Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. А, подадена чрез процесуалния му представител адв.Д.М, против Решение № 107 от 17. 07. 2019г., постановено по адм. дело № 20/2019г. по описа на Административен съд – Търговище, в частта му с която е отменен по жалба на ЕТ“М 3113 – П.С“ Акт за установяване на задължение по декларация № 2224-1 от 10. 09. 2018г. на орган по приходите в О. А, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение от 01. 11. 2018г. на Кмета на О. А, в частта му относно установените задължения за такса за битови отпадъци /ТБО/ за периода от 01. 01. 2015г. до 31. 12. 2017 г.

От изложените в касационната жалба съображения се извежда, че се поддържа неправилност на съдебното решение в атакуваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Настоява се за отмяна на съдебния акт и постановяване друг такъв по съществото на спора, с отхвърляне на жалбата и в тази й част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – П.С, в качеството й на ЕТ“М 3113 – П.С“, чрез процесуалния си представител адв.. Н, в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на постановения съдебен акт, въз основа на които настоява за оставянето му в сила и присъждане на разноски в размер на 660 лева, заплатен адвокатски хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно.

Върховният административен съд, първо отделение, намира, че касационната жалба на Кмета на О. А, е подадена от надлежна страна /чл. 210 ал. 1 от АПК/, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Върховният административен...