Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – С. против решение № 1005 от 24. 02. 2015 г., постановено по административно дело № 9053/2014 г. на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменена заповед № Н2-903/24. 07. 2014 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – С. и е разпоредено връщане на преписката на административния орган за произнасяне по молбата на К. С. М. за отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2013 г. – 2014 г. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на решението и оставяне в сила на отменената с него заповед. Исканията се поддържат в съдебно заседание от пълномощника му старши юрисконсулт Л., която развива и допълнителни аргументи в тяхна подкрепа.

Ответникът по касация К. С. М. от [населено място], действащ чрез пълномощника си адвокат Нанова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението на първоинстанционния съд и неоснователност на касационната жалба, поради което също предлага оставянето й без уважение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град по реда на чл. 145 и следв. от АПК е оспорената от К. С. М. заповед № Н2-903/24. 07. 2014 г. на оправомощено лице от директора на Дирекция „Социално подпомагане” – С., с която на М. е отказана целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2013/2014 г. Заповедта е мотивирана с това, че лицето не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/2008 г. на министъра на труда и социалната политика (Наредбата) във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 10, ал. 10 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП) - няма 6 месечна регистрация в Д„БТ“ (Дирекция „Бюро по труда“). Оспорването на заповедта по административен ред е отхвърлено с решение № РД 01-399/01. 09. 2014 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (Р.) – С.-град по съображения за липса на регистрация по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП и неприложимост на чл. 10, ал. 3, т. 2 от ППЗСП поради невлязло в сила ЕР на ТЕЛК.

За да уважи оспорването срещу процесната заповед, с което е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че тя противоречи на материалния закон и целта му, което е основание за нейната отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта.

Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл 1 и 3 от АПК.

Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съдебен състав е проверил фактическите констатации и правните изводи на административния орган. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната заповед, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от административния орган за нейната законосъобразност.

По делото е установено, че К. С. М. е регистриран като безработен в съответната Дирекция „Бюро по труда“ на 20. 08. 2012 г., като регистрацията му е прекратена на 21. 09. 2013 г. поради неявяване в бюрото по труда на 20. 09. 2013 г., така както е вписано в графика на плана за действие. Молбата-декларация на М. за отпускане на целева помощ за отопление също е подадена на 20. 09. 2013 г. – преди прекратяване на регистрацията. Т.е. регистрацията му като безработен към датата, на която е подал искането си за целева помощ, се е равнявала на 11 месеца, което е повече от изискуемите от чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП най-малко 6 месеца, и още не е била прекратена. Както правилно е отбелязано в тази връзка в мотивите на проверяваното решение, релевантен по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата е периодът от поне шест месеца преди подаването на молбата, а не периода от подаване на молбата до произнасяне на административния орган. От една страна, към датата на сезиране на органа с искане за отпускане на помощта М. е отговарял на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП, а от друга, дори липсата на такава регистрация не е абсолютно основание за отказ да се отпусне търсената помощ (арг. от чл. 10, ал. 10 от ППЗСП). Видно от данните по делото, налице са били всички основания да се отпусне претендираната помощ (наличието на останалите предпоставки за отпускането й не е спорно), съвкупно преценено по критериите на чл. 10, ал. 10, чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 10, ал. 3, т. 2 от ППЗСП. Отказът на административния орган да уважи сезиралото го искане на М. в тази насока очевидно е материално незаконосъобразен и противоречи и на целта на закона, защото лицето е безработно и не реализира доходи и след прекратяване на регистрацията му на 21. 09. 2013 г. При това положение ирелевантен за изхода на спора е бил другият спорен и основно обсъждан въпрос в съдебното производство пред първата инстанция: дали решението на ТЕЛК, с което на М. е определен по-висок от 50 % процент ТНР, е било влязло в сила към датата на подаване на неговата молба-декларация и към датата на произнасяне на органа, защото този въпрос е относим към случаите, когато не се изисква регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ за отпускане на целева помощ за отопление (чл. 10, ал. 3, т. 2 от ППЗСП).

По тези съображения следва да се приеме, че като е уважил подадената до него жалба като основателна, Софийският градски административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на основания, водещи до неговото касиране, следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1005 от 24. 02. 2015 г. по административно дело № 9053/2014 г. на Административен съд – София-град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Особено мнение: