРБ е отменен акт на ректора на УАСГ за преназначаване № 283/18. 12. 2018 г. към трудов договор № 225/07. 02. 1994 г. на д-р а.. В.К от длъжност „асистент“ на академична длъжност „главен асистент“ в катедра „История и теория на архитектурата“. Съдът е посочил, че независимо, че се отменя акт за преназначаване на трудов договор, с оспорваната заповед се отменя акт на ректора на УАСГ за заемане на академична длъжност „главен асистент“ при проведен конкурс по раздел ІІ, на глава Трета „Условия и ред за заемане на академични длъжности“ от ЗРАСРБ.

За да отмени заповедта съдът е изложил съображения, че в Глава четвърта „Контрол“ на ЗРАСРБ са установени две форми на контрол върху процедурите по придобиване на научна степен и заемане на академични длъжности – по чл. 30 ЗРАСРБ, доразвита в чл. 30а и чл. 31 от с. з. и по чл. 32 ЗРАСРБ. Посочил е, че първата процедура е приложима по отношение на откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности относно съответствието им със ЗРАСРБ, Правилник за прилагането му и правилниците на висшите училища, съответно научните организации. Тази процедура може да бъде инициирана по сигнал на заинтересовано лице или да започне служебно по инициатива на министъра на образованието и науката. Втората процедура е приложима по отношение на заповедите на ректора на висшето училище, съответно ръководителя на научната организация за заемане на академичните длъжности и актовете за присъждане на научните звания. Тази процедура, доколкото представлява оспорване на административен акт по административен ред (чл. 32, ал. 1 ЗРАСРБ), може да бъде инициирана само и единствено по жалба на заинтересованото лице участник в процедурата, депозирана в 14-дневен срок от уведомяването за приетите актове.

Приел е, че видно от мотивната част на оспорения административен акт и посоченото правно основание за неговото издаване, този акт е издаден в производство по оспорване на акта на ректора на УАСГ за заемане академична длъжност „главен асистент“. В мотивната част на заповедта не е посочена жалбата, по която е образувано административното производство, нито е посочено депозиралото я заинтересовано лице. Посочени са само сигнали вх. № 94-5942/20. 11. 2018 г., вх. № 94-453/05. 02. 2019 г. на Т.Ц и сигнал вх. № 94-5942/29. 11. 2018 г. на В.Б.П е, че същите нямат и не могат да имат характер на иницииращи документи в производството по чл. 32 ЗРАСРБ, доколкото не са подадени от заинтересовано лице, което в случая може да бъде единствено участник в конкурса за присъждане на академично звание „главен асистент“ в срока по чл. 32, ал. 2 ЗРАСРБ (два от сигналите са депозирани след приключване на конкурса, а този от 05. 02. 2019 г. след изтичане на 14-дневния срок).

Приел е, че е допуснато смесване от страна на административния орган на двете процедури за контрол разписани в закона – тази по чл. 30 и тази по чл. 32 ЗРАСРБ. Това е довело до съществено нарушение на процесуалните правила в производството по издаване на оспорената заповед: неизпълнение на процедурата по чл. 32, ал. 3 и ал. 4 ЗРАСРБ. Не е извършена проверка по реда на чл. 30, ал. 4-12 във връзка с чл. 32, ал. 5 ЗРАСРБ. Цитираната в оспорвания акт Заповед № РД 09-3443/29. 11. 2018 г. не е издадена по повод постъпила жалба по чл. 32, ал. 1 ЗРАСРБ, а е издадена по повод депозираните сигнали вх. № 94-5942/20. 11. 2018 г. и вх. № 94-5942/29. 11. 2018 г. Възложената проверка на Комисията по академична етика е в процедура по чл. 30 и сл. ЗРАСРБ, респ. докладът, с който тя е приключила - № 18-31/15. 01. 2019 г. е доклад по чл. 30, ал. 12 ЗРАСРБ, а не доклад по чл. 32, ал. 6 с. з.

Посочил е, че липсата на жалба депозирана в срока по чл. 32, ал. 2 ЗРАСРБ от заинтересовано лице - участник в конкурса за заемане на академична длъжност „главен асистент“, налага извод, че към момента на издаване на заповедта на министъра на образованието и науката – 03. 07. 2019 г., актът на ректора на УАСГ за заемане на академичната длъжност „главен асистент“ от В.К, издаден на 18. 12. 2018 г. е влязъл в сила административен акт, отмяната на който може да бъде извършена само по реда и при условията на чл. 99 АПК, каквото основание не е посочено в оспорваната заповед. Решението е правилно.

По делото са събрани относимите за спора доказателства, въз основа на които са установени фактите по делото, по които страните не спорят.

Правилен е анализът на съда на нормите чл. 30 и чл. 32 ЗРАСБР, които регламентират две форми на контрол върху процедурите по придобиване на научна степен и заемане на академични длъжности, осъществявани от министъра на образованието и науката. Правилен е изводът му, че в случая е допуснато смесване на тези две процедури. Неоснователно и в двете касационни жалби се сочи, че този извод на съда е неправилен.

Анализът на доказателствата по делото показва, че министърът на образованието и науката е бил сезиран със сигнал вх. № 94-5942/20. 11. 2018 г. на доц. д-р а.. Т.Ц и сигнал вх. № 94-5942/29. 11. 2018 г. на гл. ас. д-р а.. В. Б, като последният видно от изложеното в него, е свързан с първия сигнал. По сигнал вх. № 94-5942/20. 11. 2018 г. е започнала процедурата по чл. 30 ЗРАСРБ, доразвита в чл. 30а и чл. 31 ЗРАСРБ. С. З № РД09-3423/27. 11. 2018 г. е наредено извършването на проверка относно допустимостта на този сигнал, като е назначена комисия, която да извърши тази проверка. Видно от Протокол № 5/27. 11. 2018 г. назначената комисия е приела, че сигналът е допустим. С. З № РД09-3443/29. 11. 2018 г. е възложено на Комисията по професионална етика да извърши проверка по същество по сигнал вх. № 94-5942/20. 11. 2018 г. Към този момент процедурата за заемането на академичната длъжност „главен асистент“ в катедра „История и теория на архитектурата“ не е била приключила. Тази проверка е завършила с Протокол № 7/07. 12. 2018 г., видно от който назначената комисия е взела решение да бъде изпратено писмо до доц. Цигов от името на председателя на Комисията, с което да го информират, че в доклада си до министъра на образованието и науката ще бъде изразено отношение по проведените конкурси. В същия доклад ще бъде обърнато внимание на необходимостта от евентуални корекции и/или допълнения във Вътрешния правилник, съответни на чл. 18, ал. 1 от ЗРАСБР и чл. 45, ал. 1 от ППЗРАСРБ. Представени са доказателства за изготвено писмо изх. № 0412-126/14. 12. 2018 г. до доц. д-р а.. Т.Ц, което е получено от същия, видно от изложеното в негов Доклад рег. № 17/03. 01. 2019 г. до ректора на УАСГ.

До министъра на образованието и науката от Комисията по академична етика е изготвен Доклад вх. № 18-31/15. 01. 2019 г., във връзка с постъпилия сигнал вх. № 94-5942/20. 11. 2018 г., допълнен със сигнал вх. № 94-5942/29. 11. 2018 г., в който е прието, че по отношение на проведения конкурс са налице изложените в сигналите процедурни нарушения. С този доклад проверката по постъпилия сигнал завършва – чл. 30, ал. 12 изр. последно ЗРАСРБ. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗРАСРБ в случаи на констатирано нарушение от Комисията по академична етика и при неотстраняване на нарушенията по чл. 30, ал. 2, т. 1 и 2, при непредставяне на съответните доказателства в срока по ал. 4, както и при наличие на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации или недостоверност на представените научни данни, министърът на образованието и науката издава заповед за прекратяване на съответната процедура. Доказателства, че министърът на образованието и науката е прекратил процедурата не са представени, а и не са наведени твърдения за наличието на такъв акт. Следователно министърът не е издал административния акт предвиден в закона, с който следва да приключи процедурата, започнала по сигнал на заинтересовано лице.

Процедурата регламентирана в чл. 32 ЗРАСРБ има за предмет проверка за законосъобразност на вече постановен акт при проведена процедура за присъждане на научна степен или заемане на академична длъжност. Правомощията на министъра в тази процедура са различни от правомощията му в процедурата по чл. 30 ЗРАСРБ. В производството по чл. 32 ЗРАСРБ министърът, ако установи нарушения, може да отмени оспорения акт – чл. 32, ал. 7 във връзка с чл. 32, ал. 6 ЗРАСРБ. Производството по чл. 32 министърът може да проведе само, ако е сезиран с жалба от заинтересованото лице – чл. 32, ал. 2 ЗРАСРБ, като това е основна разлика с процедурата по чл. 30 с. з. Едната процедура започва по сигнал на заинтересовано лице, а другата по жалба на заинтересованото лице.

Легално определение на понятието „заинтересовано лице“ се съдържа в разпоредбата на чл. § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗРАСРБ – „Заинтересовано лице“ е всяко лице, което е придобило научна степен в съответното професионално направление или е хабилитирано лице по т. 18. Доц. д-р а.. Т.Ц подал сигнал вх. № 94-5942/20. 11. 2018 г. отговаря на определението дадено в закона на понятието заинтересовано лице. Но това не означава, че той може са сезира валидно министъра на образованието и науката в хипотезите на чл. 32 ЗРАСРБ, за разлика от процедурата по чл. 30 ЗРАСРБ. Това е така, защото видно от посоченото в законовите текстове – процедурата по чл. 30 ЗРАСРБ започва по „сигнал на заинтересовано лице“, а процедурата по чл. 32 ЗРАСРБ започва по „жалба на заинтересованото лице“, като както правилно е отбелязал и решаващият съд, става въпрос за жалба подадена по административен ред пред министъра на образованието и науката. В ЗРАСРБ липсват легални определения на понятията „жалба“ и „сигнал“, поради което същите следва да бъдат тълкувани в смисъла, който чл. 107, ал. 4 във връзка с чл. 119 АПК дава за сигнала и чл. 147, ал. 1 АПК за жалбата (предвид чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от Указ № 883/24. 04. 1974 г. за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ).). Подателят на сигнала не е необходимо да установи лично и пряко засягане, за да подаде сигнала. Подателят на жалбата следва да докаже лично и пряко засягане от обжалвания акт, за да е допустима жалбата. В случая, жалба срещу акта, с който е приключила процедурата за заемане на академичната длъжност „главен асистент“ в длъжност „главен асистент“ в катедра „История и теория на архитектурата“ може да подаде само участник в тази процедура, но не и друго лице. Доц. Цигов не е участник в процедурата и неговия сигнал не може да се разглежда като жалба и да е допустим.

Оспорваната заповед е издадена, както правилно е посочил и решаващият съд, по сигнал на заинтересовани лица, но министъра на образованието и науката е смесил процедурите регламентирани в закона. Както се посочи по-горе министърът не е приключил производството започнало по сигналите със изискуемия по закон акт. Вместо това е издал акт, който би могъл да издаде само ако е сезиран с жалба на заинтересованото лице, каквато няма. Заповедта на министъра е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводите, в касационната жалба на министъра на образованието и науката, че дори и да има допуснати нарушения, то те не са съществени са неоснователни. Министърът е бил длъжен да спази регламентираната в закона процедура и да издаде дължимия акт, като по този начин се гарантират както правата на всички лица, засегнати от процедурата, така и законово регламентираното правомощие на министъра да контролира дали процедурите за заемане на академична длъжност или за придобиване на научна степен са законосъобразни. Отделно от това следва да се отбележи, че при провеждането на процедурата приключила с оспорваната заповед не са спазени в цялост изискванията на закона, което е довело до нарушаване на правата на засегнатото от издадената заповед лице преназначеният с акта В.К - ответник в настоящото производство.

Макар изложените в допълнението към касационната жалба съображения на касатора доц. Цигов да са принципно правилни, поради неспазване на законовите изисквания регламентирани в ЗРАСРБ и по специално на предвидената процедура, което е отчетено от самия доц. Цигов в сигнала му, наречен доклад, вх. № 94-453/05. 02. 2019 г., процесната заповед, именно поради допуснатите от министъра на образованието и науката съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не би могла да бъде оставена в сила, тъй като обратното ще означава да се остави в сила незаконосъобразен административен акт.

Съгласно чл. 32, ал. 10 ЗРАСРБ при наличие на някои от основанията по чл. 99 от Административнопроцесуалния кодекс, свързани с нарушения по чл. 30, ал. 2, т. 1 – 4, за влезли в сила актове за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности по реда на този закон, производствата по съответните процедури могат да бъдат възобновени по реда на глава седма от Административнопроцесуалния кодекс, като проверката се извърша от Комисията по академична етика по реда на чл. 30, ал. 5 – 12. Сигналите се подават след узнаване от заинтересованите лица за извършените нарушения по чл. 30, ал. 2, т. 1 – 4. В случая сигнал вх. № 94-453/05. 02. 2019 г. не е разгледан по реда на чл. 32, ал. 10 ЗРАСРБ и това основание не е посочено в оспорваната заповед, както правилно е отбелязал и решаващият съд. При наличието на влязъл в сила акт за заемане на академична длъжност, органът е следвало да разгледа постъпилия сигнал от 05. 02. 2019 г. по реда на чл. 32, ал. 10 ЗРАСРБ. Предвид това и на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се върне на министъра на образованието и науката, за да се произнесе по реда на чл. 32, ал. 10 ЗРАСРБ по сигнал вх. № 94-453/05. 02. 2019 г., като прецени допустимостта и редовността на сигнала, изпълни процедурата предвидена в закона и се произнесе със съответния акт.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация В.К за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 500 лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Доколкото касационните жалбоподатели са двама, то всеки един от следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на 250 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8241/19. 12. 2019 г. на Административен съд София-град постановено по адм. дело № 10641/2019 г.

ВРЪЩА преписката на министъра на образованието и науката за произнасяне по вх. № 94-453/05. 02. 2019 г. в съответствие със задължителните указания дадени с решението.

ОСЪЖДА Министерството на образованието и науката да заплати на В.К, ЕГН [ЕГН] сумата от 250 (двеста и петдесет) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Т.Ц, ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [адрес]да заплати на В.К, ЕГН [ЕГН] сумата от 250 (двеста и петдесет) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.