Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], седалище в [населено място], Индустриална зона, представлявано от управителя Н. Т., чрез адвокат Ж. и съдебен адрес: [населено място], [улица] срещу решение № 7326 от 01. 12. 2014 г., постановено по адм. д. № 6745/2014 г. на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/3924 от 20. 07. 2012 г. на в. д. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяване на решението си административният съд не е съобразил установените по делото обстоятелства, както и че оспореният административен акт не е мотивиран. Иска от касационния съд да го отмени с всички произтичащи от това законни последици. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” не се представлява в съдебно заседания и не изразява становището си по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд София – град за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна:

Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество...