Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационни жалби на Т. [фирма] против решение № 378/13. 10. 2014г. на Административен съд В. Т по административно дело №230 по описа за 2014 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу една част от решение №Т-47/0012/15. 01. 2014 г., издадено от началника на Митница С. за промяна на тарифен номер на внесена стока, потвърдено с решение №77/21. 02. 2014 г. на директора на Агенция "Митници" и по касационна жалба на началника на Митница С. срещу същото съдебно решение в частта, с която частично е обявено за нищожно решението и е изпратена преписката на административния орган.
И в двете касационни жалби се съдържат доводи за неправилност на решението, в съответната обжалвана част, иска се отмяна.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на митническия орган и за неоснователност на тази на Т. [фирма].
Заинтересованата страна, ТД на НАП, не взема становище.
Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, за което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, касационната жалба на административния орган е неоснователна, а касационната жалба на дружество, е основателна.
С оспореното пред АС В. Т решение митнически орган от Митница С. е претарифирал с Т. код 2701 11 00 00 декларирана от Т. [фирма] стока - каменни енергийни въглища, по ЕАД № 13BG004300Н0013814/15102013 г., внос от У., поставена под режим „едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба“ с посочен м сл. 33 Т. код 2701 19 00.
След като е променил тарифния код, митническият орган е определил допълнителни публични държавни вземания, както следва: акциз - 21 623, 51 лв. и ДДС - 4 326, 51 лв.
С първоинстанционното решение е прогласена нищожността на административния акт в частта за допълнително определеното задължение за акциз. С препращането от чл. 104, ал. 1 ЗАДС, съдът е...