О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1986

гр. София, 05. 07. 2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. ч. гр. д. № 4167 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е въз основа на частна касационна жалба с вх.№ 10051 от 14. 09. 2022 г., подадена от Г. М. П. чрез адвокат А. Л. от САК срещу въззивно Решение № 405 от 07. 07. 2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, І въззивен граждански състав, в частта, в която има характер на определение, с което е потвърдено Решение № 901421 от 10. 06. 2021 г. по гр. д.№ 960/2020 г. на Районен съд - Сандански в частта, с която е прекратено поради недопустимост производството по предявените от Г. М. П. срещу С. Ц. А. иск да бъде признато за установено, че ответницата не е собственик на поземлен имот с пл.№ *, представляващ 1/2 ид. ч. от УПИ *, *, кв. 16 по действащия регулационен план на [населено място], общ. Кресна, ведно с построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, и претенция по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 16, т. ІІІ, рег.№ 2386, д.№ 398 от 13. 11. 2019 г. по описа на нотариус С. П., в частта над размера от 1/6 ид. ч.

Ответницата по касация С. Ц. А. е депозирала отговор чрез адвокат В. Г. от АК - Благоевград, като възразява, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че частната касационна жалба е неоснователна.

Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че в хипотезата, когато иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост върху идеална част от имот, е предявен от един съсобственик срещу друг съсобственик, останалите съсобственици на имота, които не са конституирани като страни по делото, не са необходими другари на спорещите съсобственици - страни по делото. По предявен установителен иск за собственост пасивно легитимиран ответник по делото е лицето, което оспорва правото на собственост на ищеца върху имота. Съсобственикът не би имал правен интерес да предяви иск срещу друг участник в съсобствеността, който не оспорва правата му. По тези искове, какъвто е и настоящият казус, съсобствениците не са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като нито с оглед естеството на спорното правоотношение, нито по разпореждане на закона решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички съсобственици. В тази хипотеза съсобствениците са обикновени другари.

Доводът, че съществува правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота, е намерен за неоснователен. Частта на Г. П. от наследството на баща му е 1/6 идеална част, до който размер ищецът има правен интерес от предявяване на иск за собственост. Съобразно задължителната съдебна практика, обобщена в ТР № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права се свързва с условието ищецът да притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая ищецът притежава 1/6 идеална част от спорния имот, за който обем права е налице правен интерес да отрече легитимацията на ответницата, а за разликата не притежава права, които да са засегнати от правен спор, което обосновава извод за частична недопустимост на претенцията поради липса на правен интерес.

В изложение към частната касационна жалба е формулиран следният въпрос: Може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост на идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част ?

Поставеният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е обуславящ по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, но приетото от въззивния съд по този въпрос е в съответствие със задължителната практика (ТР № 8 от 27. 11. 2013 г. по тълк. д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК), поради което не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Независимо от това, касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като от неговия прочит е видно, че при определяне на притежаваните от ищеца Г. П. по наследство идеални части от процесния имот не са отчетени правата, преминали в неговия патримониум по наследяване от майка му С. П.. Текстът в обстоятелствената част на исковата молба дава основание за извод, че защита се търси за правата, произтичащи от наследяването и на двамата родители на ищеца, като с петитума се претендира пълно отрицание ответницата да притежава право на собственост. При така очертания предмет на спора е очевидна липсата на преценка за допустимостта чрез предявяването на отрицателния установителен иск ищецът да защити и правата, следващи му се по наследяване от майка му, а не само от баща му. В този смисъл въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно са постановени в очевидно противоречие с императивното правило на чл. 5 ЗН, при чието съобразяване следва да се приеме, че с оглед смъртта на двамата му родители за ищеца съществува интерес да защити своето право на собственост за квота 1/5 ид. ч. от процесния имот, както и да претендира отменяване на КНА от 2019 г. в такъв обем. За разликата над 1/5 ид. част до 100% ид. части надлежни страни по спора (ако има такъв) се явяват останалите наследници на М. П. и С. П. – от една страна, а от друга – С. Ц. А.. Доколкото е правилно приетото от първоинстанционния и въззивния съдилища, че останалите наследници на М. П. и С. П. не се явяват необходими другари на ищеца Г. П., още по-малко – задължителни такива, процесуално недопустимо е служебното им конституиране в производството по предявения от Г. П. иск в качеството на ищци, каквото разбиране се застъпва в частната касационна жалба.

С оглед изложеното, обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени в частта, с която производството по предявените искове е прекратено поради недопустимост в частта над размера от 1/6 идеална част до размера от 1/5 идеална част от имота. В останалата част актът на въззивния съд следва да бъде потвърден.

При този изход от настоящото произнасяне, касаторът има право да получи от ответницата по касация разноски за защитата му пред ВКС, равняващи се на минималното възнаграждение по чл. 11 от НМРАВ, регламентирано в размер на сумата 200 лв. към датата на сключването на ДПЗС от 04. 10. 2022 г. (л. 11 и 12 от настоящото дело), както и заплатената ДТ в размер на 15 лв. За разликата над сумата 200 лв. до договорената и заплатена сума от 300 лв. искането е неоснователно с оглед частичното потвърждаване на обжалваното определение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 405 от 07. 07. 2022 г. по в. гр. д.№ 97/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено Решение № 901421 от 10. 06. 2021 г. по гр. д.№ 960/2020 г. на Районен съд - Сандански в частта, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по отношение на предявените от Г. М. П. срещу С. Ц. А. искове в частта над размера от 1/6 идеална част.

ОТМЕНЯ въззивно Решение № 405 от 07. 07. 2022 г. по в. гр. д.№ 97/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено Решение № 901421 от 10. 06. 2021 г. по гр. д.№ 960/2020 г. на Районен съд - Сандански в частта, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по предявените от Г. М. П. срещу С. Ц. А. отрицателен установителен иск и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК в частта относно разликата над 1/6 идеална част до 1/5 идеална част от процесния имот.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно Решение № 405 от 07. 07. 2022 г. по в. гр. д.№ 97/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено Решение № 901421 от 10. 06. 2021 г. по гр. д.№ 960/2020 г. на Районен съд - Сандански в частта, имаща характер на определение, в останалата обжалвана част – за разликата над 1/5 ид. част до 100 % ид. части от процесния имот.

ВРЪЩА делото на РС - Сандански за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените отрицателен установителен иск и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, съобразно мотивите на настоящото определение.

ОСЪЖДА С. Ц. А. ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. П. сумата 215 (двеста и петнадесет) лева – разноски за защитата пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: