О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1970

гр. София, 04. 07. 2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 4547 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 666 от 06. 07. 2022г. по гр. д. № 400/2022г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260212 от 23. 12. 2021г. по гр. д.№ 657/2020г. на Поморийски районен съд. С последното е постановено следното: 1/ признато е за установено по отношение на Я. Щ. Я., че Д. Щ. Н. е собственик на 1/3 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда, представляващ първи жилищен етаж от двуетажна сграда с идентификатор **** по КККР на гр.. П., на [улица], застроена на 85 кв. м., заедно с 1/3 ид. ч. от помещения в избения етаж; 2/ признато е за установено по отношение на Я. Щ. Я., М. Г. Я., Щ. Я. Я., че Д. Щ. Н. е собственик на 16, 14/264 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 264 кв. м. и е отхвърлен иска в останалата част до претендираните 36, 66 /264 ид. ч.

Касационната жалба е подадена от ищцата Д. Щ. срещу отхвърлената част на иска й за поземления имот. Според нея неправилно съдът е приел, че не се касае за дворно място, което е обща част и може да се извърши делба, както е сторено през 1958г. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поставят правните въпроси: 1/допустимо ли е извършването на делба на дворно място при възникнала хоризонтална етажна собственост и допустимо ли е уговаряне на дялове на съделителите в отклонение от правилото на чл. 40 ЗС; възниква ли хоризонтална /вертикална етажна собственост когато част от построена в имота сграда остава в съсобственост между съсобствениците на поземления имот и всеки от тях получава и отделен самостоятелен обект; 2/ може ли да се извърши делба на поземлен имот, в който има жилища, отделна собственост на всеки от съделителите и самостоятелен обект, който остава в съсобственост; 3/ определяеми ли са идеалните части от поземления имот на всеки от съсобствениците съобразно чл. 40 ЗС и допустимо ли е да се определят тези части в отклонение на чл. 40 ЗС. Спрямо тези въпроси се сочат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изтъква се и очевидна неправилност на обжалвания акт с твърдение, че законът е приложен в противоположен смисъл.

Ответниците Я. Щ. Я., М. Г. Я., Щ. Я. Я. считат в писмения си отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по установителен иск за собственост на идеални части от жилище и от поземлен имот. По отношение на признатите на ищцата идеални части от жилището на първия етаж и от поземления имот решението е влязло в сила. Предмет на касационно обжалване е отхвърлената част на претенцията й за поземления имот - за разликата над 16, 14/264 до 36, 66/264 ид. ч., т. е. за 20, 52/264 ид. ч.

От фактическа страна е установено, че ищцата и ответника Я. Я. са наследници на своя баща Щ. Я. Щ., починал 1995г.; М. Я. е съпруга на Я. Я., а Щ. Я. Я. е техен син.

По силата на нотариален акт от 1944г. дворното място, незастроено от 209 кв. м. и къща на 84 кв. м. са били собственост на Я. Щ. Я., починал 1956г. Пред 1958г. наследниците му са извършили делба-спогодба, по силата на която синът Щ. Я. Щ. е получил първия етаж от двуетажна жилищна сграда на 84 кв. м., от избата площ от 34, 40 кв. м. с посочени граници и 37, 60 кв. м. от незастроеното дворно място в идеална собственост, с посочени граници на владение; дъщерята А. Я. Щ. е получила втория етаж, от избата 30 кв. м. и 28, 80 кв. м. от незастроената част на дворното място в идеална собственост; преживялата съпруга Д. Щ. е получила кухня-стая от 28 кв. м. във втората масивна постройка, състояща се от кухня-стая, пералня и обор, покрити с бетонна плоча с обща площ 62, 70 кв. м., както и 22 кв. м. от незастроеното дворно място в идеална собственост. Видно, че към този момент дворното място е застроено с две жилищни сгради - едната двуетажна на 84 кв. м и другата едноетажна. През 1965г. посочените трима наследници на Я. Щ. Я. продават на А. Д. и В. С. стаята с източното изложение, стаята с източно изложение откъм съседа К., с антрето-вход пред нея, заемащи 41 кв. м., покрити с бетонна плоча, които съставляват част от едноетажна масивна жилищна сграда на 62 кв. м., заедно със 71 кв. м. от дворното място, застроено и незастроено. Купувачите по тази сделка продават имота на С. С. и Е. К. през 1971г., които от своя страна през 1984г. го прехвърлят на Д. С. и П. Д.. При делба от 1984г. Д. С. и П. Д. получават 71/294 ид. ч. от парцел ** в кв. 67, заедно с построената в него жилищна сграда с източно изложение с площ от 41 кв. м., състояща се от две стаи и антре. Този имот те продават през 1992г. на ответника Я. Щ. Я.. През 1985г. Щ. Щ. дарява на ответника Я. Я. 57, 60/264 ид. ч. от дворното място; през 1988г. Д. Щ. дарява на внучката си Н. Л. Ф. получените при делбата 22/264 ид. ч. от дворното място. Д. Я. Щ. е починала през 1989г. и нейни наследници са децата й Щ. Щ. и А. Щ..

С констативен нотарилаен акт от 2019г. Я. Я. и М. Я. са признати за собственици на 71 кв. м.ид. ч. от поземления имот с идентификатор *** с площ 264 кв. м., а Я. Я. на 85, 95 кв. м. ид. ч. от поземления имот. Всички тези идеални части от имота те са дарили на сина си Щ. Я. Я..

При тези обстоятелства, проследявайки извършените разпореждания съдът е достигал до извод, към момента на смъртта си Д. Щ. е притежавала 34, 86 кв. м.ид. ч. /от останалата неделена площ на имота/ и те са наследени поравно от децата й Щ. и А. - по 17, 43 ид. ч. От своя страна Щ. Я. Щ. - прекият наследодател на ищцата и ответника Я., е притежавал 32, 29 кв. м. ид. ч. /17, 43 по наследство от майка си +14, 86 останали след дарението в полза на ответника Я./, така че неговите наследници получават по 16, 15 кв. м. ид. ч. В този размер са признатите на ищцата идеални части.

Съдът е отхвърлил наведените от ищцата доводи, че при делбата от 1958г. е възникнала хоризонтална и вертикална етажна собственост, при което дворното място е придобило статут на обща част, което означава, че квотите се определят по правилото на чл. 40 ЗС. Съдът е посочил, че дворното място ще представлява обща част само ако е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на терена. В случая при делбата от 1958г. е възникнала етажна собственост в двуетажната жилищна сграда между собствениците на двата етажа - Щ. Щ. и А. Щ.. Третият сънаследник Д. Щ. не е придобила обект в тази сграда, но е съсобственик на терена. Тя е получила в свой дял стаи от друга сграда в имота. Доколкото делбата е извършена преди въвеждането на чл. 38, ал. 4 от Строителните правила и норми от 17. 05. 1963г., то няма пречка за получаване на такъв реален дял - жилище, което не отговаря на одобрените на посочената дата изисквания за жилище. Затова делбата има вещнопрехвърлителен ефект. При тези обстоятелства съдът е установил, че при извършената делба през 1958г. е прекратена съсобствеността върху двата етажа на двуетажната сграда и върху част от едноетажната сграда, но другата част от нея - двете помещения, описани като пералня и обор, заедно с част от терена, са останали съсобствени между всички наследници. Поради това хоризонтална етажна собственост не е възникнала и теренът не е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като не е обслужващ спрямо сгради, които са индивидуална собственост на собствениците на терена. Тук съдът е извършил разграничението, че застроеният терен представлява обща част, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, а е предназначен да обслужва построени в него сгради, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелна сграда. Нито една от тези две хипотези не е налице по делото. В дворното място има повече от една сграда, в едната сграда има етажна собственост, а от другата са обособени две жилища, принадлежащи на отделни собственици, поради което не може да се приеме, че е налице етажна собственост за всички собственици на отделни жилища. При сключване на спогодбата от 1958г. съсобствениците са постигнали съгласие и са изразили воля тази част от дворното място, която е незастроена с двете сгради и която е извън терена, обслужващ сградите/обектите, които са получили в индивидуална собственост, да остане съсобствена и да няма за предназначение да обслужва сградите. Затова всеки съделител е получил в собственост ид. ч. от терена, като разпределението на ползването е направено с оглед достъпа и използването на обекта, който е получен в индивидуална собственост. Останалата част от дворното място е останала съсобствена и дяловете в нея се определят от придобивното основание и документите за собственост, а не по правилото на чл. 40 ЗС. Ясно е изразена волята в делбения протокол всеки съделител да получи незастроено място в идеална собственост и заедно с това да се разпредели ползването на това незастроено дворно място. Поради това съдът е приел за неоснователно възражението, че с делбата е извършено само разпределение на реалното ползване. По изложените съображения е потвърдил първоинстанционното решение, с което са признати права на ищцата, съответни на придобивните основания, а именно 16, 14/264 кв. м.ид. ч., съответно е отхвърлена претенцията й за останалите 20, 52/264 кв. м. ид. ч.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не са налице.

Всички правни въпроси, формулирани от жалбоподателката се свеждат до решаващия въпрос дали дяловете в съсобствеността върху терена следва да се определят по правилото на чл. 40 ЗС, т. е. дали теренът е предназначен да обслужва самостоятелни сгради или е обща част на сграда етажна собственост. Въпросът дали дворното място е обща част когато при извършена делба част от построена в имота сграда остане в съсобственост между съсобствениците на поземления имот и всеки от тях получава отделен самостоятелен обект, е разрешен от съда в съответствие с практиката по ППВС № 2/1982г. и цитираните от касатора решения на Върховния касационен съд. Съдът ясно е посочил, че в случая не е налице нито една от визираните в постановлението хипотези поради особеностите на имота и на извършената делба, а именно сградите са две и в едната се създава етажна собственост, а част от втората сграда остава съсобствена. Нито едно от сочените решения не разглежда такава хипотеза. Във всички тях се визира съсобствен поземлен имот, в който има сгради, индивидуално притежание на всеки от съсобствениците на терена или съсобствен имот, застроен със сграда в режим на етажна собственост, в която всички съсобственици на терена имат самостоятелни обекти. Само в тези случаи дворното място не подлежи на делба, защото представлява обща част. В този смисъл са приложените Решение № 309 от 18. 11. 2011г. по гр. д. № 215/2011г. на II г. о., решение № 242 от 20. 12. 2011г. по гр. д. №1459/2010г. на II г. о., Решение № 229 от 30. 11. 2015г. по гр. д. № 1755/2015г. на I г. о., както и Решение № 128 от 27. 10. 2020г. по гр. д. № 2387/2019г. на ІІ г. о.

Отговорът на втория въпрос - дали може при делба да остане обект, който не е поделен, се подразбира от само себе си. Предмет на делбата е това, което страните решат да поделят. Затова няма пречка по волята на страните да остане неподелен обект.

Визираните въпроси не са разрешени от Бургаски окръжен съд в противоречие с практиката, поради което липсва основанието по чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК. При съществуващата практика не може да се приеме, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Решението не страда от очевидна неправилност. Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателката, че законът е приложен в неговия притовоположен смисъл. Съдът е приложил закона в точния му смисъл спрямо конкретно установените факти по делото. Не се съзира нарушение на основни начала на гражданския процес или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.

В полза на ответниците следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.О П Р Е Д Е Л И:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 666 от 06. 07. 2022г. по гр. д. № 400/2022г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на Д. Щ. Н..

ОСЪЖДА Д. Щ. Н. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица]да заплати на Я. Щ. Я., М. Г. Я., Щ. Я. Я. сумата 1500 /хиляда е петстотин/ лева разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: