Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И.Б, подадена чрез адв.. М, в качеството му на процесуален представител, срещу Решение № 2146/ 28. 03. 2019 г. по административно дело № 602/ 2019 г. на Административен съд - София град (АССГ) в частта, с която е бил ОТХВЪРЛЕН, предявения от него иск за разликата над 200 /двеста/ лева до 1500 /хиляда и петстотин лева/, като неоснователен и недоказан.
В жалбата са изложени твърдения, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон– чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД), поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 172а, ал. 2 АПК и необоснованост. Счита се, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Касационният жалбоподател излага твърдения, че сумата от 200 лева не е справедлива, защото не репарира в достатъчна степен неимуществените вреди.
Счита, че сумата не е съобразена с душевните отрицателни преживявания на лицето, както и с минималната работна заплата за страната.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на изцяло предявения иск до неговия пълен размер от 1500 лева.
Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) в писмени бележки от 30. 06. 2020 г., подадени чрез гл. юрисконсулт Георгиева, счита предявената касационна жалба за неоснователна. Моли да се потвърди решението на АССГ, като правилно и законосъобразно.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.
С обжалвания съдебен акт...