Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на зам.-министъра на здравеопазването срещу решение № 765 от 13. 02. 2015 г. по адм. дело

№ 9829/2014 г. по описа на Административен съд – София-град, второ отделение, 22-ри състав. Алтернативно са релевирани оплаквания за нищожност на съдебния акт, респ. че същият е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението.

Ответникът – П. Х. К. от [населено място], лично и чрез пълномощника си адвокат Я. молят решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението неблагоприятно, и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

С решение № 765 от 13. 02. 2015 г. по адм. дело № 9829/2014 г. Административният съд – С.-град, второ отделение, 22-ри състав, е обявил нищожността на заповед № РД-20-81 от 4. 06. 2014 г. на

зам.-министъра на здравеопазването и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне съобразно задължителните указания на съда.

Съдебното решение – предмет на касационен контрол, не страда от визираните в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 1 и 3 АПК.

Първото оплакване на касатора е, че съдебният акт е нищожен поради липса на мотиви. Решението е постановено от компетентния съд, който е статуирал в пределите на правораздавателната му власт, регламентирана в нормите на чл. 132, ал. 1 и чл. 164 АПК, в производство по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 34, ал. 6 от Наредба № 12 от 22. 12. 2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ (ЗАКОН...