О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1459

гр. София, 14.05.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на осми май, през две хиляди двадесет и пета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: А. Н.

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 483/2025 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Т. против решение № 492/22.10.2024г. по гр. д.№ 587/2024г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 337/22.12.2023г. по гр. д.№ 608/2023г. на Районен съд – [населено място], с което е отхвърлен предявеният от касатора иск, с правно основание чл. 439 ГПК, за установяване по отношение ответника „А. Б. АД, че Р. Т. не му дължи сумата от 23 479,66 лева, ведно със законната лихва върху същата от 03.05.2010 г., на основание запис на заповед от 16.12.2009 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист от 14.06.2010г. по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК - № 1558/10.05.2010г. на Районен съд – [населено място] и е образувано изпълнително дело № 422/2011 г. по описа на ЧСИ, с рег. № 781 и район на действие - СГС, поради погасяване на вземането по давност. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правилаи и в противоречие с материалния закон. Твърди, че съдът не се е произнесъл по всички въведени от страната доводи във въззивната й жалба и конкретно – по валидността на изпълнителните действия, с оглед неспазване правилата на местната изпълнителна компетентност по чл. 427 ГПК, в съответствие с изменението на разпоредбата / обн. ДВ бр. 86/2017г./ в хода на образуваното изпълнително производство / нова т.5 на ал.1 /, доколкото само валидно изпълнително действие е от естество да прекъсне погасителната давност, съгласно чл. 116, б.“в“ ЗЗД, в който смисъл цитира практика на състави на ТК и ГК на ВКС. Твърди, че такъв въззивен довод имплицитно се съдържа във възражението му, че „ исканията за извършване на действия на взискателя и насрочването на опис не са могли да прекъснат давността„. Насетне в касационната жалба страната излага съображението си за приложимост на изменената, в хода на изпълнителното производство, норма на чл. 427, ал. 1 ГПК – въведената т.5, независимо от разпореденото в ал. 4 на чл. 427 ГПК , както и без да оспорва, че местната компетентност се явява спазена към момента на образуване на изпълнителното производство. По същество обосновава довода, че съдебният изпълнител следи служебно за спазване правилата на местната компетентност не само към момента на образуване на делото, но и във всеки следващ момент от развитието на изпълнителното производство, когато не е налице промяна в обстоятелствата, по смисъла на чл. 427, ал. 4 ГПК, спрямо тези към образуване на изпълнителното дело. Според страната, извода на въззивния съд, че насрочването на опис на недвижимо и движимо имущество на длъжника, без последващо реално извършване на описа, е действие прекъсващо погасителната давност, по смисъла на чл. 116, б.“в“ ЗЗД, е в противоречие със задължителните указания на ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, доколкото в изброяването на валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността, в мотивите към т. 10 на ТР е посочено “извършването на опис“, не и „насрочването на опис „.

Ответната страна – „ А. Б. „ АД - не е подала отговор на касационната жалба.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното :

В исковата си молба ищцата Р. Т. не оспорва, че последно валидно изпълнително действие от взискателя „А. Б. АД , по образуваното изпълнително дело № 422/2011 г. по описа на ЧСИ, с рег. № 781 и район на действие - СГС, за събиране на вземането му по запис на заповед от 16.12.2009 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист от 14.06.2010 г., на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК- № 1558/10.05.2010 г. на Районен съд – [населено място], е извършено на 20.03.2018г., с наложен запор по сметка на ищцата в „Ю. Б. АД. Твърди, че след това изпълнително действие по изпълнителното дело единствено са насрочвани описи на движими вещи в жилището на ищцата, но без да са последващо извършени, както и са изпратени запорни съобщения до банки и небанкови финансови институции, на които ищцата не е клиент, т. е. няма вземания към същите. Предвид това счита, че вземанията на взискателя – ответник са погасени с изтичане на 5 - годишната погасителна давност от последното валидно изпълнително действие, на основание чл. 117 ЗЗД, тъй като вземането му е установено в производство по реда на чл. 422 ГПК, с влязло в сила на 30.07.2012 г. решение по гр. д. № 1090/2011 г. на Районен съд – [населено място]. Исковата молба е подадена на 06.06.2023 г..

Ответникът „А. Б. АД е оспорил иска с общото възражение, че предвид регулярно предприемани, макар безрезултатно, изпълнителни действия срещу длъжника, погасителната давност за вземането не е изтекла.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска въз основа данните по приложеното изпълнително дело № 422/2011г. на ЧСИ Г. Д. – рег. № 781, с район на действие СГС, като е установил, че след 20.03.2018 г. по изпълнителното дело са осъществени следните действия: 1/ връчена е на ищцата – на 03.04.2018г. призовка за насрочен опис на жилището й в [населено място], с наложена предходно възбрана, който не е осъществен, поради възражение за неговата несеквестируемост; 2/ изпратено е на 18.05.2018г. запорно съобщение до „УниК. Б. АД, за запор по сметки на ищцата в банката - върнато с уведомление, че ищцата не е нейн клиент; 3/ връчена е на ищцата – на 07.09.2018 г. - призовка за насрочен опис на движими вещи в дома й - също неосъществен, поради възражение, че вещите не са нейна собственост, а на наемодателя й по сключен договор за наем; 4/ изпратено е на 20.01.2021г. запорно съобщение до „Токудабанк„ АД за запор върху вземанията на ищцата по сметки в банката, върнато с отговор, че лицето не е клиент на банката; 5/ връчена е на 27.01.2021 г. призовка до ищцата, за повторно насрочен опис на жилището й в [населено място], неизвършен по идентично възражение за несеквестируемост - жилището е единствено за нея и семейството й; 6/ изпратено е – на 15.04.2022г. до „УниК. Б. АД запорно съобщение, за наложен запор по сметки на ищцата, отново върнато с уведомление, че Р. Т. не е клиент на банката ; 7/ изпратено е – на 25.01.2023 г. до „Айкарт„ АД - запорно съобщение, за наложен запор върху вземания на ищцата от дружеството, за който няма данни да е получен, нито е върнат отговор от адресата. При така установеното съдът е приел, че до 26.06.2015 г. , съгласно постановките на ППВС № 3/1980г. и приетото в ТР № 3/28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед отмяната му, до 26.06.2015 г. давност не е текла, но е текла след тази дата и без да е изтекла преди 20.03.2018г. / неоспорвано и от ищцата /, не е изтекла и след тази дата и до подаването на исковата молба, съгласно чл. 117 ЗЗД. Позовал се е на последно валидно изпълнително действие - насрочването на опис на жилището на ищцата в [населено място], за 25.02.2021г., съобщено й на 27.01.2021 г., до която дата не е изтекъл давностния срок, считано от 20.03.2020 г. и е започнал да тече нов 5 – годишен давностен срок, неизтекъл към подаването на исковата молба.

С въззивната си жалба ищцата поддържа довод, че насрочването на опис, без последващо реално осъществен такъв, не е валидно изпълнително действие, прекъсващо давността, по идентични на поддържаните в касационната жалба съображения - приетото в ТР № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според мотивите на което „същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б.“в“ ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника“. С въззивната жалба не е коментарила валидността на изпълнителните действия, съобразно правилата на местната изпълнителна компетентност по чл. 427 ГПК.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по идентични на първоинстанционния съд съображения.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с приетото в ТР № 1/2015г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения по гр. д.№ 4193/2018 г. и гр. д.№ 4121/2015 г. на ІV г. о. , т. д.№ 3638/2014 г. на І т. о., т. д. № 593/2017г. на ІІ т. о. на ВКС; 2/ Местната изпълнителна компетентност представлява ли предпоставка за допустимост на изпълнителното производство и условие за валидност на изпълнителните действия, а извършените такива при липса на местна комптетентност представляват ли валидни изпълнителни действия, които водят до прекъсване на погасителната давност за вземането, предмет на изпълнителното дело ?; 3/ Прекъсват ли давностния срок изпълнителни действия, извършени от местно некомпетентен ЧСИ, съгласно чл. 427, ал. 1, т. 5 и т. 6 и ал. 4 ГПК, извършени след 27.10.2017г., при положение че адреса на длъжника и имуществото му, върху което е насочено изпълнението, не са променени след образуването на изпълнителното дело, а са били еднакви и към момента на образуване на изпълнителното дело и към момента на изменение на чл. 427, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК ? – допълнителният селективен критерий се поддържа в хипотеза на чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, с решения по т. д. № 770/2022 г. на І т. о., гр. д.№ 1762/2022г. на ІV г. о. и гр. д. № 4353/2015г. на ІІІ г. о. на ВКС ; 4/ Насрочването на опис на движими и недвижими вещи на длъжника, от местно некомпетентен частен съдебен изпълнител, без изпълнителния способ да е осъществен, тъй като опис не е извършен, представлява ли валидно изпълнително действие, което да прекъсва теченето на погасителната давност по изпълнителното дело ? - сочи се противоречие на въззивното решение със задължителните указания в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение, поради неправилно съобразени от въззивният съд за валидни, изпълнителни действия в нарушение на правилата за местната изпълнителна компетентност по чл. 427, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК.

Първият от въпросите формално удовлетворява общия селективен критерий, тъй като правилото на чл. 269, пр. второ ГПК е императивно и съобразимо при всяко произнасяне от въззивния съд. Не се явява удовлетворен допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като мотивите на въззивния съд не са в противоречие с приетото в цитираната задължителна и казуална практника на касационна инстанция по приложението на чл. 269 ГПК, тъй като въззивен довод - за невалидност на изпълнителните действия, поради несъобразена с изменението на чл. 427, ал. 1 ГПК / обн. ДВ бр. 86 от 2017 г. / - нова т.5 - местна изпълнителна компетентност, в хода на образуваното изпълнително дело - не е въведен от страната, вкл. в първоинстанционното производство. Не са изложени аргументи за неспазена, с оглед обстоятелства предхождащи молбата за образуване на изпълнителното производство, местна изпълнителна компетентност на съдебния изпълнител, съгласно чл. 427, ал. 1 ГПК, в редакцията й към датата на образуване на изпълнителното производство, дори изрично се поддържа спазването й, съгласно тази редакция, а с оглед чл. 427, ал. 4 ГПК новонастъпили след този момент обстоятелства са без значение за компетентността, макар и такива да не се твърдят. Не може да се сподели довода на страната, че възражение с този предмет е имплицитно въведено с въззивния й довод, че „исканията за извършване на действия на взискателя и насрочването на опис не са могли да прекъснат давността„. Предвид това и задължение на въззивния съд, за произнасяне по такъв довод, не е възникнало. По идентични съображения - некореспондиране с решаващи мотиви на въззивния акт, в отговор на поставения въпрос – не удовлетворяват общия селективен критерий и формулираните втори и трети въпроси. Още повече, че третият въпрос изисква отговор в директно противоречие с чл. 427, ал. 1 , т. 4 ГПК, доколкото изхожда от съждението на касатора, че въпреки спазена местна компетентност към момента на образуване на изпълнителното дело, самото изменение на чл. 427, ал. 1 ГПК / обн. ДВ бр.86 от 2017 г. / е изисквало прекратяването му и изпращане на друг съдебен изпълнител, по правилото на новата т.5 на разпоредбата. Цитираната съдебна практика по начало визира неспазена местна компетентност, с оглед обстоятелства, предхождащи образуването на изпълнителното дело, приемайки ги за невалидни. Формирана е и съдебна практика, според която извършени в противоречие с местната компетентност по чл. 427 ГПК изпълнителни действия не са нищожни, а незаконосъобразни и като такива пораждат присъщите им правни последици / така решение по т. д. № 2309/2015 г. на І т. о. ВКС/. Поради обхвата на въззивното произнасяне, обаче, противоречието между това и разрешението в цитираната от касатора съдебна практика, е ирелевантно за настоящото произнасяне.

Четвъртият въпрос удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. В мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че : „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ Видно е, че мотивите към т. 10 на тълкувателния акт не претендират за изчерпателност в изброяването на съобразимите изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност, поради което не може да се обоснове извод за противоречие на въззивното решение със същия. Напротив, от общата логика на изведеното задължително тълкуване следва, че всяка активност на взискателя, целяща принудителното му удовлетворяване от конкретно посочено имущество на длъжника, в който смисъл следва да се разбира и „реално засягане на имуществената му сфера „ в мотивите на ТР, прекъсва погасителната давност. В подкрепа на този извод е и приетото в мотивите към т. 3 на ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС: „ Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора“.

Не се обосновава и очевидна неправилност на въззивния акт, поради неспазена местна компетентност по чл. 427 ГПК, чиято липса не се твърди към момента на образуване на изпълнителното дело, а единствено с оглед последващото изменение на нормата – въведената нова т. 5 на ал. 1 / обн. ДВ бр. 86/2017г. /. Напълно неприемливо е предложеното от касатора тълкуване на чл. 427, ал. 4 ГПК, с прилагане принципа „a contrario„, в смисъл, че съдебният изпълнител не дължи съобразяване на местната подсъдност в хода на изпълнителното дело, само съобразно настъпили след образуването му обстоятелства, относими към определянето й по чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК, но не и при същите обстоятелства, единствено с оглед нововъведеното правило на чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК / изначално е неясно позоваването от касатора и на т. 6 от разпоредбата /. При неизменност на обстоятелствата и изначално спазена / според касатора / местна подсъдност, в съответствие със съществувата и след изменението разпоредба на чл. 427, ал. 1 ГПК / доколкото извън нововъведените т. 5 и т.6 , чл. 427, ал. 1 ГПК не е претърпял изменение /, именно предвид липсата на придадено изрично обратно действие на изменението на чл. 427, ал. 1, т.5 ГПК, на още по-голямо основание – от неприложимост на същото и при нововъзникнали обстоятелства, относими към определяне на подсъдността по т. 5, следва извода, че съдебният изпълнител не дължи съобразяване на вече образуваното изпълнително производство с изменението. В този смисъл е и цитираното от касатора, към втори и трети въпроси, решение по гр. д.№ 1762/22 г. на ІV г. о. ВКС: гр. д. № 4353/2015 г. на ІІ г. о. на ВКС: „когато обстоятелствата по чл. 427, ал.1, т. 5 ГПК, обуславящи местната компетентност (постоянния или настоящ адрес или седалището на длъжника), са настъпили преди подаването на молбата, те имат значение за подсъдността (са релевантни за това факти) и са основание за препращане на делото„.

Независимо от преждеизложеното по приложението на чл. 427, ал.4 вр. с ал. 1 т.5 ГПК, в конкретния случай, единствено от мотивите на съдебния акт не е установимо дали изпълнителните действия, съобразени като прекъсващи погасителната давност, са извършени в нарушение на правилата на местната изпълнителна компетентност по чл. 427, ал. 1 ГПК – било към датата на образуване на изпълнително дело, било последващо - поради което извод, че въззивното решение е очевидно неправилно, като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, не може да се формира.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 492/22.10.2024г. по гр. д.№ 587/2024г. на Окръжен съд – Благоевград.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: