Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. „Свобода” № 24, ет. 3, подадена чрез процесуалния му представител адв. И., против решение № 405/28. 10. 2014 г. на Административен съд – В. Т /АСВТ/, постановено по адм. д. № 167/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/05. 11. 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Велико Т., потвърден с решение № 47/29. 01. 2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП”/ –Велико Т. при ЦУ на НАП.
В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, за доказването на ВОД е необходимо и достатъчно да бъдат представени документите, предвидени в ЗДДС и ППЗДДС и по-конкретно в чл. 45 от правилника. Тези документи са налице и ДДС по доставките не следва да се начислява. Претендира се отмяна на решението.
Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. Ц по съображения, изложени в писмено становище, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от...