РЕШЕНИЕ

№ 265

гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Бисера Максимова

при участието на секретаря Иванка П. Палашева

като разгледа докладваното от Б. М. К. гражданско дело № 20248002101951 по описа за 2024 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена от А. Н. М. от гр. С., чрез нейния процесуален представител адвокат Г. Д. Е., касационна жалба против решение № 46 от 12.02.2024 год., постановено по въззивно търговско дело № 6 по описа за 2024 година на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 72/17.10.2023 г. по т. д. № 80/2022 г. по описа на ОС - Хасково, с което касаторът е осъден да заплати на „И. Т. и С.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ЖК „И. П. С. - Б.“, сумата 65 223,05 лева, формирана както следва: 1) получени без правно основание нетни месечни възнаграждения по договори от 21.08.2017 година за управление като член на съвета на директорите и изпълнителен директор: м. август 2017 год. - 842,34 лева; м. септември и октомври 2017 година по 2 171,84.00 лева; м. ноември 2017 година - 525,36 лева; м. декември 2017 година – 2 033,85 лева, общо за посочените месеци от 2017 година - 7 745, 23 лева; 2/ за м. януари 2018 година – 2 394,73 лева; за м. февруари - м. декември 2018 година по 2 431,55 лева месечно, общо за посочените месеци на 2018 година — 29 141,78 лева; 3/ м. януари - м. септември 2019 година включително - по 2 651,94 лева и м. октомври 2019 година - 340,08 лева, общо за посочените месеци на 2019 година - 24 207,54 лева; 2) получени без правно основание обезщетения по чл. 15.1, съответно по чл.16.1 от договори, датирани от 21.08.2017 година, за управление като член на съвета на директорите и изпълнителен директор, в размер общо на 4 128,50 лева нетно, с платежни нареждания от 18.02.2022 година; ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 08.07.2022 година до окончателното разплащане, както и направените по делото разноски.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че наложеното на общинските съветници ограничение да бъдат „представители на държавата в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала“, без да получават възнаграждение за това, нарушава основното човешко право на труд. Отделно се твърди, че самият министър-принципал на търговското дружество с държавно участие или упълномощеното от него лице, знаейки за нормата на чл. 34 ЗМСМА и това, че лицето, с което сключва договор за управление при определено възнаграждение, е в същото време и общински съветник, на практика е дал своето изрично съгласие да се изплащат описаните в договора за управление суми. Поддържа се и тезата, че разпоредбата на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА противоречи на разпоредбата на чл. 244, ал. 4 от ТЗ, предвиждаща задължително определяне на възнаграждение на управителните органи на едно търговско дружество. Моли се за отмяна на атакуваното въззивно съдебно решение и отхвърляне на предявените искови претенции.

Постъпил е отговор на касационната жалба от насрещната страна чрез адвокат З. П. З. от АК - Хасково със становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат се съображения, че не са налице предвидените в чл. 281, т. 3 от ГПК касационни основания, на които се позовава касаторът - неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно като при постановяването му същият е взел предвид всички съществени за спора обстоятелства; че мотивите му са пълни, ясни и съобразени със законовата уредба и трайно установената и последователна съдебна практика. Според ответната по касация страна обосновано, законосъобразно и правилно съдът е приел за установено, че касаторът дължи на „И. Т. и С.“ ЕАД процесните суми, представляващи възнаграждение по двата процесни договори за управление. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА е императивна, специална разпоредба, относима в настоящия случай, поради което правилно предявените искове са уважени. Моли се за оставяне в сила на обжалваното въззивно съдебно решение.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище, с което касационната жалба се поддържа.

В съдебно заседание ответната страна не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, с което касационната жалба се оспорва по изложени съображения.

С определение № 5118 от 11.11.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 46 от 12.02.2024 год., постановено по въззивно търговско дело № 6 по описа за 2024 година на Апелативен съд – Пловдив, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по уточнения от касационната инстанция въпрос: „Какво е съотношението между разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от ЗМСМА и разпоредбата на чл. 244, ал. 4, предложение първо от ТЗ, когато общински съветник е член на съвета на директорите и изпълнителен директор на търговско дружество, чийто капитал е собственост на еднолично търговско дружества с държавно участие?.

По така поставения въпрос настоящата касационна инстанция приема следното:

Разпоредбата на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА има следното съдържание: „Общинският съветник може да участва като представител на държавата в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.” Разпоредбата е въведена като част от ЗМСМА с § 35. т. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (ДВ, бр. 42 от 2009 г.). Разпоредби със същото съдържание са приети в Закона за администрацията, в Закона за държавния служител, в КТ и др. закони. С посочената разпоредба на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА се въвежда забрана за общинския съветник като представител на държавата в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, да получава възнаграждение за осъществяваната от него дейност като такъв представител. Разпоредбата на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА е въведена в изпълнение на приетия тогава Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1 януари 2009 г. В мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията (Държавен вестник бр. 42, 2009 година) е отбелязано, че с приемането на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси е демонстрирана категорична политическа воля за непримиримост към използването на властови ресурс и публични средства в частен интерес, а с прилагането му ще се повлияе реално и върху повишаването на ефективността на борбата с корупцията. Отбелязано е, че в заключителните разпоредби на проекта на Закон за допълнение на Закона за администрацията се предлагат необходимите промени в други закони, за да бъдат приведени в съответствие със Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. От въвеждането й през 2009 година като част от действащото право разпоредбата на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА не е претърпяла изменение.

Съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 4 ТЗ при едностепенна система на акционерно дружество съветът на директорите е органът, който възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове и определя възнаграждението им. В случаите, в които търговското дружество е с държавно участие в капитала, Министерският съвет упражнява правата на държавата в това търговско дружество чрез съответния ресорен министър, в случая министърът на икономиката, който се явява принципал на дружеството. Последният упражнява правата на собственост на държавата и възлага управлението на едноличните търговски дружества с държавно имущество от системата на икономиката; осъществява правата на държавата като акционер или съдружник в търговските дружества от системата на икономиката; преструктурира държавното участие в капитала на търговските дружества от системата на икономиката. Когато търговско дружество е дъщерно (чрез внасяне стойността на неговите акции или дялове в капитала на друго дружество), министърът на икономиката прехвърля своите правомощия като едноличен собственик на капитала към съответното холдингово дружество.

Основният нормативен акт, уреждащ упражняването правата на държавата върху дялове и акции на търговски дружества през относимия период, е Правилникът за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (приет с ПМС № 112 от 03.06.2003 г. обн. ДВ, бр. 51 от 3 Юни 2003 г., отменен – ДВ, бр. 40 от 5 Май 2020 г.).

Общите изисквания по отношение на избора и назначаването на органите за управление и контрол на търговските дружества са регламентирани в ТЗ. Изборът и назначаването на управителните и контролни органи на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала през относимия период са уредени в раздел VI и раздел VIII от действащия към него момент ПРУПДТДДУК (отм.). В действащата тогава правна рамка и в частност ПРУПДТДДУК (отм.) не е предвидена специална регламентация за дъщерните дружества, поради което следва да се счита, че и те представляват търговски дружества с държавно участие в капитала. В чл. 2, ал. 1, т. 2 в приетия през 2019 г. Закон за публичните предприятия (ЗПП), в сила от 01.01.2020 г., е посочено, че дъщерните дружества на търговските дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала са публични предприятия, т. е. следва да прилагат изискванията на закона и правилника за неговото прилагане, включително регламентираните в глава пета от закона изисквания към органите за управление и контрол. С новия ЗПП съществуващата правна регламентация до него момент е доразвита и ясно регламентирана като настоящата касационна инстанция приема, че и при действието на ПРУПДТДДУК (отм.). дъщерните дружества, чийто капитал е собственост на еднолично търговско дружества с държавно участие, също се считат за търговски дружества с държавно участие в капитала и респ. – органите за управление на едно такова дружество следва да се считат за представители на държавата в тях.

Доколкото правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е със стеснено съдържание съобразно конкретиката на спора, на същия следва да се даде следният отговор: разпоредбата на чл. 244, ал. 4 от ТЗ в частта й относно определяне на възнаграждение на изпълнителен член на съвета на директорите на акционерно дружество, който го управлява, съотнесена с разпоредбата на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА, и при действието на ПРУПДТДДУК (отм.), не се явява приложима в частта й за определяне на възнаграждение на изпълнителен член-общински съветник – т. е. възнаграждение на член на съвета на директорите, който е общински съветник, не следва да се определя.

По съществото на правния спор с оглед така дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, Върховният касационен съд, трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното пред касационната инстанция съдебно решение, Апелативен съд – Пловдив е приел, че в исковия период от 21.08.2017 година до 04.10.2019 година жалбоподателката е заемала длъжността общински съветник в Общински съвет – С. като в същото време е изпълнявала функциите на член на съвета на директорите и изпълнителен директор на „С. З. - С.“ ЕАД с ЕИК ***, въз основа на решение от протокол № 50/09.08.2017 година на Съвета на директорите на „Н. К. И. З.“ ЕАД - град С. и решение от протокол № 1/15.08.2017 година на Съвета на директорите на „С. З. - С.“ ЕАД. Съдът е приел за безспорно, че исковите суми в размер на 61 094.55 лв. нетни месечни възнаграждения и 4 128,50 лв. нетни обезщетения по чл. 15.1, съответно по чл.16.1 от двата договора за възлагане на управление по платежни нареждания от 18.02.2022 г., са получени от жалбоподателката. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от ЗМСМА като е приел, че същата е императивна и не може да се тълкува разширително - общинският съветник може да участва като представител на държавата в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение. Съдът е достигнал до извода, че е налице ясна и категорична законова забрана за получаване на възнаграждение от общински съветник, изцяло приложима в разглеждания случай, като забраната се отнася до всички органи на управление и контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала - както до членовете на СД, така и до изпълнителните директори. Съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателката, която се е позовала на нормата на чл. 244, ал. 4 от ТЗ, приемайки, че тази норма не дерогира забраната на чл. 34, ал. 7 от ЗМСМА, а отделно от това е посочил, че е налице изрична клауза в договора за управление в качеството й на член на СД - чл. 9, според която възнаграждение не се дължи, ако лицето заема длъжност, посочена в закон като пречка за получаване на възнаграждение. Такава пречка, според въззивния съд, е разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от ЗМСМА. Като краен резултат съдът е достигнал до извода, че решението на първоинстанционния съд, който е уважил предявените искове по чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 34, ал. 7 от ЗМСМА за връщане на получените суми, като такива, получени без правно основание, се явява правилно, и е потвърдил същото.

Така постановеното въззивно решение е валидно, процесуално допустимо и правилно.

Въззивният съд правилно е достигнал до извода, че с разпоредбата на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА е въведена забрана за лице, което е общински съветник, и едновременно с това осъществява дейност като изпълнителен директор и член на съвета на директорите на еднолично търговско дружество с държавно участие в капитала, да получава възнаграждение за тази своя дейност. В случая „И. З. – С.“ ЕАД, чийто изпълнителен директор и член на съвета на директорите е била ответницата през процесния период, се явява търговско дружество с държавно участие в капитала по смисъла на разпоредбата на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА, независимо от обстоятелството, че става дума за дъщерно дружество, чийто едноличен собственик е „Н. К. И. З.“ ЕАД – собственост на Държавата и управлявана от съответния ресорен министър. Въззивният съд правилно е отчел, че при това положение получените от ответницата-касатор възнаграждения в качеството й на изпълнителен директор и член на съвета на директорите съобразно клаузите на сключените с нея договори се явяват получени при липса на правно основание, защото качеството на ответницата на общински съветник е било пречка същата изобщо да получава възнаграждения за дейността си в търговското дружество. Съобразявайки императивния характер на разпоредбата на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА, въззивният съд е стигнал до правилния правен резултат за уважаване на исковите претенции.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че с разпоредбата на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА е нарушено правото на труд на ответницата, респ. – правото й да получава съответно възнаграждение за положения от нея труд. Разпоредбата на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА е част от действащото право още от 2009 година. Всеки общински съветник е нормално да познава разпоредбите на този закон, който регламентира неговата дейност, както и ограниченията във връзка с нея. Встъпвайки в правоотношения по управление и контрол на търговско дружество с държавно участие в капитала, общинският съветник би следвало да съзнава, че за дейността му като орган на управление в съответното търговско дружество на него не му се следва възнаграждение.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че забраната на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА е дерогирана чрез изричното съгласие на принципала, който е сключил договори за управление с ответницата. Разпоредбата е императивна и няма как нейното действие и правни последици да бъдат преодолени по съгласие на страните.

Обжалваното пред настоящата касационна инстанция въззивно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предложение първо ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 46 от 12.02.2024 год., постановено по въззивно търговско дело № 6 по описа за 2024 година на Апелативен съд – Пловдив.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

Особено мнение на съдията Бисера Максимова

по гр. дело №1951/2024 година по описа на ВКС, Трето гражданско отделение

Разликата в моето становище и това на останалите членове на съдебния състав се състои в различния отговор на въпроса относно това дали по време на действието на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (приет с ПМС № 112 от 03.06.2003 г. обн. ДВ, бр. 51 от 3 Юни 2003 г., отменен – ДВ, бр. 40 от 5 Май 2020 г.) дъщерно търговско дружество, чийто едноличен собственик е търговското дружество с държавно участие в капитала, също следва да се третира като такова по смисъла на разпоредбата на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА.

Несъмнено, в случаите, в които търговското дружество е с държавно участие в капитала, Министерският съвет упражнява правата на държавата в това търговско дружество чрез съответния ресорен министър, в случая министърът на икономиката, който се явява принципал на дружеството. В настоящия случай, считано от 21.04.2009 г. едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество е била Държавата чрез Министерство на икономиката и енергетиката, а считано от 11.06.2009 г. едноличен собственик на капитала на „С. З. – С.“ ЕАД, ***, респ. „И. З. – С.“ ЕАД, ЕИК ***, е „Н. К. И. З.“ ЕАД, ЕИК ***. Променяйки по този начин статута на „С. З. – С.“ ЕАД, респ. „И. З. – С.“ ЕАД, министърът на икономиката е прехвърлил и своите правомощия като едноличен собственик на капитала към съответното холдингово дружество. В резултат на това държавата (в лицето на министъра) губи прекия си контрол върху преструктурираното дружество, т. е. правото пряко да упражнява правата на собственост в него по реда на ТЗ.

Считам, че в действащата през процесния период правна рамка, и в частност ПРУПДТДДУК (отм.), не е регламентирано ясно и еднозначно дали дъщерните дружества се считат за търговски дружества с държавно участие в капитала (т. е. дали разпоредбите на правилника са относими към тяхната дейност). Преобладаваща, според мен, е тезата, която им отрича този статут, тъй като действията по упражняване правата на собственост в тях се осъществяват от съответното холдинговото дружество. Тази теза, според мен, намира подкрепа в нормативната уредба като аргументи за това могат да се изведат и от самия правилник, където прилагането на определени разпоредби от страна на дъщерните дружества е изрично регламентирано (т. е. прави се разграничение между търговски дружества с държавно участие в капитала и търговски дружества, чийто капитал е тяхна собственост).

Предвид изложеното, моето становище е, че търговското дружество, чийто изпълнителен директор и член на съвета на директорите е била ответницата, не се явява търговско дружество с държавно участие в капитала по смисъла на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА по време на действие на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (приет с ПМС № 112 от 03.06.2003 г. обн. ДВ, бр. 51 от 3 Юни 2003 г., отменен – ДВ, бр. 40 от 5 Май 2020 г.), поради което спрямо ответницата не е съществувала пречка за изплащане на договорените в договорите за управление възнаграждения – респ. предявените искови претенции би следвало да се отхвърлят като неоснователни, тъй като ответницата е получила на правно основание посочените в съдебното решение суми.