Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция социално подпомагане (ДСП) – [населено място] срещу решение № 114 от 23. 02. 2015 г. по адм. дело № 33/2015 г. на Административен съд – [населено място], с което е отменена негова заповед № ПзЗ-Н-2985 от 10. 11. 2014 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С отменената от Пазарджишкия административен съд заповед касационният жалбоподател е отказал да отпусне целева помощ за отопление на Н.В.П от [населено място], поради това че не отговаря на допълнителното условие по чл. 10, ал. 1, т. 7 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП) във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16. 05. 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление – като безработно лице няма регистрация в Дирекция "Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ. За да отмени тази заповед Пазарджишкият административен съд е приел, че Н.В.П е била регистрирана в бюрото по труда за времето от 19. 01. 2012 г. до 21. 04. 2014 г., когато е започнала работа по трудово правоотношение с МЦ [фирма] и отново е била регистрирана в Дирекция "Бюро по труда" на 15. 07. 2014 г., след като е било прекратено трудовото правоотношение с медицинския център, т. е. за времето от 21. 04. 2014 г. до 14. 07. 2014 г. Н.В.П не е била безработна, а правилото на чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП се прилага само по отношение на безработните лица. Поради това Пазарджишкият административен съд е изразил становище, че в случая няма основание за прилагане на чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП, защото Н.В.П "през частта от предходните шест месеца преди подаване на молба-декларацията, в която не е била регистрирана в бюрото по труда, не била безработна, а е работила, като е получавала съответно възнаграждение, декларирано от нея в молба-декларация".
При наличните по делото данни това становище не може да бъде споделено.
Според чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16. 05. 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 ППЗСП. Едно от условията по чл. 10 ППЗСП е това по т. 7 на неговата ал. 1, според което безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности по ЗНЗ (ЗАКОН ЗЗД НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА), както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. В процесния случай е бил поставен за разрешаване същественият въпрос дали незначителното прекъсване от два месеца и 20 дни (от 21. 04. 2014 г. до 14. 07. 2014 г.), през което Н.В.П е работила по трудово правоотношение с МЦ [фирма], прави ирелевантно обстоятелството, че тя е била регистрирана като безработно лице за времето от 19. 01. 2012 г. до 21. 04. 2014 г. и след прекратяването на трудовото правоотношение тази регистрация е подновена от 15. 07. 2014 г., защото изискването е за непрекъсната регистрация от шест месеца преди подаването на молбата за социална помощ (целева за отопление). Отговор на този въпрос не е даден и той въобще не е бил обсъден, поради което по делото не са били изяснени съществени обстоятелства за неговото законосъобразно разрешаване.
На първо място не е изяснен вида на трудовото правоотношение, по което е работила Н.В.П – дали то е възникнало от трудов договор за неопределен срок или от срочен трудов договор. Ако това правоотношение е възникнало от безсрочен (сключен за неопределено време) трудов договор по каква причина е било прекратено – по взаимно съгласие на страните или по инициатива на една от тях. Ако трудовото правоотношение е възникнало по срочен договор – дали този договор е от посочените в чл. 68, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, т. е. дали не е налице едно от изключенията по чл. 10, ал. 4, т. 4 ППЗСП (виж и реш. № 12484 от 21. 10. 2014 г. по адм. д. № 8441/2014 г. на ВАС-VI отд.).
На второ място не е изяснено обстоятелството, посочено в мотивите към решение № РД-07-1 от 06. 01. 2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – [населено място], че на 30. 09. 2014 г. (т. е. преди молбата за отпускане на целева помощ за отопление) регистрацията на Н.В.П като безработно лице в Дирекция "Бюро по труда" – [населено място] отново е прекратена (наистина ли е прекратена и по каква причина).
На трето място не е изяснено същественото обстоятелство има ли лица по чл. 140 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС), които имат задължението или възможността да дават издръжка на Н.В.П и нейното дете (виж чл. 11, ал. 2 от ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ)). Не е обсъден декларираният от Н.В.П отказ да търси дължимата от бащата на детето й издръжка.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. За изясняването на останалите неизяснени при първото разглеждане на делото обстоятелства не са достатъчни само писмени доказателства, поради което на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато на Пазарджишкия административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 114 от 23. 02. 2015 г. по адм. дело № 33/2015 г. на Административен съд – [населено място] и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: