Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при 04 РУ - СДВР срещу решение № 6020 от 14. 10. 2014 г. по адм. дело № 5030/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което по оспорване на Я. В. К. е отменено разпореждане рег. № 35495, издадено на 28. 04. 2014 г. от полицейски орган Д. Б. И. на основание чл. 55 от ЗМВР отм. , Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът К. счита жалбата за неоснователна по съображения, развити в писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция намира, че касационното оспорване е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно, поради следното:

Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Подробно е анализирал всички доказателства, като се е съобразил с исканията и доводите на страните. Съдебният акт е добре мотивиран, постановен е при спазване на материалния закон и правилно приложение на съдопроизводствените правила. Изводът, че оспореното разпореждане е незаконосъобразно, се споделя и от касационната инстанция.

В преписката съществуват данни, че процесното партерно помещение е собственост на Я. В. К. и че през целия период от закупуването му до издаването на разпореждането същият го е отдавал под наем на други лица, без да са приложени наемните договори. Доказателствата сочат, че нарушенията на нощната тишина и спокойствие на живущите в блока са извършвани от тях, но не и от К.. При сключването на договорите същият твърди, че е предупреждавал наемателите да не нарушават обществения ред, тъй като помещението се намира в жилищна сграда. Безспорно съществуват достатъчно данни за извършвани такива нарушения от лицата, обитаващи изградените през различните периоди заведения в помещението и оплаквания на живущите в блока за нетърпимото положение. Същите обаче с нищо не обвързват поведението на К., който е само наемодател.

Такава конкретизация липсва и в оспорваното полицейско разпореждане. В него не са посочени фактически и правни основания за издаването му, което е в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.Сременно отсъствието на мотиви е пречка за адресата му да се защити, а съдът да извърши ефикасен контрол за законосъобразността на административния акт, който създава задължения. Отправените в него бланкетни и общи предписания за спазване на законите в България с нищо не обвързва К.. Допуснатото процесуално нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и е достатъчно основание за отмяната на административния акт, при чието издаване не е спазен и чл. 35 от АПК. След като липсват доказателства, които да уличават лицето в описаното в разпореждането "нарушаване на обществения ред, нощната тишина и спокойствието на живущите в кооперацията...", то същото се явява издадено и в нарушение на материалния закон. Това налага неговата отмяна, както правилно е постановил съдът с решението си. Предвид на тези съображения то следва да остане в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6020 от 14. 10. 2014 г. по адм. дело № 5030/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно. Особено мнение: