Образувано е по касационна жалба на Р.К от [населено място], [община], [област] чрез адв. А.Г против решение № 2773/19. 12. 2019 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 124/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01/06/1/0/01111/2/01/04/01 от 19. 12. 2018 г. издаден от директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Благоевград.
Решението се обжалва като неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда, че актът е издаден при съблюдаване на административнопроизводствените правила. Твърди се, че АУПДВ е следвало да се издаде не на основание чл. 166, ал. 1 ДОПК, а съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 3 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП. Допуснатите съществени процесуални нарушения при издаването на акта според касатора налагат връщането на преписката на компетентния орган и извършване на финансови корекции по реда на гл. V, раздел III от ЗУСЕСИФ. Счита, че приложимият закон за установяване по основание и размер на публични вземания на Държавен фонд „Земеделие“ от вида на процесните, е ЗУСЕСИФ, в какъвто смисъл е и решение по адм. дело № 4120/2017 г. на ВАС, Трето отделение.
Искането е за отмяна на решението и отмяна на АУПДВ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък.
Ответникът – директор на Областна дирекция на ДФ Земеделие – Благоевград, не изразява становище по касационната жалба.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното:
Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01/06/1/0/01111/2/01/04/01 от 19. 12. 2018 г. издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на ДФ „Земеделие“ – Благоевград, с който е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор 01/06/1/0/01111 от 15. 04. 2016 г., договорът е прекратен на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 3 и чл. 24, ал. 2, т. 4 от същия, чл. 38, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 45, т. 6 във връзка с чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 14 от 28. 05. 2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447. 50 лева, представляващо пълният размер на полученото първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху тази сума от 16. 03. 2018 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспореният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон.
Относно компетентността на органа, съдът е изложил мотиви, въз основа на които е обосновал извод, че директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ – Благоевград разполага с материална компетентност в условията на делегация съгласно заповед № 03-РД/286 от 01. 02. 2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и е издал акта в съответствие с териториалната му компетентност. Приел е, че оспореният АУПДВ е в писмена форма и е подробно мотивиран. Според съда административното производство по издаване на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения, доколкото жалбоподателят е уведомен за започналото производство по издаване на оспорения акт и е упражнил правото си на защита чрез подаване на възражение..
По материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че е издаден в съответствие с чл. 38, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 45, т. 6 във връзка с чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 14 от 28. 05. 2015 г., поради неспазване на срока за подаване на заявката за второ плащане, посочен в договора – до 15. 03. 2018 г., но не по-рано от 15. 02. 2018 г.
От доказателствата по делото съдът е приел, че подадената на 13. 04. 2018 г. заявка за второ плащане е извън срока, посочен в чл. 3, ал. 3 от договора. При неспазване на този срок нормата на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14/28. 05. 2015 г. предвижда, че ползвателят няма право да получи второ плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ. Посочил е, че в чл. 45, т. 6 от Наредба 14/28. 05. 2015 г. е регламентирано правомощието на разплащателна агенция да изиска от ползвателя връщане на всички суми получени по договора за предоставяне на финансова помощ заедно с лихвите върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ.
Приел е, че от представените по делото доказателства за служебна командировка в Гърция за периода от 12. 02. 2018 г. до 03. 03. 2018 г. и в последствие без прекъсване от 06. 03. 2018 г. до 06. 04. 2018 г. не са установени непреодолима сила и извънредни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на Наредба № 14 от 28. 05. 2015 г., които да обосноват приложението на чл. 19, ал. 3 от договора, а именно да не дължи връщане на полученото първо плащане по договора, като няма право да получи само второто плащане от договора. Според съда случаите на „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ в чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., към който препраща § 1, т. 15 ДР на наредбата са ясно и точно дефинирани, включително и лимитативно изброени и е недопустимо допълването им с други, включително и разширителното им тълкуване извън значението придадено им от закона. С оглед липсата на доказателства, установяващи по категоричен начин наличието на „Непреодолима сила и извънредни обстоятелства“ съгласно § 1, т. 15 от ДР на Наредба № 14/28. 05. 2015 г., довели до неизпълнение на поето нормативно и договорно задължение за подаване на заявка за второ плащане в срок до 15. 03. 2018 г. от страна на Р.К, съдът обосновава краен извод, че последният дължи връщане на полученото първо плащане по договора, като няма право да получи второто плащане от договора, както правилно е възприел и административния орган. Решението е неправилно постановено.
Съдът на основание чл. 146, т. 1 АПК правилно е преценил, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Възраженията в касационната жалба за липса на материална компетентност на директора на ОД на ДФ Земеделие – Благоевград за издаване на АУПДВ, са неоснователни. Съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП (ред. ДВ бр. 2/2018 г.) изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция разполага с предоставена от закона възможност да делегира правомощията си произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По силата на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 (ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28. 06. 2019 г.) изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и разполага с възможност да делегира тези правомощия на директорите на областните дирекция на фонда. С § 5 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28. 06. 2019 г.) е предвидено обратно действие на посочените правни норми – по отношение на актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон, какъвто е и оспореният АУПДВ.
Доводите в касационната жалба за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, като вместо решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, е издаден акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 166 ДОПК по реда на АПК, са неоснователни. Изложеното от касатора, че след изменението на ЗПЗП от ДВ бр. 2/2018, за мерките по чл. 9б, т. 2 от същия закон, административното производство се провежда по реда на ЗУСЕСИФ, е в противоречие с § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г). Според тази преходна разпоредба започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая се касае за производство по Наредба № 14 от 28. 05. 2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 („Наредба № 14 от 28. 05. 2015 г.“), която е издадена и влязла в сила преди ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018).
При правилна преценка относно вида на административния акт и неговата валидност, както и при правилно установени факти, съдът неправилно е приел, че оспореният административен акт отговаря на изискванията за законосъобразност по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.Отелни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но по съображения, различни от изложените.
В конкретния случай АУПДВ обективира две волеизявления на административния орган:
по т.I отказва изцяло одобрената финансова помощ по договор № 01/06/1/0/01111 от 15. 04. 2016 г. и прекратява договора, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 45, т. 6 във връзка с чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от наредба № 14/28. 05. 2015 г., респективно чл. 9, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 3 и чл. 24, ал. 2, т. 4 от договор № 01/06/1/0/01111 от 15. 04. 2016 г.;
по т.II. определя на Р.К задължение в размер на 24 447. 50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор № 01/06/1/0/01111 от 15. 04. 2016 г. ведно със законната лихва върху тази сума от 16. 03. 2018 г.
Актът е обжалван изцяло от Кисьов. При постановяване на обжалваното решение съдът не е проверил законосъобразността на отказа по т.I. Преценката си за законосъобразност на оспорения АУПДВ е ограничил само по отношение на определеното за възстановяване публично държавно вземане по т.II.
В случая обективираният в т.I от разпоредителната част на АУПДВ отказ на одобрената финансова помощ изцяло и прекратяване на договора, е в противоречие с изложените в мотивите му фактически и правни основания за издаване на акта. Мотивите на акта са за неизпълнение на задължението за подаване на заявка за второ плащане окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в предвидения в договора срок до 15. 04. 2018 г. и за прилагане на последиците по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/28. 05. 2015, които изискват произнасянето с отказ за изплащане на второто плащане по чл. 10, т. 2, но вместо това е издаден отказ за одобрение на помощта изцяло и прекратяване на договора. По делото не е спорно и от доказателствата е установено, че финансовата помощ в общ размер на 48 895 лева е одобрена със заповед за одобрение на заявление за подпомагане № 03-010- РД/174 от 12. 04. 2016 г. на директора на ОД на ДФ Земеделие – Благоевград, която е влязла в сила. Въз основа на тази заповед е сключен и договор № 26/06/3/0/01311 от 22. 01. 2018 г. В оспорения АУПДВ липсва волеизявление на органа за отказ за изплащане на второто плащане по чл. 10, т. 2 във връзка със заявката от 13. 04. 2018 г. на Р.К, в съответствие с изложените в акта мотиви и в нарушение на чл. 36, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14/28. 05. 2016 г.
По силата чл. 38, ал. 1, т. 1 от същата наредба, отказът за второ плащане е кумулативно условие за възникване на публично задължение за възстановяване на полученото първо плащане, което обосновава незаконосъобразност на оспорения акт изцяло.
От друга страна неправилно и в противоречие с доказателствата по делото, съдът е приел, че в административното производството е спазено изискването по чл. 26, ал. 1 АПК. Видно от доказателствата по делото уведомителното писмо изх. № 01-013-6500/223 от 26. 04. 2018 г., във връзка с което Р.К е упражнил правото си на възражения, е за откриване на производство по налагане на финансови корекции на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Това писмо не представлява уведомление за започване на производство по реда на АПК за издаване на АУПДВ. Касае се за различни по вид административни актове, с различни основания за издаването им, по различен ред и с различни правни последици. Аргумент за това и въведеното от законодателя разграничение между основанията и реда за издаването им в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП (ДВ бр. 51/20019 г., в сила от 28. 06. 2019 г.). По делото не е налице уведомление за откриване на производство по установяване на публично задължение, чрез издаване на административен акт по чл. 166, ал. 2 ДОПК. Според настоящия касационен състав уведомлението за започване на производство по издаване на един вид административен акт не може да служи като уведомление за откриване на производство по издаване на друг вид административен акт, тъй като не изпълнява изискването по чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила, което касае волеизявлението на административния орган по т.II от АУПДВ е съществено, тъй като е лишило адресата на акта от възможност да участва и да упражни правото си на защита срещу издаването на АУПДВ. При тези обстоятелства неправилно и в нарушение на чл. 168, ал. 5 във връзка с ал. 4 АПК първоинстанционният съд е приел, че актът е законосъобразен и е отхвърлил жалбата.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспореният АУПДВ изцяло и преписката да се върне на директора на ОД на ДФ Земеделие – Благоевград за ново произнасяне по заявката за второ плащане на Р.К по договор 01/06/1/0/01111 от 15. 04. 2016 г. в съответствие с правомощията по чл. 36, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14/28. 05. 2015 г. В случай, че при произнасянето по заявката се установяват основания за възстановяване на полученото първо плащане по договора, административният орган следва да спази изискването на чл. 26, ал. 1 АПК, като уведоми ползвателят за издаване на АУПДВ, а не за друг вид административен акт.
При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските. На касатора следва да се присъдят направите в двете съдебни инстации разноски в общ размер на 4 416. 16 лева, от които 2025 лева за адвокатска защита и държавна такса в първоинстанционното производство и 2 391. 16 лева за държавна такса и адвокатска защита в касационното производство.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2773/19. 12. 2019 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 124/2019 г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01/06/1/0/01111/2/01/04/01 от 19. 12. 2018 г. издаден от директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Благоевград.
ВРЪЩА преписката на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Благоевград за ново произнасяне по заявката на Р.К от [населено място], [община], [област] за второ плащане по договор 01/06/1/0/01111 от 15. 04. 2016 г., при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Държавен фод „Земеделие“ да заплати на Р.К от [населено място], [община], [област] съдебни разноски за двете инстанции в общ размер на 4 416. 16 лева.
Решението не подлежи на обжалване.