Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Атлон Ди Пи Ес“ ООД срещу решение № 701/16. 11. 2021 г. по в. т. д. № 799/2021 г. на Апелативен съд София при допусната очевидна фактическа грешка относно годината на постановяването му, поправено с решение № 779/15. 12. 2021 г. относно индивидуализация на контролираното първоинстанционно решение. С него е потвърдено решение № 200794/19. 05. 2021 г. по т. д. № 1911/2020 г. на СГС за отмяна на решение, взето на 24. 09. 2020 г. от общо събрание на съдружниците в „Атлон Ди Пи Ес“ ООД, с което К. Г. А. е изключен.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като при постановяването му съдът не е съобразил обстоятелството, че става дума за множество действия на съдружника, извършени през различни периоди от време с различна интензивност и продължителност и насочени към различни обекти на въздействие, но с една обща цел – да се разстрои работата на дружеството и да се създадат конфликти като се постигне изкупуване на дяловете на А. на нереалистично висока цена. Отделно се излагат твърдения, че въззивният съд не е съобразил дадената на ищеца възможност да коригира поведението си като преустанови действията против интересите на дружеството. Заявява се довод, че произволно и неподкрепено от закона е съждението на съда, че нарушенията, за които се пристъпва към изключване, трябва да са свързани с предмета на дейност на дружеството и да са довели до нанасяне на конкретни вреди. Неправилен е и изводът, че ищецът всъщност е упражнил правото си на информация относно дружествените работи. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и както и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Следва ли нарушенията, за които се иска изключване на съдружник в ООД, да са свързани с предмета на дейност на дружеството?“

2. „Следва ли от нарушението, за което се иска изключване на съдружник в ООД, да са настъпили реални вреди за дружеството?“

3. „Следва ли нарушенията, за които се иска изключване на съдружник в ООД, да са посочени в предуприждението за изключване до степен на максимална конкретизация – подробно описание на действията, точно посочване на ден, час, място на извършването, продължителност, резултат от действието и т. н., или е достатъчно да се даде и по-обща, но достатъчно ясна за адресата на предупреждението формулировка на действията, за които се иска изключването му?“

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено с произтичащите от това последици.

От ответника по касация К. Г. А. е постъпил отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Заявява се становище, че на са налице основания за достъп до касационен контрол, тъй като въззивното решение не е очевидно неправилно, а от друга страна, поставените въпроси касаят разрешаване на спора по същество, а не са въпроси относно допускане на правния спор до касационно обжалване. Липсва практика по неточно тълкуване на приложимите правни норми, нито са налице неясни, непълни или противоречиви правни норми.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от К. Г. А. срещу „Атлон Ди Пи Ес“ ООД претенция с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решение, взето от общото събрание на съдружниците на датата 24. 09. 2020 г. за освобождаването му като съдружник

С акта по същество на Софийски градски съд атакуваното решение на общото събрание на „Атлон Ди Пи Ес“ ООД е отменено поради несъответствие на предупреждението за изключването му с изискванията за конкретност на поведението, на което се основава, и поради липсата на предоставен срок на съдружника да го коригира. Предупреждението не съдържа никакви факти относно време, място и конкретно по съдържание поведение на К. А. в качеството му на съдружник, които, ако бъдат доказани, да дадат възможност за преценка, че поведението на съдружника е в противоречие с интересите на дружеството. В решението е посочено, че по същество предупреждението съдържа квалификации и определения без да се изяснява в какво се е изразило поведението, кога е извършено, спрямо кои точно лица, какво е съдържанието на твърдените заплахите, срещу кого са отправени и т. н. Направен е извод, че е нарушена процедурата по изключване, която не може да се санира чрез въвеждане на твърдения за конкретно поведение едва в исковия процес.

За да постанови своето решение, съставът на Апелативен съд София изцяло е споделил мотивите на първоинстанционния, с които са приети за безспорни част от релевантните по делото обстоятелства. Ищецът е съдружник в ответното дружество. На 24. 09. 2020 г. е проведено заседание на общо събрание на съдружниците в „Атлон Ди Пи Ес“ ООД, на което е взето решение за изключването му.

След самостоятелен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства /изявления на ищеца, показания на свидетелите Т. М., Х. Н. и Б. И./ въззивният съд е формирал извод, че отправеното до съдружника предупреждение за изключване не съдържа ясно и конкретно посочване на действията, респ. бездействията му. То не съдържа никакви факти относно поведението му и това препятства извършването на преценка дали те действително са били осъществени и дали продължават и след отправянето на предупреждение. Напълно идентични на изложените от Софийски градски съд мотиви е изложил и съставът на Апелативен съд София, че процесното предизвестие съдържа оценки и квалификации на поведението на ищеца, съответно е изброил неяснотите, които предупреждението обективира, както и невъзможността липсата на факти да бъде санирана в хода на исковия процес. Споделил е и изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства и твърденията на ответника в отговора на исковата молба се установява наличието на влошени отношения между съдружниците, но не и извършването на конкретни действия от страна на А. против интересите на дружеството, които да са довели до отлив на клиенти и служители, накърняване репутацията на дружеството, загуба на проекти и т. н. Окачествил е действията му като насочени към подобряване дейността на дружеството и попълващи кръга, очертан от разпоредбите на чл. 124 ТЗ и чл. 125 ТЗ. Според въззивния съд тези действия демонстрират несъгласие с организацията на дружествените работи и показват загриженост дейността му.

Не са налице твърдените от касатора основания за директен и факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение, постановено от Апелативен съд София.

Не се явява изпълнен съставът на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК дотолкова, доколкото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а и в касационната жалба липсва каквато и да е мотивировка на причините, поради които касаторът счита, че въззивното решение е очевидно неправилно. При извършената от настоящата инстанция проверка не се установява наличието на този порок. В множество свои актове касационната инстанция е имала повод да разясни, че очевидната неправилност на съдебно решение е квалифицирана форма на неправилност, която съдът може да констатира единствено от мотивите на решението без да прави преценка на установените факти и същинска проверка за съответствие на решението с изискванията на процесуалния и материален закон, както и правилата на житейската логика, т. е. очевидно неправилно е решение, което е постановено при приложение на правна норма, която не представлява част от обективното право, или тя е приложена в нейния обратен смисъл, както и решение, постановено при драстично нарушение на основни съдопроизводствени принципи или правила на формалната логика.

Поставените от касатора въпроси под номер едно и две не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Ключов за постановяване и на въззивното, и на първоинстанционното решения е мотивът, че предупреждението за изключване, адресирано до съдружника А. не съдържа никакви конкретни факти, от които да се направи извод, че е налице поведение, насочено срещу интересите на дружеството, а съставлява оценка на неговото поведение - „агресивно“, „всяващо недоверие, раздор и интриги“, „системно смущаващо работната обстановка“, „саботиращо вземаното на важни решения“, „увреждащо авторитета на дружеството“, „дискредитиращо останалите съдружници пред клиенти“. Второстепенен мотив за отмяна на обжалваното решение на общото събрание е изводът, че на предупредения съдружник не е бил предоставен срок за коригиране на твърдяното да е насочено срещу интересите на дружеството поведение. Въпросите дали, за да бъде изключен един съдружник, следва от поведението му да са настъпили конкретни вреди за дружеството и дали неговите нарушения следва да са свързани с предмета на дейност на дружеството са изложени от въззивния съд като допълнителни съображения. Отделно, тези съображения не са поставени като преки основания за преценка законосъобразността на атакуваното решение на общото събрание. Поради тази причина настоящият състав преценява първите два въпроса като лишени от качеството правни, разяснено по задължителен начин с постановките на т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Третият въпрос е обуславящ правните изводи на въззивния съд, но по отношение не него неудовлетворен се явява соченият допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Необходимо е да се посочи, че е налице значителна по обем практика на касационната инстанция по приложение на чл. 126 ТЗ - решение № 1518/2004 г. по гр. д. № 2368/2002 г. на ТК, решение № 420/2005 г. по т. д. № 397/2004 г. на I т. о., решение № 854/2007 г. по т. д. № 480/2007 г. ТК, решение № 233/2008 г. по т. д. № 875/2007 г. на II т. о., решение № 455/2008 г. по т. д. № 99/2008 г. на II т. о., решение № 3/2010 г. по т. д. № 482/2009 г. на I т. о. и др. В цитираната практика е прието, че, за да бъде изключен един съдружник, е необходимо преди това да му бъде отправено писмено предупреждение с точно посочени нарушения и конкретизирани действия против интересите на дружеството. Целта на отправянето на предупреждение е да бъде предоставен достатъчен срок, през който предупреденият съдружник да съобрази поведението си с изискването на закона и дружествения договор и да преустанови действията, ако е възможно с оглед естеството им, респективно да организира защитата си пред общото събрание. Съществуването на съдебна практика изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не се касае за неясна разпоредба, която се нуждае от тълкуване, съответно от касатора не са заявени твърдения, че тази практика се нуждае от осъвременяване.

Поради липса на сочените от касатора основания за достъп до касация такъв следва да бъде отказан.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 701/16. 11. 2021 г. по в. т. д. № 799/2021 г. на Апелативен съд София при допусната очевидна фактическа грешка относно годината на постановяването му, поправено с решение № 779/15. 12. 2021 г. относно индивидуализация на контролираното първоинстанционно решение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.