Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/

Образувано е по касационна жалба на В. Д. П. от [населено място], срещу решение №270 от 04. 03. 2015г., постановено по адм. дело №717/2014г. от Административен съд Благоевград. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и се претендират разноски.

Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) не взема становище по подадената жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима

Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна

С обжалваното решение №270 от 04. 03. 2015г., постановено по адм. дело №717/2014г. Административен съд Благоевград е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. Д. П. против Уведомително писмо (УП) изх. №02-010-6500/14166 от 12. 08. 2014г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, с което е обективиран отказ за финансово подпомагане в размер на 31 554, 99лв. по мярка СЕПП и в размер на 19 666, 55лв. по мярка НР1 и са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 45 302, 27лв., от които 27 908, 43лв. по СЕПП и 17 393, 84лв. по НР1. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма и на административно-производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона. Същият е мотивиран като съдържащ необходимите обстоятелства, от които да стане ясна волята на издателя му относно оторизирането и изплащането на финансово подпомагане по мярка СЕПП и НР1 за кампания 2013г. Приел е, че резултатите от извършените административни проверки са обективирани в таблици, където за всяка от колоните от страна на административния орган е направено подробно разчитане на съдържащите се в тях данни. По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чието заключение не опровергавало направените от административния орган констатации, послужили му като фактически основания за издаване на административния акт. Съдът е стигнал до извод, че административният орган не е допуснал грешка при изчисляване размера на оторизираната сума по направление СЕПП и НР1. Правилно е изчислено, че по мярка СЕПП и НР1процентът на недопустимата площ е 90, 08ха спрямо заявената за подпомагане 101, 85ха, поради което основателно е решеното, че щом същият надхвърля 50%, размерът на недопустимата площ не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период от сума, отговаряща на разликата между декларираната и наддекларираната площ, съгласно разпоредбите на Регламент 1122/2009г. и Регламент 65/2011г. С тези съображения съдът е приел, че жалбата срещу процесното УП е неоснователна и като такава я е отхвърлил Обжалваното решение е правилно.

Неоснователно е възражението на касатора за немотивираност на акта. Видно от съдържанието на оспореното УП, в него се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Изложените основания и описаните в табличен вид имоти, площи, приети за недопустими за подпомагане по всяко от двете направления, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касатора, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. От съдържащото се в процесното УП се установява, че на жалбоподателя по отношение на СЕПП и НР1 е отказано финансово подпомагане на заявените парцели, тъй като при извършените от ДФ"Земеделие" административни проверки е установено, че част от заявените площи са недопустими, тъй като попадат извън одобрения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР №16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е и настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо.

Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, предвид "неправилното кредитиране" на изслушаната по делото съдебно - тихническа експертиза. Експертизата е назначена по искане на жалбоподателя и при поставени от него въпроси, не е оспорена нито от него, нито от пълномощника му по делото, видно от протокол на открито съдебно заседание - л. 178 и сл. по делото. Жалбоподателят, респективно процесуалният му представител не са възразили по отношение констатациите в него, нито пък са поискали допускането на допълнителни задачи към така изготвената експертиза.Обосновано съдът е съобразил решението си с изготвеното заключение, като обективно и компетентно изготвено и с оглед обстоятелството, че констатациите в него напълно съвпадат с извършените административни проверки.

Неоснователно е и оплакването на касатора по отношение на фактическите установявания на административния орган по отношение на приетите за недопустими площи. От данните по делото се установява, че касаторът В. Д. П. е подал Общо заявление за подпомагане за кампания 2013 г. с У. 01/070613/08905 от 31. 05. 2013 г. и е регистриран с Уникален регистрационен номер (У.) 602783 в Интегралната система за администриране и контрол (И.)заявявайки следните схеми и мерки за подпомагане със съответните площи: Схема за единно плащане на площ (СЕПТ) – 101, 85 ха и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планинските райони (НР1) – 101, 85 ха. Към заявлението е приложена Таблица на използваните парцели 2013 г., от която е видно, че са декларирани 12 бр. БЗС/парцели, всички попадащи в землището на [населено място]. В Таблицата на използваните парцели е вписана новата им номерация и площ получена при изчертаване на всеки парцел върху съответната за всяко землище карта на блок на земеделското стопанство (БЗС). Във връзка с подаденото заявление е извършена задължителна административна проверка съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, при която е установено, че съществуват такива, които са заявени от повече от един кандидат, поради което до заявителя е изпратено уведомително писмо с изх. № 02-010-6500/15224 от 14. 09. 2013 г. ведно с приложение към уведомителното писмо, съдържащо таблица на установените застъпвания и опис на предоставените документи. Дадени са му указания във връзка с изясняване на двойно заявените площи да се яви в срок от 20 работни дни в ОД на "ДФЗ" - Б.. За отстраняване констатираните застъпвания заявителят е попълнил приложение - таблица за установените застъпвания, в която е декларирал, че потвърждава ползването само на кадастрален имот № 62671-297-001, попадащ в БЗС № 62671-1143-5, като по този начин се е отказал от останалата застъпената площ и същата е изключена от калкулацията на полагащата му се субсидия.На заявлението за подпомагане са извършени кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноевмри 2009, при които между заявените от жалбоподателя БЗС/парцели и окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013, одобрен със Заповед № РД 09-840/ 02. 12. 2013 г. и Заповед № РД 09-114/ 27. 02. 2014 г. на Министъра на земеделието и храните, е установена разлика между декларираната и установената площ в размер на 90, 08 ха

Като резултат от извършените проверки е издадено процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-010-6500/14166 от 12. 08. 2014 г., с което на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане в размер на 31554, 99 лв. по СЕПП и в размер на 19666, 55 лв. по НР1, а също така са наложени и санкции за бъдещ период в общ размер на 45302, 27 лв., от които 27908, 43 лв. по СЕПП и 17393, 84 лева по НР1. В случая се установява, че 90, 08ха от заявените за подпомагане 101, 85ха са недопустими за подпомагане. Тези констатации са били потвърдени и от заключението на вещото лице, от което се установява, че недопустимата за подпомагане площ, описана по отношение на всеки един от заявените парцели е в размер на 90, 08 ха, каквото е установяването на административния орган. Експертизата е прието от страните без възражения.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби по отношение на отказа за подпомагане и по двете заявени мерки - СЕПП и НР1. Противно на твърдяното от касатора по делото не са налице доказателства в обратния смисъл и липсват основания да бъде оторизирана сума за подпомагане за тези площи.

По изложените съображения решението на Благоевградския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила

При този изход на спора искането на касотра за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4, вр. чл. 228 А. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №270 от 04. 03. 2015г., постановено по адм. дело №717/2014г. от Административен съд Благоевград.

О. Б. У. искането на В. Д. П. за присъждане на разноски по делото. Решението е окончателно. Особено мнение: