Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Й. К. Т. и П. П. Я., двамата от [населено място], чрез адв. Д. И. като пълномощник, против разрешение за строеж № РС-5 от 31. 03. 2000 г., издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройството в частта относно имоти с идентификатори 10135. 2571. 1276 и 10135. 2571. 1277 по кадастралната карта на [населено място]. Изложени са доводи за нищожност на разрешението за строеж, като се твърди, че с него е разрешено строителство в собствените им имоти без да има отстъпено право на строеж за това, без същите да са възложители на строежа или да са дали нотариално заверено заявление. Алтернативно са релевирани възражения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неспазване на установената форма с твърдения за липса на правни основания за издаването му, както и липса на точно описание на имотите, за което е издадено разрешението - нарушение на чл. 226, ал. 3 ППЗТСУ отм. , Твърдят, че актът не им е съобщен и жалбата като подадена в срок е допустима. Иска се прогласяване нищожността на разрешението за строеж, евентуално – отмяната му като незаконосъобразно. Жалбоподателите претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалните си представители юрк. К. и юрк. А., в съдебно заседание и в представено писмено становище изразява становище за недопустимост, а по същество – за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Относимите за спора факти и обстоятелства се установяват от документите към административната преписка, от допълнително представените от страните писмени доказателства, както и от заключението на вещите лица арх. М. С. и инж. Р. П..

С оспореното разрешение...