Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Б. А. Ч. от [населено място], против решение № 1969/24. 03. 2015 г. по адм. д. №3887/2012 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно.

Ответниците изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ С., М. А. П., С. И. Н., Н. П. Д., С. И. Н., Р. Х. В., И. Г. С. и М. Л. С. не вземат становище.

О. Н С. Д., И. С. Н., И. П. Д., П. И. Д., С. И. Д. и Р. И. Д., представлявани от адв. Н., особен представител, Л. И. С., представлявана от адв. С. и кметът на Столична община, представляван от адв. П., поддържат становище за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендират разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Върховният административен съд намира касационната жалба поцесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна / наследник на оспорващата в първоинстанционното производство, при грешка в изписване на фамилното име Чакваков вместо Чакмаков/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:

Първоинстанционното производство е по оспорване на Ц. А. Ч., починала в хода на делото, срещу заповед № РД-18-13/17. 01. 2012 г. на изп. директор на АГКК-С., за одобрени на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР (ЗАКОН ЗЗД КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) /ЗКИР/ кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на [населено място], район "Б.", Столична община в частта на имоти с идентификатори 02659. 2190. 1784 и 02659. 2190. 814.Твърдението по жалбата е било, че притежавания от оспорващата имот с пл. № 321, кв. 53 /стар 80/ попада в границите на посочените два имота и в нарушение на материалния закон, въпреки, че бил елемент от регулационен план, не бил нанесен в кадастралната карта с отделен идентификатор.

За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването решение, Административен съд София-град е приел, че кадастралните граници на имоти с идентификатори 02659. 2180. 1784 и 02659. 2190. 814 са определени по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 28. 04. 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № 3/2005 г./, приоритетно приложим източник на данни при определяне границите на поземлените имоти. Изхождайки от тази констатация е игнорирал доводите за наличието на кадастрален и регулационен план, по които имотът на жалбоподателката бил отразен съобразно посочената в жалбата номерация.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК.

Решаващият правен извод за определяне границите на имоти с идентификатори 02659. 2190. 1784 и 02659. 2190. 814 при съблюдаване приоритетния източник по чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2005 г. е необоснован. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР при изработване на кадастралната карта и кадастралния регистър собственикът е длъжен да означи с трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото му на собственост или друго вещно право и да опазва знаците от унищожаване. Тази знаци се поставят от компетентно правоспособно лице по реда на чл. 39 ЗКИР при спазване на процедура, регламентирана в чл. 39-чл. 40 от Наредба № 3/2005 г., изискваща съставяне на протокол за извършеното заснемане на границите, доказателства във връзка с което по делото не са представени. В тази връзка заключението на съдебно - техническа експертиза не би могло да бъде достатъчен източник, тъй като в него се сочи единствено извършено геодезично замерване, без да е ясно това замерване по чие искане и в каква процедура е извършено - по искане на собственици или носите на вещни права по реда на чл. 38 ЗКИР вр. с чл. 39 от Наредба № 3/2005 г. или служебно, по друг повод. Ето защо, възприетия по аргумент на противното извод, че след като границите на тези два идентификатора са определени съобразно първия източник на данни, законосъобразно имот пл. № 321, кв. 53 /стар 80/ е останал неотразен като самостоятелен обект на кадастъра е необоснован, без опора в данните по делото.

Предвид изложеното решението следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указание за изследване процедурата, в която е извършено геодезичното замерване на имоти 02659. 2190. 1784 и 02650. 2190. 814, поставяне задача на експертизата, независимо от качеството на наличната техническа документация за изготвяне на комбинирана скица за установяване точното местоположение на имот пл. 321, кв. 53 / с посочване на устройствения план, по който имота и обозначен с този номер/ и преценка основателността на жалбата във връзка с конкретните установявания относно тези обстоятелства. Съдът следва да се произнесе и по разноските по реда на чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от изложеното, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховния административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1969/24. 03. 2015 г.,постановено по адм. д. № 3887/2012 г. по описа на Административен съд София-град и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадените в мотивите указания. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: