Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Шумен, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт П.Д срещу решение № 110 от 22. 07. 2019 г., постановено по адм. дело № 80/2019 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което РДГ - Шумен е осъдена да заплати на П.П от [населено място] обезщетение в размер на 400 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар в съдебно производство по отмяна на Наказателно постановление № 1811600325/31. 08. 2018 г., издадено от директора на РДГ - Шумен, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й заплащане.

Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се представлява. В представена по делото молба от 28. 02. 2020 г. моли да бъде даден ход на делото и поддържа доводите изложени в касационната жалба.

Ответната страна по касационната жалба – П.П не взима становище по жалбата и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде потвърдено.

Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима.

По отношение на основателността на касационната жалба, съдът приема следното:

Административният съд е сезиран с иск от П.П от [населено място] да бъде осъдена Регионална дирекция по горите - Шумен да му заплати сумата от 400 лева, представляваща обезщетение...