О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2016

София, 06. 07. 2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 659 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Т. М. и И. В. М. срещу решение № 1171 от 29. 08. 2022 г. по в. гр. д. № 1308/2022 г. на Софийски апелативен съд, 12 граждански състав, с което е отменено решение № 260007 от 02. 01. 2022 г. по гр. д. № 4478/2017 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго решение, с което са уважени предявените от „Бултрек“ ООД срещу касаторите частични искове с правни основания чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ за осъждане на ответниците да заплатят солидарно обезщетение за имуществени вреди в размер на 26 000 лв., част от общо дължимите 600 000 лв., представляващо липса на ищцовото дружество от неправомерни действия, като: отговорността на ответника М. е в качеството му на пряк причинител на вредата, изразяваща се в преведени без основание парични суми от банкови сметки на ищцовото дружество по негови лични сметки, както и на погасяване на несъществуващи задължения на дружеството, които действия са извършени в периода от 2008 г. до 2016 г., а отговорността на ответницата М. е в качеството на лице, което е получило без основание паричен превод от причинителя на вредата.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е недопустимо поради нередовност на подадената искова молба с оглед пълната неяснота относно предмета на спора, очертан в същата, и релевантните за спора обстоятелства, въз основа на които ищецът черпи правата си. В допълнение излагат доводи и за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Считат, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за обсъждане на всички доказателства от значение за изхода на делото. Твърдят, че липсва логично изведен извод налице ли е липса и в резултат на кои парични трансфери, което води до необоснованост на фактическите изводите във въззивното решение. Молят атакуваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, а евентуално – да бъде отменено като неправилно, като бъдат отхвърлени като неоснователни предявените искове. Претендират сторените съдебно – деловодни разноски пред трите инстанции.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „за точното приложение на чл. 235, ал. 2 ГПК“, за който твърдят, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 17 от 18. 02. 2021 г. по гр. д. № 2253/2020 г. на ВКС, Трето г. о., решение № 187 от 07. 07. 2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на ВКС, Четвърто г. о. и решение № 149 от 28. 12. 2017 г. по гр. д. № 1604/2016 г. на ВКС, и 2. „по въпроса за точното приложение на чл. 207, ал. 1 т. 2 КТ и на чл. 207, ал. 2 КТ“, за който сочат противоречие с решение № 162 от 31. 03. 2009 г. по гр. д. № 6121/2007 г. на ВКС, Второ г. о.. Касаторите се позовават и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос „за смисъла и обхвата на законовия термин „липса“ по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и в това понятие включват ли се всички онези пера като предоставени средства на подотчетни лица, които не са в трудово правоотношение с дружеството, неотчетените служебни аванси, преводи по лични сметки, погасяване на кредити, превеждани суми за закупуване на мебели, битова техника и строителни материали без уточнен адресат, суми по РКО, отнесени като текущ разходи и др„“ които са ценени и включени в понятието „липси“ в обжалваното решение от въззивния съд. Навеждат и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, мотивирано с изложените в касационната жалба доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон.

Ответникът по касационната жалба и ищец в исковото производство - „Бултрек“ ООД подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима.

Квалифицирайки исковете по чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ, въззивният съд е приел за безспорно в процеса, че на 20. 04. 2006 г. И. М. е назначен по трудов договор на длъжност управител търговска дейност в „Бултрек“ ООД и от 2008 г. има право да оперира с парични средства на дружеството, а Л. М. е съдружник и управител в същото дружество. Съобразил е, че предявените искове са основани на доводи, че в качеството му на отчетник И. М. е извършил действия, ощетили ищцовото дружество, в резултат на които са реализирани липси – превод на суми от банковата сметка на дружеството по лична сметка на ответника, извършени разплащания в полза на трети лица, като е останала неотчетена сумата от 365 000 лв.; погасени със суми на дружеството несъществуващи задължения от 230 878 лв.; платена в брой сума от 78 439лв. в полза на „Медпланта“ и „Ал Фанар“ по три споразумения от 19. 12. 2008 г., 16. 12. 2010 г. и 20. 12. 2010 г., които са неистински документи; заплатена през 2016 г. сума в размер на 50 000 лв. на четири физически лица, за които са съставени четири броя касови ордери, в които е посочено, че се връщат суми на различни физически лица; заплатена през 2011г. и 2012г. сума в общ размер на 102 439 лв. за добив на дрянови пръчки, като сумите са заплатени на лица, които не са се намирали в договорни отношения с дружеството. Констатирал е, че с влязло в сила решение № 6089/10. 05. 2016г. по гр. дело № 9125/2014г. на Софийски районен съд, е уважен предявен от „Бултрек“ ООД иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 203, ал. 2 КТ, като И. М. е осъден да заплати сумата 25 000 лева, представляваща частична претенция за нанесена на дружеството щета от неправомерни действия на ответника по неотчитане на изтеглени от дружеството средства в периода от 2008 г. до 2014 г.. Със същото решение е отхвърлен предявеният срещу Л. М. иск на същото правно основание. Въззивният съд е посочил, че е налице „почти пълен идентитет“ в предмета на двете искови производства, тъй като в общия размер на причинената на дружеството вреда по чл. 45, ал. 1 ЗЗД не е включена сумата от 50 000лв., която е заплатена от ответника М. през 2016г., както и действията по превод на суми от личната сметка на ответника в полза на Л. М.. Приел е, че основанията за ангажиране на отговорността са идентични по двете дела, при което следва да се приеме, че силата на пресъдено нещо по решение № 6089/10. 05. 2016г. по гр. дело № 9125/2014г. на Софийски районен съд обхваща основанието на настоящия иск, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му, до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, САС е счел за недопустимо в настоящото производство да бъде пререшаван въпросът дали ответникът М. е извършил без основание преводи от сметки на дружеството по свои лични сметки и е заплатил несъществуващи задължения на дружеството. Затова е приел, че предметът на исковото производство се ограничава до това да бъде установено дали съществува останалата претендирана част от вземането, както и основателността на твърденията, че плащането на сумата от 50 000 лв. по сметка на Л. М. е без основание.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, въззивният съд е намерил за установено, че извършените преводи в лични банкови сметки на И. М. от сметки на ищеца „Бултрек“ООД са в общ размер на 1 044 834. 77 лв., а платените от негови лични сметки на трети лица суми възлизат общо на 464 103. 18 лв.. Установил е, че от лични сметки на двамата ответници са преведени суми по сметка на дружеството в общ размер на 192 688. 71 лв.. При съобразяване на извършените други разходи на дружеството, които са документално обосновани, е изведено заключението, че към 31. 12. 2016 г. касовата наличност на ищцовото дружество в лева и чужда валута е следвало да бъде 365 000 лв.. Кредитирал е експертното заключение на съдебния експерт, че отчетената сума е формирана документално, но не е налична, поради което същата следва да се отнесе, като задължение на И. М. към „Бултрек“ ООД. Обсъдил е и приетите три броя споразумения, сключени между „Бултрек“ ООД, представлявано от И. М., и „Медпланта“ – Канада и „Ал Фанар“ – Египет, въз основа на които ищцовото дружество е заплатило в брой сума в общ размер на 78 439 лв., като не са установени правоотношения, налагащи плащането й, с оглед на което същата представлява липса за ищеца, останала невъзстановена от М.. От представените по делото 4 бр. РКО от декември 2015 г. е приел за установено, че в полза на лицата И. Я., Д. Х., Я. Я. и В. Х. е заплатена сума в общ размер на 50 000 лв., на основание „върната сума“. Въз основа на заключението на съдебно -счетоводната експертиза е заключил, че при извършената служебна проверка относно доставчиците на „Бултрек“ ООД за периода 2008-2017 г. не е установено посочените лица да са имали качеството на доставчици на ищцовото дружество. Съобразно гореизложеното и сумата от 50 000 лв. е счел за липса. В т. 2 на съдебно - счетоводната експертиза е посочено, че съгласно аналитична ведомост по сметка 422 за 2012г. и за месец септември 2015г. са отчетени предоставени средства на подотчетни лица, получили суми за „дрянови пръчки“, които лица не са били назначени в ищцовото дружество въз основа на трудов договор. Общата сума на неотчетените аванси за 2012г. и 2015г. в размер на 98 577 лв., също е приел за невъзстановена от М. липса. С оглед изложеното, въззивният съд е счел, че ответникът М. не е възстановил сума в общ размер на 592 016 лв., което е основание за ангажиране на пълната му имуществена отговорност по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото претенцията по двата частично предявени иска е по-малка от причинената липса, предявеният частичен иск срещу този ответник е уважен изцяло.

По отношение на отговорността на втория ответник Л. М., САС е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 2 КТ лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата дължат солидарно с него, връщане на полученото до размера на обогатяването. Посочил е, че от личните сметки на ответника И. М. са преведени по сметки на майка му Л. М. суми в общ размер на 199 590. 53 лв., както и вноска на каса в размер на 2 750 лв.. Тъй като не е установено по делото за проверявания период той да е имал други източници на доход, освен получаваното като управител трудово възнаграждение, е заключил, че са преведени суми от причиненото от него увреждане, което пък е основание за ангажиране на нейната солидарна отговорност, до пълния предявен частичен размер.

Първият поставен от касаторите въпрос се отнася до точното приложение на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК. Същият е обуславящ за изхода на спора, но не се установява соченото противоречие с практиката на ВКС. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на които е формирал своите фактически и правни изводи по съществото на спора. От приетите по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-счетоводната експертиза, е извел извода, че ответникът – отчетник М. не е възстановил сума в общ размер на 592 016 лв., съставляваща липса за ищеца – работодател и основание за ангажиране на пълна имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 ГПК. Отговорността на втората ответница на основание чл. 207, ал. 2 КТ е ангажирана също след съвкупен анализ на целия доказателствен материал по делото, въз основа на който са изведени собствените правни съображения на решаващия съд. Поради това не е осъществено соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Вторият поставен въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение. Така, както е формулиран, е прекалено абстрактен, за да може да бъде изведено конкретно негово съдържание, което да е от значение за крайния изход на конкретния правен спор. Поради това спрямо него не е осъществено общото основание за допускане на касационното обжалване.

Третият въпрос на касаторите се отнася до съдържанието на законовия термин „липса“ по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, за който се навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което не е налице. Касаторите не обосновават противоречие в съдебна практика, което следва да бъда преодоляно, или остаряла практика, която се нуждае от осъвременяване, а разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е достатъчно ясна. По въпроса е налична константна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, според която /решение № 56/10. 01. 2010 г. по гр. д. № 540/2009 г. на ВКС, Трето г. о., решение № 878 от 14. 01. 2010 г. по гр. д. № 3785/2008 г. на ВКС, Второ г. о. и др. /, липсата се състои в недостиг в касата, който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. При констатиране на такъв недостиг, възниква презумпцията, че липсата е причинена от отчетника. Приетото от въззивния съд по въпроса в атакуваното решение е в съответствие с практиката на ВКС.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. От съдържанието на въззивното решение не се установява съдът да е допуснал такова нарушение на правилата на формалната логика при формулиране на фактическите и правни изводи, което да обоснове изтъкване на очевидна неправилност, нито е приложил правна норма противно на нейния смисъл, или се е позовал на несъществуваща норма.

След извършена служебна проверка не се установява и вероятна недопустимост на атакуваното решение. Подадената искова молба отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и не е нередовна. Противно на наведените от касатора доводи, същата съдържа ясно формулирани обстоятелствата, на които се основава иска, и петитум за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение по чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ, при условията на солидарна отговорност, като подробно са индивидуализирани различните основания за отговорността на двамата ответници, доколкото ответницата М. не е в трудово правоотношение с ищеца, за разлика от ответника М.. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятна недопустимост по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

На основание гореизложеното, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1171 от 29. 08. 2022 г. по в. гр. д. № 1308/2022 г. на Софийски апелативен съд, 12 граждански състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.