Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби - на началника на митница С. и на Т. С. АД против решение № 385 от 13. 11. 2014г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 235/2014г.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е прогласена частична нищожност и е отменено решение за промяна на тарифен номер № Т47/0015/15. 01. 2014г. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Този касационен жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на установените задължения за акциз в рамките на производството по издаване на решения по митническото законодателство, като противоречащи на чл. 104, ал. 2 от ЗАДС, чл. 19, ал. 1, т. 3, чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС. Твърди, че се касае за събиране на акциз, възникнал от осъществяването на внос и дължим към момента на вноса, поради което е приложим редът по ЗМ (ЗАКОН ЗЗД МИТНИЦИТЕ) и регламент № 2913/92 на Съвета. В тази връзка посочва, че не е осъществена последваща проверка или последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84 и чл. 84а от ЗМ, тъй като несъответствието в ЕАД е установено при първичната проверка, въз основа на взетите проби от стоката.

Твърди се, че погрешно е тълкуван и приложен чл. 104 от ЗАДС, въз основа на което е прието, че приложим за установяването на задълженията е реда по ДОПК. Поддържа, че в процесния случай митническите органи извършват проверка на стоката за съответствие с декларираното, а не последващ контрол, тъй като пробите от стоките са взети в рамките на текущия контрол при представяне на стоките и извършването на вноса.

Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорения индивидуален...