Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДАС КАР ГРУП“ООД, представлявано от управителя Д. А. А. и „СТАР ТРЕЙС“ЕООД, представлявано от управителя С. Х. Г., представлявани от адв. Л.Ц. срещу решение № 30/29. 03. 2022 г. по в. т.д. № 252/2022г. на Бургаски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 296/03. 08. 2021 г. по т. д. № 207/2020 г. на Бургаски окръжен съд е постановено друго за приемане за установено по отношение на ищеца „ТРАНСПОРТ Е. С. Б“ЕООД, че „СТАР ТРЕЙС“ЕООД ЕООД не дължи на „ДАС КАР ГРУП“ООД сумата от 27 893 лв., представляваща парично задължение по подписано между „СТАР ТРЕЙС“ЕООД ЕООД и „ДАС КАР ГРУП“ООД споразумение от 12. 12. 2019 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда 17. 12. 2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 557, 84 лв. за държавна такса, тъй като не съществува вземане на длъжника за посочените суми, обективирани в издадения изпълнителен лист №5398 от 20. 12. 2013 г. по ч. гр. д. №10673/2019 г. по описа на РС - Бургас.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касацията е подал писмен отговор на касационната жалба, в който оспорва наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по същество основателността на самата жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение БАС е приел, че страните не спорят относно качеството взискател на „ТРАНСПОРТ Е. С. Б“ЕООД по изп. д. № 1026/2019г. на ДСИ - Бургас със съдебно установено вземане, както и че взискател по същото дело е и „ДАС КАР ГРУП“ООД. По изп. дело е било изготвено разпределение, в което правата на удовлетворяване на посочените взискатели се конкурират, доколкото събраната от осребряването сума не е достатъчна за удовлетворяване вземанията на всички и в частност на тези двама взискатели. С оглед на което съдът е счел, че „ТРАНСПОРТ Е. С. Б“ЕООД е активно процесуалноправно легитимиран да предяви отрицателния установителен иск по чл. 464, ал. 1 от ГПК, с който да оспори вземането на конкуриращия го взискател. Въззивната инстанция е съобразила, че искът се основава на твърдения, че вземането на „ДАС КАР ГРУП“ООД изобщо не е възникнало, тъй като негов източник е споразумение, сключено между „ДАС КАР ГРУП“ООД и „СТАР ТРЕЙС“ЕООД при условията на пълна симулация и като такова се явава нищожно, както и симулативно е бил проведен процес за установяването му.

БАС е констатирал, че касаторите като ответници в процеса са пропуснали да подадат отговори на исковата молба, с което е била преклудирана възможността им да представят доказателствата. По инициатива на ищеца е било изискано делото по заповедното производство, от което съдът е установил, че заповедта и изпълнителният лист в полза на „ДАС КАР ГРУП“ООД срещу „СТАР ТРЕЙС“ЕООД са били издадени въз основа на споразумение от 12. 12. 2019 г. с нотариална заверка на подписите от същата дата, с което двете дружества са констатирали и признали, че по силата на предходно споразумение от 01. 09. 2017 г. „ДАС КАР ГРУП“ООД е извършил плащания в полза на доставчици на„СТАР ТРЕЙС“ЕООД в размер на 11 920 лв., както и че е извършил допълнителни плащания в периода от 26. 07. 2017 г. до 03. 04. 2018 г., което е било необходимо поради запор на банковите сметки на „СТАР ТРЕЙС“ЕООД. С процесното споразумение последното ЕООД се е задължило да заплати сумата от 27893 лв. в 3-дневен срок от подписване на споразумението, т. е. до 15. 12. 2019 г. Въззивният съд е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена и приета пред него, че действително „ДАС КАР ГРУП“ООД е извършило плащания по фактури, издадени от доставчици на „СТАР ТРЕЙС“ЕООД, които своевременно са били осчетоводени като задължения от последния. Констатирано е, че наредените суми от „ДАС КАР ГРУП“ООД към трети лица-търговци за погасяване на задължения на длъжника са в размер на 39 893, 99 лв. и са били извършени в периода от 27. 07. 2017 г. до 03. 04. 2018 год.

Въззивният съд е изложил съображения, че плащането на чужд дълг може да бъде предприето по различни причини – по делегация, в свой интерес, при водене на чужда работа без мандат, дори и с дарствени намерения, като не винаги възниква задължение за този, чийто дълг е платен. При законовата суброгация плащането на чуждия дълг е в собствен интерес (чл. 74 от ЗЗД) и за да възникне задължение за плащане в патримониума на лицето, чийто дълг е платен, т. е. за да се суброгира платилият в правата на кредитора, този интерес следва да бъде заявен и доказан. Съдът е отчел, че в случая платилият чуждия дълг изобщо не е заявил в процеса доводи за наличие на собствен интерес, нито такъв може да бъде извлечен от клаузите на споразумението. По формалната причина „ДАС КАР ГРУП“ООД да започне да плаща задълженията на „СТАР ТРЕЙС“ЕООД към доставчици според БАС страните не са спорили пред първата инстанция – наложен запор върху банковите сметки по искане на трето лице, но тази причина съдът не е приел за равнозначна на заявен собствен интерес, нито разкрива вътрешните отношения между касаторите. Счел е, че липсващите фактически твърдения не могат да се попълнят посредством интерпретация от съда на събраните доказателства. Аргументирал се е, че съобразно заключението на ССЕ към 31. 12. 2017 г., 31. 12. 2018 г. и към момента на подписване на споразумението „СТАР ТРЕЙС“ЕООД е бил кредитор на „ДАС КАР ГРУП“ООД с надлежно осчетоводени вземания и при двете страни от предоставени услуги, както и че на аналитично ниво „ДАС КАР ГРУП“ООД не отчитало дълга на „СТАР ТРЕЙС“ЕООД от платените фактури към трети търговци-доставчици. БАС е заключил, че след като доказателствата по делото отношенията на страните не разкриват наличие на собствен интерес за „ДАС КАР ГРУП“ООД да плати чуждия дълг, то най-вероятната причина е делегация и това се установява от паралелните вътрешни отношения от предоставени услуги. Въззивната инстанция е приела, че липсват осъществени факти, от които платилият да се суброгира в правата на третите лица на основание чл. 74 от ЗЗД, ето защо е направила извод, че волята за задължаване за плащане по споразумението е изцяло привидна. Допълнително е преценила, че задължаването по споразумението е осъществено в края на 2019 година - значителен период след погасяване на задълженията по фактури към доставчици и същевременно след образуване на изпълнително дело №1026/2019 год. на ДСИ - Бургас. Ето защо е счела съглашението за привидно и поради нищожността си то не е породило заявеното от „ДАС КАР ГРУП“ООД за принудително събиране в конкуренция с „ТРАНСПОРТ Е. С. Б“ЕООД вземане.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят следните правни въпроси: 1/Настъпването в първоинстанционното производство на преклузия за представяне на доказателства изключва ли възможността страната да поправи пред въззивната инстанция собствената си небрежност от попълване на делото с релевантни за спора доказателства и при какви условия може да стори това?; 2/ Кои са условията по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, които биха позволили събиране на допълнителни доказателства от въззивния съд?; 3/ Кои са условията въззивният съд да назначи допълнителна експертиза и неизясняването на спора от фактическа страна представлява ли такова условие?; 4/ Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които първоинстанционният съд не е посочил като ненуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото по чл. 146, т. 4 и т. 5 ГПК? ; 5/ Допустимо ли е въззивният съд да променя установените в първоинстанционното решение факти, по които страните не спорят?; 6/Може ли въззивният съд да приеме за пръв път за недоказани факти, за които няма данни и твърдения във въззивната жалба да са били спорни пред първата инстанция и по този начин да разшири предмета на доказване, ако липсва оплакване във въззивната жалба в тази насока и ако не е дал изрични указания за това? Касаторите се позовават на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Считат, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, както следва: по първи, втори и трети въпрос – с решение № 136/25. 06. 2019г. по гр. д. № 4465/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 72/09. 07. 2012г. по т. д. № 398/2011 г. на ВКС, II т. о., а по четвърти, пети и шести въпрос – с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с решение № 61/22. 04. 2013г. по т. д. № 94/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 412/31. 07. 2012 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ВКС, I г. о. и решение № 244/09. 02. 2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ВКС, II т. о.

Първата група въпроси – от № 1 до № 3 вкл., е поставена от касаторите с оглед на оплакване, че БАС е допуснал служебно повторна експертиза, без въззивникът да е оспорил заключението на вещото лице, депозирано пред първоинстанционния съд. В този смисъл въпроси № 1 и 2 са хипотетични, общи и не държат връзка с обуславящите конкретния спор правни изводи на въззивния съд. Въпрос № 3 попада в предметния обхват на произнасянето на БАС, но не отговаря на допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В цитираните от касаторите решения по гр. д. № 4465/2018г. на ВКС, IV г. о. и т. д. № 398/2011 г. на ВКС, II т. о. е прието, че съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК страната в гражданския процес има процесуална възможност да поиска от въззивната инстанция да събере във въззивното производство доказателства, които са от значение за спора, били са поискани от страната, но не са били допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения. В съответствие с тези указания БАС с определение по чл. 267 ГПК е приел, че във въззивната жалба на „ТРАНСПОРТ Е. С. Б“ЕООД е било обективирано оплакване за допуснато от БОС процесуално нарушение във връзка с направени от ищеца доказателствени искания пред него относно провеждането на ССЕ и документите, по които тя е работила. Съответно в п. 4 от въззиввата жалба подробно въззивникът е изложил оплаквания в тази насока, както и за необоснованост на фактическите констатации на БОС. Налага се извод за спазване на дадените в практиката на ВКС разяснения във връзка с приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че втората група въпроси не отговаря на изискването по чл. 280, ал. 1 ГПК към общото основание за достъп до касация, тъй като въвежда условие /приемане за пръв път от въззивния съд за недоказани на факти, за които страните не спорят, респ. липсва оплакване във въззивната жалба/, което не се е осъществило по конкретното дело. Въззивният съд не е въвел служебно твърдение за липса на суброгация по смисъла на чл. 74 ЗЗД. В решението на БАС е прието, че още в исковата молба, поддържано и във въззивната жалба, е било обективирано твърдение на ищеца, че между ответниците по иска с правно осн. чл. 464, ал. 1 ГПК въобще не съществува валидно договорно правоотношение, послужило като основание за възникване на вземането, за което в полза на кредитора „ДАС КАР ГРУП“ООД е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Доводът е за наличие на абсолютна симулация на споразумението, което има установителен характер. В тази връзка и съдът е разгледал възможните хипотези, в които в полза на „ДАС КАР ГРУП“ООД би възникнало вземане спрямо „СТАР ТРЕЙС“ЕООД съобразно спецификата на процесното споразумение от 12. 12. 2019г.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Съобразно изхода от спора в полза на ответника по касацията следва да се присъди сумата от 1620 лв. за адвокатско възнаграждение. Размерът му се определя според договореното и изплатеното, както и на осн. чл. 9, ал. 3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се отчита съотнасянето на предоставената правна помощ по подаване на отговор на касационната жалба спрямо общия поет обем на правна защита и съдействие, която процесуалният представител се е задължил да извърши по цялото производство пред ВКС.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 236/11. 04. 2022 г. по в. т.д. № 815/2021г. на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА „ДАС КАР ГРУП“ООД, представлявано от управителя Д. А. А. и „СТАР ТРЕЙС“ЕООД, представлявано от управителя С. Х. Г. да заплатят на „ТРАНСПОРТ Е. С. Б“ЕООД сумата от 1620 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: