Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. В. Я., чрез адв. И.С. срещу решение №58 от 03. 05. 2022г. по в. гр. д. №39/2022г. на Апелативен съд - В. Т в частта, с която е потвърдено решение №162 от 17. 11. 2021г., постановено по гр. д. №225/2021г. на Окръжен съд - Габрово в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторката срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 18 400 лева до претендираните 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата над 182. 50 лева до претендираните 196. 27 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 25. 06. 2020г. в [населено място], както и за сумата над 1 414. 29 лева до претендираните 4 601. 32 лева лихви за забава. В осъдителната част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторката поддържа, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл. 290 ГПК по приложението на чл. 52 ЗЗД, в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК не е обсъдил всички релевантни факти, вкл. икономическата конюнктура в страната и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“, като в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Счита, че съдът не е отчел поотделно и в тяхната съвкупност болките и страданията в следствие на нанесените й три телесни повреди, не е оценил в достатъчна степен тежестта и продължителността на негативните изживявания и отражението на травмите върху психическото й състояние. Оспорва като необосновани и изводите на решаващия съдебен състав за наличие на съпричиняване на вредите по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважат изцяло исковете й като й се присъди още 31 600 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 13. 77 лева обезщетение за имуществени вреди, както и сумата 3 187. 03 лева лихви за забава, както и разноските по делото.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които обобщено се свеждат до въпросите за приложимите критерии при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД и задължението на съда да ги обсъди и да изложи конкретни мотиви, вкл. в хипотезата на множество телесни повреди и относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, по-специално - за необходимостта от конкретно заявени факти в отговора на исковата молба, обуславящи възражението за съпричиняване на ответника. Счита, че тези въпроси са обусловили изхода на спора, като са разрешени в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т. 11 ППВС №4/1968г., както и в практиката, обективирана в цитираните решения по чл. 290 ГПК.

Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД оспорва касационната жалба, като поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Намира, че не е налице и основание за неговата отмяна, тъй като е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение за потвърждаване на първоинстанционния акт за отхвърляне на претенцията за неимуществени вреди за сумата над 18 400 лева до претендираните 50 000 лева, както и лихвите за забава, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В частта, с която се обжалва решението за потвърждаване отхвърлянето на иска за имуществени вреди за сумата над 182. 50 лева до претендираните 196. 27 лева, касационната жалба е недопустима, тъй като съдебният акт в тази част с оглед цената на иска не подлежи на обжалване.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение в подлежащата на обжалване част.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 31 600 лева /разлика между претендираните 50 000 лева и присъдените 18 400 лева/, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата болки и страдания е 23 000 лева, като същият следва да бъде намален с 20% поради доказано съпричиняване на вредите от пострадалата. Решаващият съдебен състав приема за безспорно реализирането на процесното ПТП на 25. 06. 2020г., чийто механизъм е изяснен от заключението на АТЕ и при което е пострадала ищцата. Безспорно е и причиняването на произшествието от водач на МПС, застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.

Като спорни във въззивното производство са отграничени въпросите относно съответствието на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди /23 000 лева/ с принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както и наличието на съпричиняване на вредите от пострадалата /20%/.

Решаващият състав излага аргументи, че при съвкупния анализ на доказателствата по делото, вкл. съдебно-медицинската експертиза и събраните гласни доказателства, се установява, че ищцата е претърпяла счупване на дясната лъчева кост на „типично място“ в областта на гривнената става на дясната ръка; контузия в поясната област на гръбначния стълб, дясната раменна става и шията, без увреждане на костни структури; охлузване на десния лакът; охлузване на левия лакът и косо-надлъжна дъговидна драскотина по долната повърхност на лявата предмишница. Лечението е включвало поставяне на гипсова имобилизация за 3 седмици, последвана от носене на ортеза за около 5 месеца; терапия с обезболяващи медикаменти за болките в таза, дясната раменна става и шията; носене на поясен корсет; медикаментозно лечение по отношение на психическите проблеми, настъпили след инцидента. Съдът съобразява, че изпитваните от ищцата болки и страдания първоначално са били много силни и постепенно са отслабнали, а неудобствата в ежедневието, поради невъзможността да се обслужва сама, са продължили над 2 месеца, като пострадалата е разчитала на чужда помощ за осъществяване на ежедневните си битови потребности. Съдът отчита възрастта й /65 г./, както и обстоятелствата, че е търпяла неудобства от необходимостта да бъде обслужвана и подпомагана от близките си и отражението на травмата върху психическото й състояние /страхувала се е да излиза сама навън; изпитвала е страх от автомобили; имала е смущения в съня; диагностицирана е с паническо разстройство, като периодът на възстановяване е продължил около 3 месеца. Въззивната инстанция взема предвид, че ищцата търпи епизодични болки в областта на кръста, дясната раменна става и шията; че при промяна в атмосферните условия и при по-интензивно натоварване изпитва и болки при движение на китката в крайна позиция нагоре и надолу; както и обстоятелството, че след инцидента продължава да страда от проблеми със съня и изпитва страх при излизане навън, което е наложило промяна в местоживеенето. Отчита и факта, че към м. октомври 2021г. ищцата се е възстановила от травматичните увреждания и движението на дясната гривнена става е възстановено.

Решаващият състав стига до извод, че при съобразяване с икономическите условия в страната към момента на увреждането-25. 06. 2020г. и съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания, представляващо справедлив еквивалент на претърпените от нея неимуществени вреди, е в размер на 23 000 лева.

С оглед доказателствата по делото, вкл. заключението на авто-техническата експертиза, съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата. Излага доводи, че ПТП е настъпило, докато пострадалата се е движила по пътното платно, в същата посока, в която се е движил и автомобилът. Съгласно чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. Стига до извод, че като не е съобразила поведението си с цитираните разпоредби, а се е движела по пътното платно вместо по обособения за това тротоар, пострадалата е изложила живота и здравето си на опасност, респ. обективно е допринесла за настъпването на инцидента. Решаващият състав се аргументира, че не е необходимо пострадалото лице умишлено да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, тъй като в хипотезата на чл51, ал. 2 ЗЗД попадат всички действия, с които увреденото лице обективно е допринесло за реализирането на вредоносния резултат и които стоят в причинна връзка с него. В случая, ако ищцата е била използвала обособения на мястото на инцидента тротоар, съобразно правилото на чл108, ал. 1 ЗДвП, инцидентът е щял да бъде избегнат.

Преценявайки извършеното от ищцата нарушение на правилата за движение по пътищата, което също е допринесло за настъпване на пътнотранспортното произшествие, и съпоставяйки го с поведението на водача на лекия автомобил, въззивният съд определя съпричиняване в размер на 20%. При така определения процент на съпричиняване обезщетението в размер на 23 000 лева е намалено на 18 400 лева, за която сума е прието, че искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е основателен.

Апелативният състав намира за неоснователна претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва за забава върху търсеното обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 25. 06. 2020г., като излага доводи, че такава следва да се присъди от датата на предявяване на застрахователната претенция от ищцата – 20. 08. 2020г., на основание чл. 497, ал. 1 КЗ. Приема, че с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ ясно са посочени началните дати, от които застрахователят заплаща лихвите за забава, дължими от застрахования.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значими за спора като обуславящи неговия изход по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №1 от 19. 02. 2010г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от излагане на мотиви относно конкретните обстоятелства, обусловили преценката на съда относно справедливия размер на обезщетението, не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и с посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения по чл. 290 ГПК.

Въззивният съд е съобразил критериите по чл. 52 ЗЗД и е изложил подробни мотиви, съдържащи конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и на трайната и непротиворечива практика на ВКС. При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав е взел предвид различните травматични увреждания - счупване на дясната лъчева кост на „типично място“ в областта на гривнената става на дясната ръка; контузия в поясната област на гръбначния стълб, дясната раменна става и шията, без увреждане на костни структури; охлузване на десния лакът; охлузване на левия лакът и косо-надлъжна дъговидна драскотина по долната повърхност на лявата предмишница, продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни и продължителността на общия лечебен и възстановителен период, отражението на инцидента върху психическото състояние на ищцата и поставената й диагноза „паническо разстройство /епизодична пароксизмална тревожност/“, както и възрастта й, нейното обществено положение, обществено-икономическите условия в страната, намиращи своето отражение в лимитите на застрахователната отговорност към момента на застрахователното събитие. Въззивният съд е съобразил както епизодичните болки на ищцата при промяна в атмосферните условия и при по-продължително натоварване, така и обстоятелството, че към м. октомври 2021г. процесът на възстановяване от травматичните увреждания е приключил успешно и движението на дясната гривнена става е възстановено, като няма данни за възможни усложнения. Несъгласието на касаторката с изводите на съда не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Изложените доводи представляват оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, т. е. за неговата неправилност, която не подлежи на проверка в настоящия етап на касационното производство.

Решаващият съдебен състав е съобразил напълно и практиката на ВКС относно приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК. Непротиворечива е съдебната практика /решение №206 от 12. 03. 2010г. по т. д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №98 от 24. 06. 2013г. по т. д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №16 от 04. 02. 2014г. по т. д.№1858/13г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №99 от 08. 10. 2013г. по т. д.№44/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №54 от 22. 05. 2012г. по т. д.№316/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №33 от 04. 04. 2012г. по т. д.№172/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

Въззивният състав е съобразил цитираната съдебна практика, вкл. посочената от самата касаторка, като е разгледал надлежно въведеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване и след обсъждане на доказателствата по делото е формирал извод, че се установява конкретно поведение на пострадалата, обективно допринесло за настъпването на вредоносния резултат. Изложените от касаторката доводи представляват оплаквания за необоснованост на обжалваното решение, които не подлежат на обсъждане в настоящия етап на касационното производство.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържат доводи за нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, но не е формулиран правен въпрос, а единствено са изложени оплаквания за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, които подлежат на разглеждане само в хипотеза на допуснато до касационен контрол решение.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди сумата 300 лева юриск. възнаграждение за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №58 от 03. 05. 2022г. по в. гр. д. №39/2022г. на Апелативен съд - В. Т.

ОСЪЖДА С. В. Я., ЕГН [ЕГН] да плати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата 300 лева разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.