Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Д. от [населено място] срещу решение № 126 от 12. 08. 2015 г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. дело № 288 по описа за 2014 г. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. Д. срещу Решение № Р-Ж-П-19/16. 10. 2014 г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” [населено място], с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против Разпореждане № МП-12222#1 от 27. 08. 2014 г., издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване”, с което са отменени разпореждане № 0103896 от 19. 12. 1997 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 2 ал. 1 от ЗП отм. и всички последващи разпореждания и е задължена да възстанови надвзетата пенсия, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.

Претендира се отмяна на обжалваното решение, като се сочи, че същото е неправилно.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – С., не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Административният съд е разгледал жалбата на Г. Б. Д. от [населено място] срещу Решение № Р-Ж-П-19/16. 10. 2014 г. на Директорът на ТП на НОИ – С., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на й против Разпореждане № МП-12222#1 от 27. 08. 2014 г., издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване”, с което са отменени разпореждане № 0103896 от 19. 12. 1997 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 2 ал. 1 от ЗП отм. и всички последващи разпореждания...