Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 148 от 29. 09. 2014 г., постановено по адм. дело № 72 от 2014 г. по описа на Административния съд отм. а З..

Първата касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), чрез процесуален представител юрк. Ст. Т., е против решението в осъдителната му част. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради и което се иска неговата отмяна, евентуално намаляване на присъденото обезщетение. Направено е искане за присъждане на разноски.

Ответната страна по тази касационна жалба – Т. И. В., чрез адв. В. К., в съдебно заседание оспорва същата.

Втората касационна жалба е подадена от Т. И. В. лично, като чрез адв. В. К., като негов служебен представител, има подадена също касационна жалба. Обжалва се решението в частта му, в която исковата претенция на В. е отхвърлена в пълния й размер, като се иска и отмяна на тази част от решението, в която той е осъден да заплати разноски на ГДИН. Посочено е, че съдебният акт противоречи на чл. 52 от ЗЗД, поради което размерът на присъденото обезщетение не е определен правилно.

Ответната страна по тази касационна жалба – ГДИН, чрез процесуален представител, с писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба на В..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на двете касационни жалби, като посочва, че по същество касационната жалба на ГДИН е частично основателна, а тази на Т. В. е неоснователна. Правилно е определен ответника в производството, доколкото претендираните като незаконосъобразни действия на служители от ареста изпълняват дейност по наложената мярка, която...