Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба от А. Е. М., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в Затвора - [населено място] чрез адв. Ст.П. против решение № 1195 от 01. 07. 2014 г., постановено по адм. д.№ 1457/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, поправено с Решение №1390 от 22. 07. 2014 т. по същото дело.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не бил съобразил решението си с утвърдената практика на Европейския съд по правата на човека по този род дела, водени от български граждани срещу РБългария, както и със събраните по делото доказателства. Отделно от това съдът в нарушение на съдопроизводствените правила бил ценил едни доказателства, а не е ценил други .М. моли решението на АС-Бургас да бъде отменено, като ВАС постанови друго по същество, с което да уважи предявения иск като основателен и доказан в пълния му претендиран размер.

Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”- [населено място], редовно призован, не се представлява. От същия чрез юриск. С. е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Административният съд е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът А. М. претендира обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания...