Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 година в Министерство на труда и социалната политика срещу решение № 168/15. 04. 2019 година на Административен съд гр. В. Т по адм. д. № 855/2018 година, с което е отменено по жалба на „КАЛОЯН ВТ“ ООД негово решение за верификация с рег. № BG05M9OP001-1. 021-0311/1 от 14. 11. 2018 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Приема, че като е направил препратка към чл. 34 и чл. 35 АПК и въобще към процедурата по издаване на индивидуален административен акт по реда на АПК, първоинстанционният съд неправилно е приложил закона. Раздел II-ри на глава пета от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, „Плащания, верифициране и сертифициране на разходи“ разписвал специални правила за процедурата по верификация, при авансови, междинни и окончателни искания за плащане по програми разходващи средства от ЕСИФ. Чл. 63 ЗУСЕСИФ предоставял правна възможност на РУО по програмата да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициера. Езиковото и логическото тълкуване на нормата сочели на създадена правна възможност, а не на задължение. Разходването на средства от ЕСИФ следвало да бъде в обществен интерес, а не в интерес на конкретен субект, поради което и предвид задължението на последния да комплектова доказателствата при искане за плащане, които да доказват допустимостта на разхода, без правно основание бил изводът на съда за задължение на органа да дава указания за допълването им. Бенефициерът бил подал на 16 август 2018 година чрез ИСУН искане за плащане № 1 с отчетен период 01. 04....