Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез управителя П. С. против решение N 392 от 27. 02. 2015 год. по адм. дело N 2175/2014 год. на Административен съд Пловдив. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По-конкретно твърди, че са подадени в срок декларации по отношение на всички имоти, че същите няма да бъдат ползвани през 2011 год., с оглед на което на дружеството следва да не се начислява ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване. Заявява, че чл. 19в, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 относно изисканите документи от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на [община] (Наредбата) е в противоречие с чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, който не въвежда изискване към декларацията (заявлението) да се представят удостоверения от ВиК и Е., че в съответните имоти е спряно подаването съответно на ток и на вода. Твърди също, че от страна на административния орган не са представени доказателства за това, че услугите, за които са начислени такси, са реално предоставени от общината. Иска се отмяна на решението с пререшаване на спора, като се отмени процесния Акт за установяване на задължения по декларация N 907 от 29. 11. 2011 год. на главен инспектор в отдел „Ревизии” на дирекция „Местни данъци и такси” при [община], потвърден с решение N 1 от 20. 01. 2012 год. на директора на дирекция „Местни данъци и такси” при [община], в частта в която на [фирма] са установени задължения за ТБО за периода 01. 01. 2011 год. – 31. 12. 2011 год. и лихви за просрочие за недвижими имоти на дружеството,...