Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на И. С. С. от [населено място] против решение №61 от 23. 10. 2014 г., постановено по адм. д. №82/2014 год. по описа на Административния съд - Г., в частта, в която е отхвърлено оспорването на С. срещу АУЗ №МДТ.ТБО1829/ 28. 08. 2013 г. на орган по приходите в [община], потвърден с решение № №1829/ 7. 05. 2014 г. на директора на Дирекция "Приходи от МДТ" при [община] по отношение установени задължения за периода 1. 01. 2008 г. - 16. 09. 2009 г. и в частта, в която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът не е съобразил допуснати от органа съществени нарушения на процесуалните правила, както и обстоятелството, че ТБО следва да се определят за конкретен недвижим имот, а не за имоти по партидата на лицето. Иска отмяна на решението в обжалваните части и административният акт бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът - директорът на Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при [община] оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона.

Първоинстанционният съд е установил, че касаторът, заедно с И. С. С., са наследници на С. И. С., починал на 16. 03. 2009 г., съгласно удостоверение за наследници №2446 от 21. 08. 2009 г. С. И. С. е подал данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. №1143/ 27. 06. 2007 г. за имот в [населено място] - данъчна партида №3005072267001, с начало на данъчно облагане 01. 01. 2001 г....