Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, седалище и адрес гр. С., ул. „Триадица“ №2 срещу Решение №7529 от 03. 12. 2019 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело №8116/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отменил решение за верификация по постъпило искане за окончателно плащане от 19. 06. 2019 г. от „Аксиопеа консулт“ ЕООД в частта, с която е определен размер на неверифицираните разходи в общ размер 11 680, 28 лв., от които 3 760, 62 лв. за възнаграждения и осигурителни вноски за Н. Л. Д за периода 01. 11. 2016-15. 04. 2017 г., както и 2 874, 27 за периода 01. 09. 2016-01. 11. 2017 г.; сумата от 2 864, 65лв за възнаграждения и осигурителни вноски за Г. Д. Н за периода 01. 11. 2016-15. 04. 2017 г., както и 2 18, 74 за периода 01. 09. 2016-01. 11. 2017 г. и е върнал преписката за ново произнасяне.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът сочи, че съдът неправилно е приложил ЗУСЕСИФ, Регламент №1303/2013г. и ЗВО (ЗАКОН ЗЗД ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ). Като нарушение на съдопроизводствените правила сочи, че съдът не е изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка и е обсъдил едностранчиво представените доказателство и това го е довело до неправилни правни изводи.Пространно обосновава, защо правилно не са верифицирани разходите за възнаграждения и осигурителни вноски за Н.Д и Г.Н.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди решението на ръководителя на Управляващия орган в оспорената му част. Касаторът се представлява от пълномощник С.А.

Ответникът по касационната жалба – „Аксиопеа консултинг“ ЕООД, счита същата за неоснователна.

В отговор по касационната жалба излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи, че липсата на правно основание за отказа за верификация е достатъчно основание за отмяна на решението на РУО.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски, за които представя доказателства. Представлява се от адв. Е.Б.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 01. 09. 2016 г. между „Аксиопеа консултинг“ ЕООД и УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“ е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект „Създаване на условия и възможност за професионална реализация на безработни лица чрез инвестиции в нови работни места“ на стойност 71 220 лв. при безвъзмездна помощ в размер на 100%.

На 31. 10. 2016 г. между „Аксиопеа консултинг“ ЕООД и Н. Л. Д е сключен трудов договор за длъжността „Експерт програми и проекти“ със срок до 31. 10. 2017 г. на пълно работно време и 5-дневна работна седмица

На 08. 11. 2016 г. между „Аксиопеа консултинг“ ЕООД и Г. Д. Н е сключен трудов договор за длъжността „Организатор на конференции и събития“ със срок до 31. 10. 2017 г. на пълно работно време и 5-дневна работна седмица

На 02. 05. 2017 г. е подадено искане за междинно плащане №3 за разходите за отчетния период 01. 11. 2016 г. – 15. 04. 2017 г.

На 14. 07. 2017 г. РУО издава решение за верификация в т. 2 на което определя общ размер на неверифицираните разходи – 7 441, 11 лв., като разходите се отнасят до възнаграждения и осигурителни вноски на Н.Д и на Г.Н.О е приел, че същите непринадлежат към целевата група, според представените доказателства.

Решението от 14. 07. 2017 г. на РУО в частта на т. 2 е било предмет на съдебен контрол по административно дело №8589 на Административен съд, София-град, който с Решение №3376/21. 05. 2018 г. е отменил същото като незаконосъобразно.

На 15. 03. 2018 г. РУО е спрял производството по верификация в частта му относно разходите за възнаграждения и осигурителни вноски на Н.Д и Г.Н на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК във връзка с висящото съдебно производство по законосъобразността на отказа за верификация на същите разходи, предявени с искане за междинно плащане № 3.

На 31. 01. 2019 г. посоченото съдебно решение е влязло в сила като оставено в сила с Решение №1347 на Върховния административен съд, постановено по административно дело №9385/2018 г.

Междувременно е подадено искане за окончателно плащане №5 на обща стойност 32 107, 88 лв. С посочената обща стойност „Аксиопеа консултинг“ ЕООД повторно предявява разходите за възнаграждения и осигурителни вноски на Н.Д и Г.Н на стойност 11 680, 28 лв.

На 19. 02. 2019 г. „Аксиопеа консултинг“ ЕООД подава до РУО искане за възобновяване на производството по верификация по искане за окончателно плащане във връзка Решение №3376/21. 05. 2018 г. на Административен съд, София-град, постановено по адм. дело № 8589/2017 г., оставено в сила с Решение №1347/31. 01. 2019 г. на Върховния административен съд по административно дело № 9385/2018 г.

РОУ възобновява производството и на 19. 06. 2019 г. издава решение за верификация по постъпило искане за окончателно плащане относно разходите за възнаграждения и осигурителни вноски на Н.Д и Г.Н на стойност 11 680, 28 лв., като неверифицира същите. Фактическото основание е, че лицата не подадат в допустимата целева група по проекта – г-н Драгомиров е заемал длъжности в три юридически лица с нестопанска цел, като няма доказателства, че не е получавал доходи от други извън трудови дейности към момента на включването му в проекта, а г-жа Недкова е била редовен студент към момента на включването си в проекта, поради което също не е представител на допустимата целева група. Административният орган е посочил, че при тези мотиви така описаните разходи не се верифицират на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ.

Компетентността на издателя на решението е доказана с представената в съдебното производство Заповед №РД-01-362 от 17. 05. 2017 г. на министъра на труда и социалната политика, с която определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“

При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че няма основание за нищожност на решението РУО поради противоречието му с влязлото в сила съдебно решение, постановено по административно дело № 8587/2017 на Административен съд София-град, тъй като административният акт, предмет на контрол по него, е бил отменен на процесуално основание – липса на правно основание за издаването му, в настоящия административен акт има посочено правно основание.

Съдът е изложил подробни мотиви за неправилност на преценката на РУО, че Н.Д и Г.Н не са представители на допустимата целева група по проекта, въз основа на което е обосновал извод за неправилно приложен материален закон, поради което е отменил административния акт, като незаконосъобразен. Изводът на съда е правилен.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", глава пета ЗУСЕСИФ. Съгласно тези разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗУСЕСИФ, разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: 1.) разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2.) разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 4.) разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от бенефициера разходи не са допустими е на ръководителя на Управляващия орган. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода.

В настоящия случай РУО е посочил като правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, а като фактическо, че конкретно посочените физически лица не са представители на допустимата целева група, поради което разходи за възнаграждение и осигуровки на тези лица не се верифицират.

Коя е допустимата целева група е определено в Насоките за кандидатстване по процедура „Ново работно място 2015“, които представляват документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Законодателят е дал легална дефиниция на понятието "безработен". Съгласно § 1, т. 1 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗЗД НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) безработен е лице, което при регистрация в дирекция "Бюро по труда" не работи, търси работа, има готовност да започне работа в четиринадесетдневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда". А съгласно т. 3 „лице, което търси работа" е всяко лице, което не е отказвало срещи с работодатели, организирани от поделение на Агенцията по заетостта, и самостоятелно е посещавало работодатели за постъпване на работа. Изискванията са кумулативни.

От доказателствата по делото се установява по отношение на Н.Д, че е бил регистриран като безработен в дирекция "Бюро по труда" и е търсил работа. Драгомиров е декларирал принадлежност към целевата група и отделно е представил декларация, че не получава никакви доходи от труд. Последното е потвърдено и от справката за осигурителния му статус от Национална агенция по приходите. Обстоятелството, че има качеството на председател на три юридически лица с нестопанска цел, които имат статус – развиващ дейност, не може да опровергае извода, че същото е безработен, тъй като много често функциите и отговорностите на председател на юридическо лице с нестопанска цел могат да се изпълняват и безвъзмездно. Индиция, че не е заемал щатна длъжност в тези юридически лице е справката за осигурителния му статус от Националната агенция по приходите. Готовността на лицето да започне работа е доказана със самото сключване на трудовия договор с „Аксиопеа консултинг“ ЕООД и постъпването на работа. Следователно, Драгомиров отговаря на изискванията по определението за безработно лице, дадена в ЗНЗ (ЗАКОН ЗЗД НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) и съответно е представител на допустимата целева група по проекта.

Видно от изложеното съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон и доказателствата по делото, като е приел, че Н.Д е представител на допустимата целева група по проекта и е безработно лице, а разходите на настоящия ответник за неговите възнаграждения и осигуровки са допустими разходи, които следва да бъдат верифицирани.

От доказателствата по делото се установява по отношение на Г.Н, че същата не е регистрирана като безработна, но се определя като безработно и търсещо работа лице. Завършила е семестриално висше образование през 2014 г., но не се е дипломирала и е отстранена поради изтичане на срока за дипломиране. Видно от справката за осигурителния й статус от Националната агенция по приходите в периода от м. 11. 2015 г. до м. 11. 2016 г. (когато започва да я осигурява „Аксиопеа консултинг“ ЕООД) не е осигурявана.

РУО приема, че лицето не е представител на допустимата целева група, тъй като към момента на сключването на трудовия договор с „Аксиопеа консултинг“ ЕООД е била редовен студент.

Видно от отговорите на въпроси, постъпили писмено при Управляващия орган, т. 5 - лицата студенти, обучаващи се в редовна фирма на обучение не попадат в нито една от групите – „безработен“ и „неактивен“, определени като целеви групи по проекта.

Първоинстанционният съд, за да обоснове извода си, че в конкретния случай г-жа Недкова не е редовен студен и съответно е представител на целевата група, се е позовал на § 4д, т. 5 от ЗВО (ЗАКОН ЗЗД ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) (ЗВО), според която действащи студенти са, тези които вземат пряко участие в учебния процес и изпълняват учебна програма за съответната година. Посочил е, че с оглед обстоятелство, че лицето е завършило семестриално още през 2014 и не се е дипломирало в рамките на две години и следователно е загубило студентските си права през есента на 2016 г., то не е действащ студент и съответно принадлежи към допустимата целева група на проекта.

Изводът на съда е правилен по следните съображения:

При съпоставка между отговора на въпроса „Попадат ли редовните студенти в допустимата целева група по проекта?“ и легалното определение на понятието „действащ студент“ се установява зависимост, а именно че и двете изискват лицето - студент да се „обучава“, според отговора, и да „участва пряко в учебния процес и изпълнява учебна програма“, според ЗВО.Стелно, за да се прецени дали едно лице - студент не е представител на допустимата целева група не следва да се преценява само от отбелязването в студентските му документи, че е записан редовна форма на обучение, а следва да се провери дали се „обучава“, т. е. дали е „действащ студент“, който взема пряко участие в учебния процес и изпълнява учебна програма за съответната година. В настоящия случай Г.Н е загубила качеството си на действащ студент, тъй като не изпълнява учебна програма след като е семестриално завършила още през 2014 г. Същата е загубила и право да се дипломира към есента на 2016 г., поради което не може да се приеме че участва в учебен процес, доколкото подготовката за дипломиране е финален етап от обучението. Следователно, тя не е действащ студент, не е студент, който се „обучава“, а доколкото е доказано, че няма работа, желае да започне такава и не е осигурявана към момента на подписване на договора си с „Аксиопеа консултинг“ ЕООД, то тя е представител на целевата група по проекта.

Видно от изложеното първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон към доказателствата по делото, като е приел, че Г.Н е представител на допустимата целева група по проекта и разходите на настоящия ответник за нейните възнаграждения и осигуровки са допустими разходи, които следва да бъдат верифицирани.

Предвид изложеното, като е обосновал извод за незаконосъобразност на оспореното решение на РУО и е отменил същото, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък, е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника бъдат присъдени сторените разноски. Представени са доказателства за направени разноски в размер от 500 лв. за възнаграждение на адвокат по договор за правна защита и съдействие от 30. 01. 2020 г. с отбелязване че са платени в брой при подписване на договора. Посочените в списъка разноски, понесени от страната пред първата инстанция, са присъдени със съдебното решение на първоинстанционния съд.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7529 от 03. 12. 2019 г. Административен съд София-град, постановено по административно дело №8116/2019 г.

ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика, седалище и адрес гр. С., ул. „Триадица“ №2 да заплати на „Аксиопеа консултинг“ ЕООД, седалище и адрес в гр. С., ж. к. „Младост 2“, бл. 221, вх. 1, ап. 25, 500 лв. (петстотин) разноски по делото.

Решението е окончателно.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, седалище и адрес гр. С., ул. „Триадица“ №2 срещу Решение №7529 от 03. 12. 2019 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело №8116/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отменил решение за верификация по постъпило искане за окончателно плащане от 19. 06. 2019 г. от „Аксиопеа консулт“ ЕООД в частта, с която е определен размер на неверифицираните разходи в общ размер 11 680, 28 лв., от които 3 760, 62 лв. за възнаграждения и осигурителни вноски за Н.Д за периода 01. 11. 2016-15. 04. 2017 г., както и 2 874, 27 за периода 01. 09. 2016-01. 11. 2017 г.; сумата от 2 864, 65лв за възнаграждения и осигурителни вноски за Г.Н за периода 01. 11. 2016-15. 04. 2017 г., както и 2 18, 74 за периода 01. 09. 2016-01. 11. 2017 г. и е върнал преписката за ново произнасяне.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът сочи, че съдът неправилно е приложил ЗУСЕСИФ, Регламент №1303/2013г. и ЗВО (ЗАКОН ЗЗД ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ). Като нарушение на съдопроизводствените правила сочи, че съдът не е изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка и е обсъдил едностранчиво представените доказателство и това го е довело до неправилни правни изводи.Пространно обосновава, защо правилно не са верифицирани разходите за възнаграждения и осигурителни вноски за Н.Д и Г.Н.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди решението на ръководителя на Управляващия орган в оспорената му част. Касаторът се представлява от пълномощник С.А.

Ответникът по касационната жалба – „Аксиопеа консултинг“ ЕООД, счита същата за неоснователна.

В отговор по касационната жалба излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи, че липсата на правно основание за отказа за верификация е достатъчно основание за отмяна на решението на РУО.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски, за които представя доказателства. Представлява се от адв. Е.Б.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 01. 09. 2016 г. между „Аксиопеа консултинг“ ЕООД и УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“ е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект „Създаване на условия и възможност за професионална реализация на безработни лица чрез инвестиции в нови работни места“ на стойност 71 220 лв. при безвъзмездна помощ в размер на 100%.

На 31. 10. 2016 г. между „Аксиопеа консултинг“ ЕООД и Н.Д е сключен трудов договор за длъжността „Експерт програми и проекти“ със срок до 31. 10. 2017 г. на пълно работно време и 5-дневна работна седмица

На 08. 11. 2016 г. между „Аксиопеа консултинг“ ЕООД и Г.Н е сключен трудов договор за длъжността „Организатор на конференции и събития“ със срок до 31. 10. 2017 г. на пълно работно време и 5-дневна работна седмица

На 02. 05. 2017 г. е подадено искане за междинно плащане №3 за разходите за отчетния период 01. 11. 2016 г. – 15. 04. 2017 г.

На 14. 07. 2017 г. РУО издава решение за верификация в т. 2 на което определя общ размер на неверифицираните разходи – 7 441, 11 лв., като разходите се отнасят до възнаграждения и осигурителни вноски на Н.Д и на Г.Н.О е приел, че същите непринадлежат към целевата група, според представените доказателства.

Решението от 14. 07. 2017 г. на РУО в частта на т. 2 е било предмет на съдебен контрол по административно дело №8589 на Административен съд, София-град, който с Решение №3376/21. 05. 2018 г. е отменил същото като незаконосъобразно.

На 15. 03. 2018 г. РУО е спрял производството по верификация в частта му относно разходите за възнаграждения и осигурителни вноски на Н.Д и Г.Н на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК във връзка с висящото съдебно производство по законосъобразността на отказа за верификация на същите разходи, предявени с искане за междинно плащане № 3.

На 31. 01. 2019 г. посоченото съдебно решение е влязло в сила като оставено в сила с Решение №1347 на Върховния административен съд, постановено по административно дело №9385/2018 г.

Междувременно е подадено искане за окончателно плащане №5 на обща стойност 32 107, 88 лв. С посочената обща стойност „Аксиопеа консултинг“ ЕООД повторно предявява разходите за възнаграждения и осигурителни вноски на Н.Д и Г.Н на стойност 11 680, 28 лв.

На 19. 02. 2019 г. „Аксиопеа консултинг“ ЕООД подава до РУО искане за възобновяване на производството по верификация по искане за окончателно плащане във връзка Решение №3376/21. 05. 2018 г. на Административен съд, София-град, постановено по адм. дело № 8589/2017 г., оставено в сила с Решение №1347/31. 01. 2019 г. на Върховния административен съд по административно дело № 9385/2018 г.

РОУ възобновява производството и на 19. 06. 2019 г. издава решение за верификация по постъпило искане за окончателно плащане относно разходите за възнаграждения и осигурителни вноски на Н.Д и Г.Н на стойност 11 680, 28 лв., като неверифицира същите. Фактическото основание е, че лицата не подадат в допустимата целева група по проекта – г-н Драгомиров е заемал длъжности в три юридически лица с нестопанска цел, като няма доказателства, че не е получавал доходи от други извън трудови дейности към момента на включването му в проекта, а г-жа Недкова е била редовен студент към момента на включването си в проекта, поради което също не е представител на допустимата целева група. Административният орган е посочил, че при тези мотиви така описаните разходи не се верифицират на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ.

Компетентността на издателя на решението е доказана с представената в съдебното производство Заповед №РД-01-362 от 17. 05. 2017 г. на министъра на труда и социалната политика, с която определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“

При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че няма основание за нищожност на решението РУО поради противоречието му с влязлото в сила съдебно решение, постановено по административно дело № 8587/2017 на Административен съд София-град, тъй като административният акт, предмет на контрол по него, е бил отменен на процесуално основание – липса на правно основание за издаването му, в настоящия административен акт има посочено правно основание.

Съдът е изложил подробни мотиви за неправилност на преценката на РУО, че Н.Д и Г.Н не са представители на допустимата целева група по проекта, въз основа на което е обосновал извод за неправилно приложен материален закон, поради което е отменил административния акт, като незаконосъобразен.

Изводът на съда е правилен.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", глава пета ЗУСЕСИФ. Съгласно тези разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗУСЕСИФ, разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: 1.) разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2.) разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 4.) разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от бенефициера разходи не са допустими е на ръководителя на Управляващия орган. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода.

В настоящия случай РУО е посочил като правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, а като фактическо, че конкретно посочените физически лица не са представители на допустимата целева група, поради което разходи за възнаграждение и осигуровки на тези лица не се верифицират.

Коя е допустимата целева група е определено в Насоките за кандидатстване по процедура „Ново работно място 2015“, които представляват документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Законодателят е дал легална дефиниция на понятието "безработен". Съгласно § 1, т. 1 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗЗД НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) безработен е лице, което при регистрация в дирекция "Бюро по труда" не работи, търси работа, има готовност да започне работа в четиринадесетдневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда". А съгласно т. 3 „лице, което търси работа" е всяко лице, което не е отказвало срещи с работодатели, организирани от поделение на Агенцията по заетостта, и самостоятелно е посещавало работодатели за постъпване на работа. Изискванията са кумулативни.

От доказателствата по делото се установява по отношение на Н.Д, че е бил регистриран като безработен в дирекция "Бюро по труда" и е търсил работа. Драгомиров е декларирал принадлежност към целевата група и отделно е представил декларация, че не получава никакви доходи от труд. Последното е потвърдено и от справката за осигурителния му статус от Национална агенция по приходите. Обстоятелството, че има качеството на председател на три юридически лица с нестопанска цел, които имат статус – развиващ дейност, не може да опровергае извода, че същото е безработен, тъй като много често функциите и отговорностите на председател на юридическо лице с нестопанска цел могат да се изпълняват и безвъзмездно. Индиция, че не е заемал щатна длъжност в тези юридически лице е справката за осигурителния му статус от Националната агенция по приходите. Готовността на лицето да започне работа е доказана със самото сключване на трудовия договор с „Аксиопеа консултинг“ ЕООД и постъпването на работа. Следователно, Драгомиров отговаря на изискванията по определението за безработно лице, дадена в ЗНЗ (ЗАКОН ЗЗД НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) и съответно е представител на допустимата целева група по проекта.

Видно от изложеното съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон и доказателствата по делото, като е приел, че Н.Д е представител на допустимата целева група по проекта и е безработно лице, а разходите на настоящия ответник за неговите възнаграждения и осигуровки са допустими разходи, които следва да бъдат верифицирани.

От доказателствата по делото се установява по отношение на Г.Н, че същата не е регистрирана като безработна, но се определя като безработно и търсещо работа лице. Завършила е семестриално висше образование през 2014 г., но не се е дипломирала и е отстранена поради изтичане на срока за дипломиране. Видно от справката за осигурителния й статус от Националната агенция по приходите в периода от м. 11. 2015 г. до м. 11. 2016 г. (когато започва да я осигурява „Аксиопеа консултинг“ ЕООД) не е осигурявана.

РУО приема, че лицето не е представител на допустимата целева група, тъй като към момента на сключването на трудовия договор с „Аксиопеа консултинг“ ЕООД е била редовен студент.

Видно от отговорите на въпроси, постъпили писмено при Управляващия орган, т. 5 - лицата студенти, обучаващи се в редовна фирма на обучение не попадат в нито една от групите – „безработен“ и „неактивен“, определени като целеви групи по проекта.

Първоинстанционният съд, за да обоснове извода си, че в конкретния случай г-жа Недкова не е редовен студен и съответно е представител на целевата група, се е позовал на § 4д, т. 5 от ЗВО (ЗАКОН ЗЗД ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) (ЗВО), според която действащи студенти са, тези които вземат пряко участие в учебния процес и изпълняват учебна програма за съответната година. Посочил е, че с оглед обстоятелство, че лицето е завършило семестриално още през 2014 и не се е дипломирало в рамките на две години и следователно е загубило студентските си права през есента на 2016 г., то не е действащ студент и съответно принадлежи към допустимата целева група на проекта.

Изводът на съда е правилен по следните съображения:

При съпоставка между отговора на въпроса „Попадат ли редовните студенти в допустимата целева група по проекта?“ и легалното определение на понятието „действащ студент“ се установява зависимост, а именно че и двете изискват лицето - студент да се „обучава“, според отговора, и да „участва пряко в учебния процес и изпълнява учебна програма“, според ЗВО.Стелно, за да се прецени дали едно лице - студент не е представител на допустимата целева група не следва да се преценява само от отбелязването в студентските му документи, че е записан редовна форма на обучение, а следва да се провери дали се „обучава“, т. е. дали е „действащ студент“, който взема пряко участие в учебния процес и изпълнява учебна програма за съответната година. В настоящия случай Г.Н е загубила качеството си на действащ студент, тъй като не изпълнява учебна програма след като е семестриално завършила още през 2014 г. Същата е загубила и право да се дипломира към есента на 2016 г., поради което не може да се приеме че участва в учебен процес, доколкото подготовката за дипломиране е финален етап от обучението. Следователно, тя не е действащ студент, не е студент, който се „обучава“, а доколкото е доказано, че няма работа, желае да започне такава и не е осигурявана към момента на подписване на договора си с „Аксиопеа консултинг“ ЕООД, то тя е представител на целевата група по проекта.

Видно от изложеното първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон към доказателствата по делото, като е приел, че Г.Н е представител на допустимата целева група по проекта и разходите на настоящия ответник за нейните възнаграждения и осигуровки са допустими разходи, които следва да бъдат верифицирани.

Предвид изложеното, като е обосновал извод за незаконосъобразност на оспореното решение на РУО и е отменил същото, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък, е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника бъдат присъдени сторените разноски. Представени са доказателства за направени разноски в размер от 500 лв. за възнаграждение на адвокат по договор за правна защита и съдействие от 30. 01. 2020 г. с отбелязване че са платени в брой при подписване на договора. Посочените в списъка разноски, понесени от страната пред първата инстанция, са присъдени със съдебното решение на първоинстанционния съд.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7529 от 03. 12. 2019 г. Административен съд София-град, постановено по административно дело №8116/2019 г.

ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика, седалище и адрес гр. С., ул. „Триадица“ №2 да заплати на „Аксиопеа консултинг“ ЕООД, седалище и адрес в гр. С., ж. к. „Младост 2“, бл. 221, вх. 1, ап. 25, 500 лв. (петстотин) разноски по делото.

Решението е окончателно.