Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез пълномощника й юрисконсулт М.А срещу решение № 1521 от 08 март 2019 год., постановено по адм. дело № 5694 от 2018 год., по описа на Административен съд София – град. С него е отменена негова заповед № 2394 от 02 май 2018 год. по жалба на Х.А и е осъдена Националната агенция за приходите да заплати на Х.А сумата от 960, 00 лева (деветстотин и шестдесет).

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението като вместо него съдът постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Ответникът – Х.А, чрез процесуален представител счита касационната жалба за неоснователна като моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на направените от доверителя му разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, посочено в договора за правна помощ. Сочи, че не възразява по предявения от касатора списък на разноските по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е постановено след надлежно сезиране на съда с жалба...