Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от заместник председателя на Държавна агенция за бежанците /Д./ чрез юриск. Т.К против решение № 5638 от 08. 09. 2014 год.,постановено по адм. дело № 7313/2014 г. по описа на Административен съд - София град .Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да отхвърли жалбата на Н.Х.Х - палестинка без гражданство – лично и като законен представител на малолетните си деца Н.Х.Н, Р.Х.Н и М.Х.Н срещу постановения от административния орган отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут.
Редовно призован за датата на съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът, Н.Х.Х, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) /ЗУБ/ е отменил решение № 3726 от 27. 05. 2014г. на заместник председателя на Д. при МС, с което на Н.Х.Х - палестинка без гражданство и на представляваните от нея нейни малолетни деца Н.Х.Н, Р.Х.Н и М.Х.Н е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут Като неделима последица от този резултат АССГ със същото решение е върнал преписката за ново разглеждане от органите на Д. в съответствие с указанията, дадени в мотивите на същото.
За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на заместник председателя на Д., макар постановен от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт се изразяват в неспазване на императивните разпоредби на чл. 15, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) /ЗЗД/ - децата не били изслушани от административния орган, не им бил назначен социален работник при интервютата. Според АССГ разпоредбата на чл. 15 от ЗЗД изисквала в административното производство пред Д. непълнолетните и малолетните деца да се представляват не само от законния им представител, но кумулативно и от социален работник, което не било изпълнено в производството по издаване на обжалваното решение на зам. председателя на Д.. Нарушена била и процесуалната норма на чл. 15, ал. 8 от ЗЗД, тъй като на малолетните деца на жалбоподателката не била предоставена задължителната по закон правна помощ. Зам. председателят на Д. бил нарушил и нормата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като не бил извършил цялостна и правилна преценка на всички обстоятелства и факти от бежанската история на чужденката.
На второ място според АССГ административният акт противоречи и на материалния закон, тъй като неправилно било прието, че по отношение на жалбоподателката и децата й не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. АССГ е констатирал наличие на реална заплаха за връщането им в [населено място], Л., намиращ се на границата със С., в която е налице военен конфликт, който се отразява и в граничните територии на съседни държави. При отказа за предоставяне хуманитарен статут на молителите административният орган не бил съобразил и разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ.
По горните съображения АССГ е отменил решението на председателя на Д. и е върнал административната преписка на компетентния орган за ново произнасяне.
Съдебното решение е неправилно по следните съображения :
Неоснователно съдът е приел, че при постановяване на административния акт е допуснато нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 15, ал. 1,.4,.5 и 8 от ЗЗД и на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от касатора в касационната жалба доводи за неотносимост на изискванията по чл. 15, ал. 1,4, 5 и 8 от ЗЗД към конкретния случай. На първо място - към датата на постановяване на административния акт, както и към настоящия момент, нито едно от малолетните деца, от чието име е подадена молбата за закрила, не е навършило 10 години, поради което административният орган не е бил длъжен да ги изслуша, Тъй като такова изслушване не е задължително по закон/ а и не е провеждано/, то не намира приложение и изискването в административното производство да присъства социален работник по смисъла на чл. 15, ал. 4 и 5 от ЗЗД, наред със законния представител. При наличието на законен представител на малолетните деца, комуто е разяснена своевременно възможността за ползване на правна помощ, не е извършено и нарушение на на чл. 15, ал. 8 от ЗЗД.Ествено приложимо към конкретния случай е било изискването на чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, което е спазено с предоставянето на доклад от компетентен по материя и територия социален работник.
Неправилно съдът е приел, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и не е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на чужденката и децата й, държавата им на произход и трети страни. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от процесуалния представител на зам. председателя на Д. в касационната жалба доводи за това, че в административния акт са обсъдени всички относими факти, изложени в бежанската история на чужденката. Именно с оглед същата неправилно АССГ е приел, че единствено фактът, че чужденката и децата й са палестинци без гражданство, че живеят в пограничен със С. град, в който еднократно в близост на дома им е паднала бомба, води до основателност на претенцията им за предоставяне на бежански статут по чл. 8 /ЗУБ или поне на хуманитарен такъв по чл. 9 от същия закон.
Подобен извод на АССГ противоречи на материалния закон. Дори палестинците без гражданство в Л. да са поставени в по-неблагоприятно положение спрямо другите граждани, чужденката в бежанската си история не навежда факти, свързани с преследване или основателен страх от преследване спрямо нея и децата й поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания по чл. 8 от ЗУБ. Неправилно АССГ е приел, че административният орган в противоречие с чл. 8 от ЗУБ не е предоставил на молителите статут на бежанци, още повече, че – видно от представената по делото извадка от индивидуален регистър, издадена от министерство на вътрешните работи и общините – Република Л. / л. 89 по делото/ е вписано, че молителката Н.Х.Х”.. е ливанка повече от десет години”.
Необосновани са изводите на АССГ за наличие на основания за представяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ.
Правилно административният орган е приел, че по отношение на чужденката и малолетните й деца не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. - липсват доказателства същите да са били изложени на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността им като граждански лица в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Наличието на въоръжен конфликт в С. -държава, граничеща с Л.- държавата по произход на молителите по см. на §1, т. 7 от ДР на ЗУБ, не води до извода че такъв въоръжен конфликт се е разпрострял и в Л., включително в граничния [населено място]. Всички представени по делото справки за политическата обстановка в Л. установяват, че въпреки проблемите с многобройните бежанци от С., на територията на Л. не е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Неправилно АССГ е заключил, че обжалвания пред него административен акт противоречи на процесуалния и материалния закон поради неотчитане на обстоятелството, че за молителката и малолетните й деца били налице условия за предоставяне на хуманитарен статут по см. на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на О. за бежанците. При тълкуване волята на законодателя следва да се съобразят основните положения, закрепени в глава първа от закона, като се отчете, че хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 от ЗУБ, представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват.
По горните съображения съдебното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата на Н.Х.Х - лично и като законен представител на малолетните й деца Н.Х.Н, Р.Х.Н и М.Х.Н срещу атакувания административен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5638 от 08. 09. 2014 год.,постановено по адм. дело № 7313/2014 г. по описа на Административен съд - София град и, вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Х.Х - палестинка без гражданство – лично и като законен представител на малолетните си деца Н.Х.Н, Р.Х.Н и М.Х.Н срещу Решение № 3726/ 27. 05. 2014 г. на заместник-председателя на Д.. Решението е окончателно. Особено мнение: