Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и чл. 229 и сл. АПК.

Подадена е касационна жалба от М. К. Ж. от [населено място], заведена с вх. № 4237/18. 02. 2015 г. по регистъра на Административен съд София - град, против решение № 408/26. 01. 2015 г., постановено по адм. дело № 9354/2013 г. по описа на Административен съд София – град, в частта, с която е отхвърлено искането на М. К. Ж. за обявяване нищожността на решение № 1018/20. 01. 2011 г. по адм. дело № 12269/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. В касационната жалба се излагат съображения, според които с обжалваното първоинстанционно решение неправилно е отхвърлено искането за обявяването на нищожността на решението на петчленния състав на Върховния административен съд, тъй като това решение било постановено в противоречие със закона /не е посочен конкретен законов или подзаконов нормативен акт или разпоредба от такъв/, както и със задължителната съдебна практика /не е посочено коя е съдебната практика, за която се твърди, че е задължителна и че е нарушена/. Изложените от касатора доводи и съображения, по своето съдържание се определят като твърдения за нарушение на материалния закон, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което да бъде прогласена нищожността на решение № 1018/20. 01. 2011 г. по адм. дело № 12269/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав.

Против съдебното решение в същата част е подадена касационна жалба, заведена с вх. № 4481/20. 02. 2015 г. по регистъра на Административен съд София – град, от адвокат Б. В., като пълномощник на М. К. Ж.. Твърди се, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, като са изложени съображения, че според правната теория, нищожно е решението и...