Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение - Д-р А. Д" АД със седалище и адрес на управление в гр. К. против решение № 258 от 29. 10. 2019 г. по адм. д. № 196 / 2019 г. на Административен съд - Кърджали, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на санкции № РД-21-113 от 25. 04. 2019 г. на директора на РЗОК – Кърджали – финансови неустойки по т. т. 8, 9, 10, 19, 24, 25, 29, 30, 31, 32, 33, 34 и 35 в общ размер 2600. 00 лв.

Изложените доводи за необоснованост, нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Районната здравноосигурителна каса - Кърджали не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - Кърджали е отхвърлил жалбата на "Многопрофилна болница за активно лечение - Д-р А.Д" АД срещу заповед № РД-21-113 от 25. 04. 2019 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Кърджали, издадена на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) и чл. 400, ал. 3 от НРД МД 2018 г., в частите й по точки 8, 9, 10, 19, 24, 25, 29, 30, 31, 32, 33, 34 и 35, с които на лечебното заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ (БМП) по договор с НЗОК № 090229/28. 05. 2018 г., са наложени санкции "финансова неустойка", всяка в размер от 200 лв. - общо 2 600. 00 лв.

За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е приел за доказани материалноправните предпоставки, обосновавали прилагане на санкции "финансови неустойки" на основание чл. 402, ал. 3 от НРД МД 2018 г. По точки 8, 9, 10 и 25 са установени нарушения на изискването на чл. 277 от НРД МД 2018 г., задължаващо изпълнителя на БМП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента да прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП, АПр и КПр. Не са изпълнени основни диагностични процедури, не са спазени индикациите за хоспитализация или критериите за дехоспитализация. По т. 24 е доказано нарушение на чл. 343 от НРД МД 2018 г. - не е лекувано придружаващото заболяване. По отношение на санкциите по точки 29 – 35 са установени нарушения на изискванията за работа и съхранение на първичната лабораторна документация – оригиналните апаратни данни в клиничната лаборатория, с които се документира реалното извършване на лабораторното изследване. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон се преценяват като неоснователни. По същество не са изложени конкретни аргументи в подкрепа на тези твърдения.

Фактическата обстановка е правилно установена и подведена под вярната правна квалификация, а формираното вътрешното убеждение на съда относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика.

Първоинстанционният административен съд е обсъдил всички събрани доказателства и е установил правилно фактите по делото. По т. 8 от заповедта до края на болничния престой не е била извършена основна диагностична процедура от диагностично-лечебния алгоритъм (ДЛА) на КП № 74 – изследване на липаза като основен показател при възпаление на панкреаса. По т. 9 е констатирана хоспитализация по КП № 56 без наличие на индикации, което е потвърдено от заключението на вещото лице - специалист по нервни болести: в медицинската документация липсват данни за проведено амбулаторно лечение, предхождащо хоспитализацията. По т. 10 не са спазени критериите за дехоспитализация по КП № 145 - пациентът е изписан без медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилизиране на състоянието. Съгласно заключението на вещото лице лекар - хирург критериите за дехоспитализация не са били налични. По т. 19 не е спазен ДЛА при лечението на придружаващо заболяване, като не е предприето задължително незабавно лечение с антибиотици и/или химиотерапевтици, което се установява от медицинската документация и заключението на вещото лице гинеколог. По т. 24 е констатиран отчетен случай по КП № 78. 1 без да е лекувано придружаващото заболяване "желязодефицитна анемия", потвърдено при изследване на кръв. По т. 25 е установено неспазване изискването на ДЛА по КП № 48 за задължителна повторна рентгенография на гръден кош. Видно от протокола от съдебно заседание на 30. 09. 2019 г., заключенията на вещите лица не са оспорени и не са посочени други доказателства за оборване на констатираните в хода на проверката фактически обстоятелства.

Доводите в касационната жалба се отнасят до извода на първоинстанционния административен съд, че изпълнителят на БМП е допуснал нарушения на т. 19. 4, т. 21. 3.2. и т. 21. 4. от Наредба № 1 от 31. 01. 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Клинична лаборатория" – не са съхранени и не са представени оригинални апаратни данни (на хартиен или електронен носител), документиращи реалното извършване на изследване на стойностите на кръвната захар. В касационната жалба са изложени доводи, че в Медицински стандарт „Клинична лаборатория“ е посочено, че е препоръчително, а не задължително, в структурата на клиничната лаборатория да има изградена лабораторна информационна система, отговаряща на изискванията на БДС/EN/ISO 15189. Заявено е, че в клиничната лаборатория към "МБАЛ - Д-р А. Д" АД е изградена информационнна система, съхраняваща данните от извършените лабораторни изследвания, поради което не е налице твърдяното нарушение на чл. 5, т. 1 и т. 15 от индивидуалния договор и на НРД МД 2018 г.

Изложените твърдения не опровергават фактическите констатации, обосноваващи основание за налагане на санкции. По делото е безспорно, че в клиничната лаборатория е изградена и функционира информационна система, но апаратът, извършващ изследване на стойностите на кръвната захар, не е включен към тази информационна система. Това обстоятелство води до невъзможност за автоматично прехвърляне на данните и до неизпълнение на цитираните норми на Медицински стандарт "Клинична лаборатория", приет с Наредба № 1 от 31. 01. 2014 г. Описаните в представения журнал и нанесените на ръка пациентски резултати върху приложена към ИЗ бланка не са оригинални апаратни данни, доказващи реалното извършване на лабораторното изследване и съответните стойности.

Оспорената заповед № РД-21-113/25. 04. 2019 г. на Директора на РЗОК - Кърджали в частите за наложените санкции по т. т. 8, 9, 10, 19, 24, 25, 29, 30, 31, 32, 33, 34 и 35 е издадена в съответствие с процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд – Кърджали е постановил правилно решение, което при неустановени касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 258 от 29. 10. 2019 г., постановено по адм. дело № 196 по описа за 2019 г. на Административен съд - Кърджали. РЕШЕНИЕТО е окончателно.