Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма] –

гр. Е., чрез процесуалния му представител адв. Г., против решение № 93/12. 11. 2014 г., постановено по адм. дело № 132/2014 г. по описа на Административния съд – Я.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него касационният състав на Върховния административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени уведомително писмо изх. № 01–6300/1677 от 23. 06. 2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд – трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.

Производството пред Административния съд – Я., е образувано по жалба на [фирма] – [населено място], против уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на дружеството е отказано одобрение на проект с ИД № 64/1/1210871 по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" – разширение на силозно стопанство от Програмата за развитие на селските райони 2007–2013 година. С административния акт изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е приел, че след извършени административни проверки във връзка с чл. 13, ал. 7 и 8 от Наредба № 23/2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони са констатирани нередности. Въз основа на проверката административният орган е установил, че [фирма] в качеството му на търговско дружество е преобразувано и прекратено без извършена ликвидация, като цялото му имущество и съпътстващите това имущество права и задължения са преминали в приемащото търговско дружество [фирма]. Установено е също така, че [фирма] има непогасени задължения и се води като лош длъжник в ДФ "Земеделие", поради което е отказано финансиране по проектното предложение на [фирма]. При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, съдът е развил съображения, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в установената форма, в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че касационният жалбоподател не е представил доказателства към датата на издаване на оспорения акт, както и в съдебно заседание. Установил е, че административният орган правилно е мотивирал правното и фактическото основание за постановяването на акта, посочвайки конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че касаторът не е съобразил поведението си с правилата за подпомагане, регламентирани в ЗПЗП и в Наредба № 23/2009 година.

Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон съдът е стигнал до обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Правилно съдът е приел, че по силата на сключен на 28. 03. 2013 г. договор за преобразуване на акционерно дружество [фирма], в качеството си на преобразуващо дружество, и [фирма], в качеството си на приемащо дружество, са се договорили [фирма] да прекрати дейността си, без да бъде извършена ликвидация, като цялото му имущество, неговите права и задължения се прехвърлят на приемащото дружество [фирма].

Административният съд – Я., е установил, че на 02. 10. 2013 г. в С. "Местна инициативна група – Е." касационният жалбоподател е подал заявление за подпомагане с ИД № 64/1/1210871 по Мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" с предмет на проектното предложение "разширение на силозното стопанство" от Стратегията за местно развитие на "МИГ – Е." (2012–2015 г.). Безспорно установено от съда по делото е, че при извършена проверка относно допустимостта на кандидата по предложения от сдружение "МИГ – Е." проект от ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция, е установено, че преобразуващото дружество [фирма] е записано като лош длъжник. За изясняване на това обстоятелство административният орган е изпратил до сдружение "МИГ - Е." и до кандидата [фирма] уведомително писмо изх. № 01-6300/754 от 24. 03. 2014 г., с което е предоставена възможност за представяне на доказателства за погасяване на констатираните задължения към ДФ "Земеделие". След получения отговор с вх. № 01-6300/754 от

02. 04. 2014 г. и при направената от органа преценка на приложените към него доказателства административният орган е издал уведомително писмо изх. № 01/6300/1677 от 23. 06. 2014 г., с което не е одобрил допустимостта на дейностите и разходите по направеното от касатора проектно предложение поради недоказване от негова страна на липсата на обстоятелствата, посочени в чл. 13, ал. 8 от Наредба № 23/2009 година. Установено от съда е, че това решение на органа е мотивирано с обстоятелството, че е налице дължимост на вземането по издаден изпълнителен лист от 26. 03. 2001 г., издаден по гр. дело № 01320/2001 г. на СРС срещу [фирма], произтичащо от неизпълнение на договор № 226/09. 11. 1999 г. за закупуване на хербициди за растителна защита на пшеница и ечемик. Приет е също, че процесният изпълнителен лист не е обезсилен, поради което задължението на [фирма], чийто универсален правоприемник е [фирма], е изискуемо.

Приложимата в случая правна уредба се съдържа в ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) и в Наредба № 23/2009 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание § 35,

ал. 3 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на З..

Съгласно чл. 23, ал. 4, т. 1 от Наредба № 23/2009 г. за изпълнение на дейностите по Стратегията за местно развитие ДФ "Земеделие" – РА, одобрява или не одобрява допустимостта на кандидатите, дейностите и разходите по предложените от МИГ проекти, проверява обосноваността на предложените разходи, липсата на двойно финансиране и изкуствено създадени условия, както и спазването на процедурата за избор на проекти.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното уведомително писмо е в съответствие с материалния закон. В разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1–14 е посочен кръгът от лицата, които са допустими получатели на финансова помощ по мерките от стратегиите за местно развитие, а в ал. 8, т. 4 на същия текст е регламентирано, че не са допустими за подпомагане кандидати/получатели на помощта, които имат изискуеми задължения към ДФ "Земеделие". Както правилно е приел съдът, липсата на тези обстоятелства съгласно чл. 13, ал. 9 от Наредба № 23/2009 г. се доказва от кандидата/получателя на помощта с декларация към момента на кандидатстването или с официални документи, издадени от съответните компетентни органи, за обстоятелствата, за които такива документи се издават, и с декларация за всички останали обстоятелства, включително и за обстоятелствата по чл. 23 от Закон за търговския регистър, в срок от 15 работни дни от датата на получаване на уведомителното писмо от МИГ за предоставянето им.

Обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че касаторът е представил съдебните решения, съгласно които не дължи сумите по два от изпълнителните листове: ИЛ от 03. 05. 2005 г. по гр. дело № 01147/2005 г. по описа на СРС, ГО – 72-ри състав, и ИЛ от

26. 03. 2001 г. по гр. дело № 01333/2001 г. по описа на СРС, ГО – 67-и състав, но по отношение на третия ИЛ от 26. 03. 2001 г. по гр. дело № 01320/2001 г. по описа на СРС, ГО – 67-и състав, касационният жалбоподател не е представил доказателства за недължимост на сумата.

Правилен е изводът на съда, че съгл. чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му – в случая към 23. 06. 2014 година. Към тази дата касаторът не е представил доказателства за липсата на задължения към ДФ "Земеделие", което е обосновало отказа на административния орган да одобри допустимостта на дейностите и разходите по проектното предложение на [фирма] в съответствие с чл. 13, ал. 8, т. 4 от Наредба № 23/2009 г. на Министерството на земеделието и храните.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, изтъкнат в касационната жалба, че е предприел действия по обезсилване на цитирания изпълнителен лист от 26. 03. 2001 г. по гр. дело № 01320/2001 година. Както правилно е приел съдът, тези действия е следвало да бъдат предприети от касатора след спирането по негово искане на производството по изпълнително дело № 191/2006 г. по описа на Държавния съдебен изпълнител при Районния съд – Е., и изтичането на срока по чл. 252 ГПК отм. .

Съдът е установил прецизно фактите и обстоятелствата по делото, свързани с изясняване на фактическата обстановка. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е формирал извод, който изцяло се споделя от този касационен състав. Не са представени нови писмени доказателства, които да разколебаят установеното от Административния съд – Я..

Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 93/12. 11. 2014 г., постановено по адм. дело № 132/2014 г. по описа на Административния съд – Я.. Решението е окончателно.

Особено мнение: