С решение № 18 от 17. 01. 2020г., постановено по адм. д. № 311/2019г. Административен съд – Смолян, е отхвърлил като неоснователна жалбата /наречена „Искова молба по чл. 149, ал. 5 АПК/, на „МИНИ КОМЕРС“ ООД, ЕИК 120559585, чрез Т.П, [ЕГН], чрез адв. М.П, от [населено място], [адрес], срещу акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2017153 – 1/28. 07. 2017г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ към О. Ч, с искане за прогласяване на нищожността му.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „МИНИ КОМЕРС“ ООД, ЕИК 120559585, гр. Ч., представлявано от управителя Т.П, [ЕГН], чрез пълномощника му адв. М.П. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Смолян е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да прогласи нищожността на оспорения акт.
Ответният по касационната жалба на началник на отдел „Местни данъци и такси“ при О. Ч взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.
С решението си Административен съд – Смолян е отхвърлил като неоснователна жалбата /наречена „Искова молба по чл. 149, ал. 5 АПК/, на „МИНИ КОМЕРС“ ООД, ЕИК 120559585, чрез Т.П, [ЕГН], чрез адв. М.П, от [населено място], [адрес], срещу акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2017153 – 1/28. 07. 2017г., издаден от старши инспектол в отдел „Местни данъци и такси“ към О. Ч, с искане за прогласяване на нищожността му. С подадената жалба е поискана прогласяване на нищожността на въпросния акт за установяване на задължения – такива за местен данък и за такса битови отпадъци, за притежавани от дружеството недвижими имоти на територията на О. Ч, за данъчни периоди 2012 – 2017г. На стр. 4110 – 4119 от първоинстанционното дело административният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения акт - писмените доказателства относно установените с акта задължения, подадените от дружеството декларации по чл. 17 ЗМДТ относно притежавани от него недвижими имоти, констатациите на административния орган и основанията за издаване на акта, мотивите на решаващия орган при административното оспорване на акта. На стр.-4120 – 4122 от първоинстанционното дело са изложени мотивите на административния съд относно преценката за законосъобразност на оспорения акт. Прието е, че същият не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствните правила и в съответствие с материалния закон.
Решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба на „МИНИ КОМЕРС“ ООД, ЕИК 120559585, се правят оплаквания за непрлавилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Изложените доводи са твърде общирни, за да бъдат възпроизвеждани в настоящето съдебно решение. По същите настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:
С оспорения акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2017153 – 1/28. 07. 2017г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ към О. Ч, потвърден с решение № 26 – 00 – 483 – 001/18-10-2018г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община – Чепеларе, на „МИНИ КОМЕРС“ ООД, ЕИК 120559585, - гр. Ч. са установени задължения за данък недвижим имот и такси битови отпадъци за недвижими имоти, собственост на дружеството, находящи се на територията на О. Ч, ведно със съответни лихви за забава, за данъчни периоди 2012г – 2017г. Въпросният акт е бил връчен на жалбоподателя, оспорен е по административен ред, и като необжалван по съдебен ред, същият е влязъл в законна сила. По тази причина с жалбата, озаглавена като „Искова молба“ се иска прогласяване на неговата нищожност. Подадената жалба се явява процесуално допустима предвид нормата чл. 149, ал. 5 АПК, която определя, че административните актове могат да се оспорват с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че в законодателството няма легална дефиниция за понятието "нищожен административен акт", а има законово установени критерии за неговата законосъобразност. Критериите за нищожност на административния акт са изградени както в правната теорията, така и в съдебната практика. Като критерии за нищожност в правната литература се посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон - акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Съдебната практика възприема част от изложените критерии - липса на компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт, но не възприема теоретичните виждания за нищожност поради нарушения на административно-производствените правила и нарушение на материалния закон, за които се приема, че са основания за отмяна на акта като незаконосъобразен, но не и за обявяването му за нищожен.
Предвид на изложеното и с оглед на установената фактическа обстановка следва да бъде прието, че административният съд е направил верни изводи, че не са налице условия за прогласяване на нищожността на обжалвания акт за установяване на задължение по декларация, В мотивите на решението правилно е прието, че актът е издаден от компетентен орган, а оплакванията в обратния смисъл, развити в касационната жалба не намират никаква подкрепа в закона. Оспореният акт е издаден и в предвидена от закона писмена форма и притежава изискуемо съдържание съгласно чл. 59, ал. а АПК.
Всички останали оплаквания в касационната жалба следва да бъдат квалифицирани като такива за твърдяни допуснати нарушения на материалния закон при издаване на оспорения акт. Дори същите да са налице, то те съставляват основание за отмяна на акта като незаконосъобразно - чл. 146, т. 4 от АПК, но не са основание за прогласяване на неговата нищожност.
Изложеното важи и по отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност, каквото възражение не може да бъде обсъждано в производство по искане за прогласяване на нищожността на акта.
След като е стигнал до извод за действителност на оспорения акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2017153 – 1/28. 07. 2017г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ към О. Ч, потвърден с решение № 26 – 00 – 483 – 001/18-10-2018г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община – Чепеларе, и е отхвърлил като неоснователна жалбата с искане за прогласяване на нищожността му, Административен съд – Смолян е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на „Мини комерс“ ООД, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на О. Ч юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 18 от 17. 01. 2020г. на Административен съд – Смолян, постановено по адм. дело № 311/2019г.
ОСЪЖДА „МИНИ КОМЕРС“ ООД, ЕИК 120559585, гр. Ч., ул.“К. П. В“ № 8, представлявано от управителя Т.П, да заплати на О. Ч разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 100 /сто/лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.