С решение № 6249 от 24. 10. 2019г., постановено по адм. д. № 232/2019г. Административен съд - София - град, трето отделение, 51-ви състав, е отменил по жалбата на Б.А акт за прихващане или възстановяване № ПО – 22220418071193 – 004 – 001/30. 08. 2018г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1813/21. 11. 2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С., като е изпратил преписката на компетентния орган на ТД на НАП – гр. С. за издаване на друг акт съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. С решението съдът е осъдил НАП да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 360лв.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Н.К в качеството му на директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика ”-гр. С.. В същата се прави
оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд и да реши спора по същество, като потвърди оспорения акт за прихващане или възстановяване.
Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба Б.А взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна.
С решението си Административен съд - София - град е отменил по жалбата на Б.А акт за прихващане или възстановяване № ПО – 22220418071193 – 004 – 001/30. 08. 2018г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1813/21. 11. 2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С., като е изпратил преписката на компетентния орган на ТД на НАП – гр. С. за издаване на друг акт съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АПВ / стр. 2 – 5 от мотивите, л. 599 – 601 от първоинстанционното дело/, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на същия. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Систематизирани, аргументите на първоинстанционния съд в тази насока се свеждат до следното: 1. Прието е за основателно възражението на жалбоподателя, че при издаване на акта е нарушена императивната забрана на чл. 155, ал. 5 ДОПК, която забранява повторното връщане на преписката за нова ревизията. Изложени са мотиви защо съдът не споделя тезата на приходния орган, че тази разпоредба касае само оспорване на ревизионни актове, но не намира приложение при оспорване на АПВ. Поради това, с оглед на обстоятелството, че процесният акт е издаден след двукратна отмяна при административното оспорване на два други акта и връщане на преписката за нова ревизия, е направен извод, че решаващият орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, което води до опорочаване на производството по издаване на процесния акт. 2. За обосноваване на изводите си, че актът е издаден и в противоречие с материалния закон, административният съд е дал тълкуване на нормата на чл. 128 ДОПК относно института на възстановяване или прихващане, както и е посочил, какво точно искане е отправил до приходния орган жалбоподателя – внесената от него сума от сметка данъци да бъде отнесена към сметката за погасяване на публични задължения по изпълнителното дело. 3. На отделен ред са изложени мотивите на приходния орган да бъде извършено подобно прихващане – че сумата не е „неоснователно надвнесена“, поради което не подлежи на прихващане или възстановяване, обосновани с анализ на данъчно-осигурителната сметка на лицето за данъчни задължения, съответно осигурителни вноски. 4. Направена е обосновка защо съдът намира този извод на приходния орган за необоснован на фактите и доказателствата по делото. В тази насока съдът е кредитирал на първо място заключението на вещото лице, което опровергава констатацията на приходния орган за наличие на неплатени задължения /главници/. Отбелязано е, че вещото лице е стигнало до извод, че е невъзможно да се установи какви суми са прехвърлени по задълженията на жалбоподателя и не може да се установи извършвани ли са прихващания за всяка една година съобразно подаваните ГДД за този период, което води до невъзможност да се установи и размерът на лихвата за забавени вноски. Посочено е още, че експертът е потвърдил констатацията, че липсват платежни нареждания, удостоверяващи плащания на дължимия за довнасяне данък,ЗЗО и СО по ГДД за 2008г. но е установило също че от НАП са отписвани по давност суми за задължения на жалбоподателя. Предвид изложеното е обоснован извод, че констатацията за непогасен остатък за данък по ГДД за 2015г. се явява необоснован и недоказан. 5. На отделен ред е отбелязано, че сумата която жалбоподателят иска да бъде прихваната, е внесена по подсметка за данъци по данъчно-осигурителната сметка за ДДФЛ по ГДД за 2016г., но приходният орган е направил констатация, че тя не е „недължимо платена“, тъй като лицето има и други непогасени публични задължения за ДДФЛ, ЗОО и СО за 2015г. Според първоинстанционния съд в този случай приходният орган е следвало да извърши прихващане, за каквото в АПВ няма диспозитив. Отбелязано е, че тезата на приходните органи е неясна – от една страна издателят на акта не е направил волеизявление за прихващане на погрешно внесена сума с други дължими суми, каквото е сторил първия акт, а от друга е посочил, че с първият АПВ е извършено прихващане, което е породило действие, независимо, че актът е бил отменен, от трета страна законът не допуска да се извърши прихващане извън производство по реда на чл. 128 и сл. ДОПК, Отбелязано е и това, че вместо да се произнесат дали въпросната сума е недължимо платена като такава за ДДФЛ за 2016г. и ако това е така, с нея да се извърши прихващане за други дължими публични задължения, органът по приходите е приел, че тя не е „неоснователно надвнесена“, тъй като е отишла за погасяване на други изискуеми публични задължения.
Направен е краен извод за необоснованост и незаконосъобразност на оспорения АПВ, което обосновава неговата отмяна и връщане на преписката за издаване на нов акт съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението.
Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. се правят оплаквания за наличие на отменителните основания по чл. 209, т.3 АПК. Излагат се аргументи, че решаващият съд е допуснал смесване на правни институти – този на погасяването по чл. 169 ДОПК и този на прихващането, в резултат на което е направил необосновани изводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт за прихващане и възстановяване.
По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
От данните по делото е видно, че от страна на Б.А е подадено искане с вх. № 04 - 94 — 44 /12. 10. 2017г./л. 17 от първоинстанционното дело, с което е поискал да бъде извършено прихващане на погрешно внесена сума в размер на 853лв. / внесена вместо по сметка на принудително събиране на публични вземания, в подсметка Данъци от данъчно-осигурителната сметка на сумата от 853лв. за данък доходи на физически лица по ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за финансовата 2016г., /. По искането е издаден АПВ № ПО – 222041708374 – 004 – 001/06. 11. 2017г./л. 18, 21 от първоинстанционното дело/. С него акт е прието, че въпросната сума действително е недължимо платена и с акт е извършено прихващане общо на сумата 853, 94лв., от които 206, 57лв. данък общ доход за данъчен период 2015г., 311, 37лв. ДОО за същия данъчен период и 336, 00лв. здравно осигуряване. Жалбоподателят е възразил за недължимост на така посочените суми, с които е извършено прихващане, като по реда на административното оспорване акта е отменен с решение на директора на Д“ОДОП“-гр. С. № 291 от 23. 02. 2018г./л. 30 – 32от първоинстанционнотодело/ и преписката е върната за извършаване на нова проверка по искането. В отменителното решение са коментирани представените от жалбоподателя писмени доказателства относно плащане на посочените суми, с които е извършено прихващане, като преписката е върната за извършване на нова проверка по данъчно-осигурителната сметка на лицето, след която ако се установяват невнесени задължения, същите да бъдат прихванати от недължимо внесената сума от 853лв. В рамките на тази проверка е издаден нов акт за прихващане и възстановяване № ПО – 22220418024887 - 004 – 001/13. 04. 2018г. /л. 34 – 39 от делото/. В него акт е извършен анализ по данъчно-осигурителната сметка на лицето, отбелязано е, че сумите, с които е извършено прихващане по първия акт, са били дължими, прието е, че единствено следва да се извърши корекция на годишната данъчна декларация за 2009г. в посока намаление,, прието е, че лицето има задължения за 0, 94лв за здравно осигуряване за 2015г. и 848лв. задължения за данък общ доход за 2016г. Този акт също е отменен по реда на административното оспорване с решение на директора на Д“ОДОП“-гр. С. № 1058/23. 08. 2018г. /л. 51 – 58 от първоинстанционното дело/ и преписката върната за извършване на нова проверка по искането. В него решение се съдържат констатации, че в акта липсва какъвто и да е анализ на възникналите за периода задължения, постъпилите плащания и представените платежни нареждания, независимо от указанията, дадени в първоначалното отменително решение. В решението е извършен анализ на представените от жалбоподателя писмени доказателства, като са дадени указания, че при новата проверка по предвидените в ДОПК способи следва да бъде анализирана данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя, подадените коригиращи декларации, представените писмени доказателства, като се уточни налице ли са публични задължения, за кой период се отнасят и какъв е техния размер, като на база извършените плащания се извършат корекции в данъчно-осигурителната сметка на лицето, а в случай че бъде установено, че лицето няма предхождащи вземането за ДДФЛ за 2016г. ликвидни и изискуеми публични вземания, респективно, че съществуващите такива не са погасени по давност, да се прецени възможността с надвенесената сума да се погаси съществуващо задължение за съответния период. В рамките на третата проверка е издаден процесния АПВ № ПО – 22220418071193 – 004 – 001/30. 08. 2018г. /л. 60 – 70 от първоинстанционното дело/. В изпълнение на дадените указания във второто отменително решение при издаване на акта е извършена проверка по данъчно-осигурителната сметка на Б.А за времето от 2008г. до момента на извършеното плащане, с което се иска прихващане, като резултатите от проверката в табличен вид са дадени на л. 65 – 66 от делото. Направен е извод, че липсва неоснователно надвенесена сума, няма основание за прихващане или възстановяване на такава. Отново е коментирано, че извършеното с първоначалния акт прихващане на сумите е правилно, тъй като същите са били дължими, че извършеното с втория акт прихващане на сумите 0, 94лв. и 848лв. също е коректно, че по образуваното изпълнително дело на публичния изпълнител лицето дължи общо 2 329, 02лв., в това число главница 703, 75лв. и лихви за забава 1 625, 27лв. По реда на административното оспорване този акт е потвърден с решение № 1813/21. 11. 2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С.. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издаденият акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, а преписката върната за издаване на нов акт при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.
Настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. На практика процесният акт преповтаря констатациите на първите два акта, без да бъде извършен анализ на конкретните факти и обстоятелства, каквито са били указанията в двете отменителни решения, издадени при административното оспорване на актовете. Наведените в касационната жалба доводи по същество съставляват преповтаряне на съдържанието на оспорения акт, а не обсъждане на мотивите на първоинстанционни съд, Изложеното в жалбата, че има известно смесване на двата правни института – този на прихващането и възстановяването, уреден в чл. 128 – 132 ДОПК и този на погасяването - чл. 168, чл. 169 ДОПК по същество е вярно, но това смесване следва както от начина на изложението в оспорения акт за прихващане или възстановяване, така и от обстоятелството, че прихващането е един от способите за погасяване на задължения. По първоначалния акт е прието, а и в отменителното решение на директора на Д“ОДОП“-гр. С. е прието, че сумата от 853лв. е била недължимо платена от задълженото лице, а спорът е бил относно това съществуват ли други публични задължения на лицето, извън тези по образуваното изпълнително дело, с които тази сума да бъде прихваната. Видно от диспозитива на АПВ, с него обаче се приема, че нито има изискуеми вземания, нито има сума за възстановяване, което е необосновано на всичко посочено по-горе. Издадените два предходни акта за прихващане и възстановяване са отменени по реда на административното оспорване, т. е. те не пораждат правни последици, поради което позоваването на тях в процесния акт правилно е определено от първоинстанционния съд като недопустимо. Отделно от това констатациите на първия и втория акт относно дължимите суми си противоречат взаимно. Предвид заключението на вещото лице правилно е прието от административния съд, че констатацията в акта за наличие на задължения за 2015г./каквито са коментирани в първоначалния АПВ/са недоказани.
След като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения АПВ и е отменил същия като такъв и при условията на чл. 160, ал. 3 ДОПК преписката е върната за издаване на нов акт при спазване на указанията, дадени в отменителното решение, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 6249 от 24. 10. 2019г. на Административен съд – София град, трето отделение, 51-ви състав, постановено по адм. д. № 232/19г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.