Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Академията на Министерство на вътрешните работи, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ал. Малинов“ №1 срещу Решение №1017 от 19. 02. 2019 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №12793/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Академията на министерството на вътрешните работи срещу Решение №УРИ 8121р-23596 от 19. 11. 2018 г. на директора на дирекция „Международни проекти“ в Министерството на вътрешните работи, с което му е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договори с „М. Б. Р“ ЕООД и в размер на 10% от допустимите разходи по договори с „Макстел“ ЕООД.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Счита, че съдът не е установил липсата в процесния административен акт на мотиви за нанасянето на вреда на бюджета на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. (ФМ на ЕИП) като същностен елемент от понятието „нередност“ по смисъла на чл. 11. 2 от Регламента за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. (Регламент за ФМ на ЕИП). Не е установил и липсата на аргументи за причинна връзка между нарушенията и вредите на общия бюджет на ФМ на ЕИП. Сочи, че органът не е обсъдил възраженията и съображенията му по основателността и размера на финансовите корекции.

Неправилен счита извода на съда за осъществено нарушение на чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗОП отм. , Сочи, че вида на проведената процедура на договаряне без обявление не попада в приложното поле на т. 6 от Насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат внесени във финансирани от Съюза разходи в рамките на споделеното управление, в случай на неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки, които са утвърдени с Решение на Комисията С(2013) 9527 от 19. 12. 2013 г. (Насоките). Неправилно органът е квалифицирал нарушението като нередност, тъй като същото не е посочено в раздел 2 „Основни типове нередности и съответните проценти на финансовите корекции“ на Насоките.

Сочи, че нито административният орган, нито съдът е изследвал наличието на финансова вреда, респ. потенциалната възможност за нанасяне на такава. Неправилно съдът е приел за законосъобразен акта в частта за размера на финансовите корекции, тъй като липсват мотиви за приетия размер. Съдът не е обсъдил доводите му за приложимостта на чл. 10 от Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", приета с Постановление № 134 на Министерския съвет от 2010 г. (Методологията) на основание чл. 16, т. 2 от Споразумение за изпълнение на програма BG 13 „Взаимодействие в рамките на Шенген и борба с трансграничната и организирана престъпност, в т. ч. Трафик на хора и странстващи престъпни групи“ (Споразумението). Моли съд да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Международни проекти“ в Министерство на вътрешните работи, счита същата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно. Ответникът се представлява от юрисконсулт П.С.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение №1017 от 19. 02. 2019 г., Административен съд, София град, постановено по административно дело №12793/2018 г., е отхвърлил жалбата на Академията на МВР срещу Решение №УРИ 8121р-23596 от 19. 11. 2018 г. на директора на дирекция „Международни проекти“ в МВР.

За да постанови решението си, съдът е приел, че във връзка с получен от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ сигнал за нередност е извършена проверка на две обществени поръчки с предмет: 1.) „Реновиране, доставка и монтаж на обзавеждане на шест учебни зали в Академията на МВР" по обособени позиции, както следва: Обособена позиция № 1 „Реновиране на шест учебни зали”, Обособена позиция № 2 „Доставка и монтаж на обзавеждане на шест учебни зали”, Обособена позиция № 3 „Паркетни и бояджийски услуги в шест учебни зали; 2.) „Доставка, инсталиране и въвеждане в експлоатация на техническо оборудване за нуждите на учебния процес в Академията на Министерство на вътрешните работи”.

В резултат на проверката е установено, че в обществена поръчка с предмет „Реновиране, доставка и монтаж на обзавеждане на шест учебни зали в Академията на МВР по обособени позиции" в т. 1 от раздел „Минимални изисквания" от т. III.2. 3 на обявлението е посочено, че по обособена позиция 1 изпълнителят следва да има изпълнени най-малко 2 (две) поръчки за СМР (еднакви или сходни с обособената позиция по настоящата поръчка), през последните три години, считано от датата на подаване на офертите; приложил е разпоредбата на чл. 14а ЗОП отм. и е определил вида на процедурата с обект „доставка“; в предмета на поръчката липсват посочените в §1, т. 30 ЗОП отм. изисквания за техническата спецификация за строителство.

По обществена поръчка с предмет „Доставка, инсталиране и въвеждане в експлоатация на техническо оборудване за нуждите на учебния процес в Академията на Министерство на вътрешните работи" е установено, че видът на процедурата е договаряне без обявление по чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗОП отм. , като съгласно чл. 91, ал. 2 от ЗОП отм. с решението за откриването ѝ възложителят одобрява покана за участие в процедурата.

Въз основа на резултатите от проверката е издаден Акт за установяване на нередност №8121р-20113 от 04. 10. 2018 г., с който установените нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки по посочените две обществени поръчки, са определени като нередности по смисъла на чл. 11. 2 от Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 (Регламента за НФМ). На основание чл. 16, т. 3 от Споразумението, т. 18 от Заповед №1з-861 от 25. 04. 2012 г. на министъра на вътрешните работи и чл. 34 от Договор №812108-23 от 02. 10. 2014 г. копие от акта е изпратен на Академията на МВР с възможност за представяне на бележки или допълнителни документи.

На 17. 10. 2018 г., Академията на МВР е представила възражения по основателността и размера на финансовите корекции.

Директорът на Дирекция „Международни проекти”- МВР е издал Решение №УРИ 8121р-23596 от 19. 11. 2018 г., с което на Академията на МВР на основание чл. 11. 1, т. 1 във връзка с чл. 4. 7, т. 1, буква "s" от Регламента за НФМ, т. 1. 3, абзац 1 и т. 6 и т. 9 от раздел 2 „Основни нередности и съответните ставки за финансови корекции" от Насоките е определил финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договора с „М. Б – Русе“ ЕООД, възлизаща на 2 625, 94 лв., и в размер на 10% от допустимите разходи по договора с “Макстел“ ООД, възлизаща на 1 083, 00 лв.

Въз основа на така установеното първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед №8121з-1241 от 04. 10. 2018 г. на министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона писмена форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е анализирал правната рамка на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г. и в частност разпоредбите на чл. 5 и 8, §2 от Споразумението между К. Н и Европейския съюз за финансов механизъм на Норвегия за периода 2009—2014 г., чл. 2 от Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България (Меморандума), чл. 4. 2., чл. 4. 7. и чл. 11 от Регламента НФМ и е формирал извод, че оспореното решение е издадено при спазване на материалния закон. Органът правилно е квалифицирал установените нарушения на ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) като нередности по смисъла на чл. 11. 2 от регламента, като при определянето на размера на корекциите е взел предвид естеството и сериозността на установените нарушения.

По отношение на финансовата корекция по т. 1 от административния акт, е приел за правилен извода на органа за нарушение от възложителя, изразяващо се в поставянето на изискване за изпълнени най-малко 2 (две) поръчки за СМР през последните три години, считано от датата на подаване на офертите, в нарушение на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗОП отм. , съгласно който при обществени поръчки за строителство периодът, за който трябва да бъдат изпълнени дейностите, е 5 години, считано от дата на подаване на офертата. Първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 14а ЗОП отм. не е приложима за случаите, в които се възлагат едновременно строителство и доставка на стоки, както и че в случая предметът на обособена позиция 1 е строителство по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3, буква „б ЗОП отм. , тъй като под строителство законодателят разбира не само строителство на сгради и съоръжения, но и извършване на ремонтни дейности, реновиране и други строителни монтажни работи.

Обосновал е извод, че към участниците е следвало да бъдат поставени изискванията съгласно чл. 51, ал. 1. т. 2 ЗОП отм. , като поставеното изискване се явява ограничително, тъй като в процедурата могат да участват само лица, които са изпълнили еднакви или сходни поръчки за СМР през последните 3 години, считано от датата на подаване на офертите. Поставяният незаконосъобразен критерий за подбор води до ограничаване на конкуренцията, като нарушените правилно е квалифицирано по т. 9 от раздел 2 „Основни нередности и съответните ставки за финансови корекции" от Насоките.

По отношение на финансовата корекция по т. 2 от административния акт, съдът е приел за правилен извода на органа за нарушение на чл. 90, ал. 1, т. 1 ЗОП отм. , тъй като в поканата не е поставено условие за изпълнени най-малко две доставки през последните три години, считано от датата на подаване на офертите, каквото изискване се съдържа в първоначално обявената поръчка. Това приел за съществено изменение на обявените условия на поръчката, което се явява пречка за избор на процедура по чл. 90, ал. 1, т. 1 ЗОП отм. , Съдът е приел за правилно квалифицирано на нарушението като нередност по смисъла на чл. 11. 1, т. 1 от Регламента за НФМ и за основание за определяне на финансова корекция предвид посочения тип нередност в т. 6 „Случаи, които не оправдават използването на процедура на договаряне с предварително публикуване на обявление за поръчка" от раздел 2 „Основни нередности и съответните ставки за финансови корекции" от Насоките.

За правилен приел и извода на органа за наличието на финансово отражение на нередностите. Поради невъзможност за определяне на точния размер на финансовото отражение органът правилно е приложил процентите показатели, предвидени в т. 2 „Основни видове нередности и съответни ставки за финансови корекции" от Насоките, като е отчел естеството и сериозността на нарушението, както и обстоятелството, че прогнозната стойност на поръчката не надвишава праговите стойности, посочени в чл. 7 на Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (Директива 2014/24).

Въз основа на горното е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата. Решението е правилно.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Съдът счита за правилни изводите на първоинстанционния съд за допуснати от касатора нарушения на ЗОП отм. , представляващи нередност по смисъла на чл. 11. 2. от Регламент за НФМ, представляваща основание за налагане на финансова корекция.

По отношение на нарушението на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗОП отм. :

Изводът на първоинстанционния съд за допуснато от касатора нарушение на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗОП отм. при провеждане на обществена поръчка с предмет „Реновиране, доставка и монтаж на обзавеждане на шест учебни зали в Академията на МВР" по обособени позиции" е правилен. Съгласно цитираната разпоредба за доказване на техническите възможности и/или квалификацията на кандидатите или участниците възложителят може да изиска от тях да представят списък на строителството, изпълнено през последните 5 години, считано от датата на подаване на заявлението или на офертата. Нормата императивно определя релевантния период за доказване наличието на предходно изпълнено строителство, а именно – пет години, считано от датата на заявлението или офертата. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за предмета на обществената поръчка по обособена позиция 1 - строителство по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3, буква „б“ ЗОП отм. и приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗОП отм. , доколкото по силата на цитираните разпоредби и при преглед на изброените в Приложение №1 към чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗОП отм. дейности, се установява безспорно, че в обхвата на строителството, като обект на обществена поръчка, законодателят включва разнообразни ремонтни и монтажни дейности (като полагане на мазилки, монтаж на интериорни елементи, полагане на подови настилки, боядисване и др.). В тази връзка следва да се има предвид, че възложителят сам е определил обекта на поръчката като строителство, доколкото в самото изискване по т. 1 от раздел „Минимални изисквания“ от т. III.2. 3. на обявлението е посочил, че участниците следва да доказват изпълнени поръчки за СМР и е поставил условие за представяне на копие от застраховка за професионална отговорност на участниците в строителството по чл. 171 ЗУТ.

Нарушението на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗОП отм. правилно е квалифицирано като нередност по т. 9 от раздел 2 „Основни нередности и съответните ставки за финансови корекции" от Насоките. Описанието на нередността по цитираната точка е „Посочване на незаконосъобразни и/или дискриминационни критерии за подбор и/или възлагане в обявлението за поръчка или тръжната документация“. Съдът счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че така поставеното условие е ограничително и необосновано възпрепятства участие в обществената поръчка на участници, които могат да докажат наличието на опит в изпълнението на сходни дейности за СМР през последните пет години, считано от датата на подаване на заявлението или офертата.

Съгласно дефиницията на „нередност“ по чл. 11. 2. от Регламента за НФМ, нередност е нарушение на правната рамка на Норвежкия финансов механизъм 2009 – 2014 г., на правото на Съюза и на националното право на държавата бенефициер, което засяга или възпрепятства който и да е етап от изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г. в държавата бенефициер, по-конкретно, но не ограничено единствено до изпълнението и/или бюджета на всяка програма, проект или други дейности, финансирани от тези механизми, например посредством неоправдани или непропорционални разходи, или посредством намаляване или загуба на приходи по програмата и/или проекта. От цитираната дефиниция следва, че не всяко нарушение на разпоредба от правната рамка на механизма, правото на Съюза или на националното законодателство, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, представлява „нередност“ по смисъла на чл. 11. 2 от регламента и е основание за определяне на финансова корекция, а само такова, което има или би имало негативно отражение върху който и да е етап от изпълнението на програма, финансирана от средства по механизма. В конкретния случай нарушението на норми от националното право - норми от ЗОП отм. , би имало негативно отражение върху изпълнението на програмата и правилно установеното нарушение е квалифицирано като нередност по смисъла на т. 9 от Насоките - неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор и/или възлагане, изложени в обявлението за поръчка или в документацията за обществената поръчка, за което е определен минималния процент на корекцията - 5 %. Правилно е определена и основата на финансовата корекция, предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 1 и 2 ЗУСЕСИФ.

Не може да се сподели оплакването на касатора, че не е налице наличие на имуществена вреда, т. е. не е осъществен вторият елемент от фактическия състав на нередността, както и оплакването, че в процесния административен акт липсват мотиви относно наличието на вреда, респективно за наличието на причинно-следствена връзка между вредата и допуснатите от касатора нарушения на ЗОП отм. , Константна е практиката на Върховния административен съд, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване наличието само на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Нарушението на свързаното с правото на Съюза национално право, което обективно е довело до нарушаване на принципите на равнопоставеност и недискриминация, винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. Ако получателят на помощта бе спазил изискването на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗОП отм. и бе заложил законосъобразен критерий за подбор, в поръчката биха могли да участват и други участници и това да доведе до по-ефикасно разходване на предоставените по линия на Норвежкия финансов механизъм средства. Това дава основание да се приеме, че ако касаторът не бе допуснал установеното нарушение, общите разходи по финансиране на дейността биха могли да бъдат по-малки, а следователно и разходите на Съюза биха били по-малки.

На следващо място следва да се сподели извода на първоинстанционния съд досежно законосъобразно определяне размера на финансовата корекция. При изложени подробни аргументи на стр. 5 от оспорения административен акт, органът е определил финансова корекция с най-ниския процентен показател, а именно – 5 % от стойността на допустимите разходи. За да стигне до този извод, органът е взел предвид прогнозната стойност на поръчката, която е под праговите стойности посочени в член 7 на Директива 2004/18/ЕО, както и обстоятелството, че няма отстранени участници на основание недоказване на изпълнени най-малко две поръчки за СМР за последните три години, считано от дата на подаване на офертата.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че административният орган не е взел предвид и не е обсъдил възраженията на касатора относно основанието и размера на финансовата корекция. По отношение на нарушението на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗОП отм. , на стр. 3 и 4 от административния акт, органът е изложил всички твърдения на възложителя, съдържащи се във възражението му от 17. 10. 2018 г., след което на стр. 4 и 5 се е мотивирал защо намира същите за неоснователни.

Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд за допуснато от касатора нарушение на чл. 90, ал. 1, т. 1 ЗОП отм. при провеждане на обществена поръчка с предмет „Доставка, инсталиране, и въвеждане в експлоатация на техническо оборудване за нуждите на учебния процес в Академията на МВР“. Съгласно тази разпоредба, възложителите могат да възлагат обществени поръчки чрез процедура на договаряне без обявление, само когато откритата или ограничената процедура е прекратена по чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗОП отм. и първоначално обявените условия не са съществено променени. Както е посочил и административният орган, фактическият състав на чл. 90, ал. 1, т. 1 ЗОП отм. изисква кумулативното наличие на няколко елемента: 1.) възложителят да е обявил открита или ограничена процедура; 2.) тази процедура да е прекратена по чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗОП отм. ; 3.) първоначално обявените в откритата или ограничената процедура условия да не са съществено променени в процедурата на договаряне без обявление.

Съдът счита за правилен извода на първоинстанционни съд, че в случая не са осъществени всички елементи от състава на чл. 90, ал. 1, т. 1 ЗОП отм. , които обосноват възможността за провеждане на процедура на договаряне без обявление от страна на касатора, а именно – не е налице третият елемент от състава на разпоредбата, първоначално обявените в откритата или ограничената процедура условия да не са съществено променени в процедурата на договаряне без обявление. С Решение №458100-199 от 29. 01. 2016 г. на помощник-ректора на Академия на МВР е открита процедура по възлагане на обществена поръчка - договаряне без обявление с правно основание чл. 90, ал. 1, т. 1 ЗОП отм. с предмет „Доставка, инсталиране, и въвеждане в експлоатация на техническо оборудване за нуждите на учебния процес в Академията на МВР“. В поканата не е включено изискване за изпълнени най-малко на две доставки през последните три години, считано от датата на подаване на офертите, каквото изискване се съдържа в т. II.2. 3. от обявлението на прекратената поръчка, открита с Решение №458100-1974 от 27. 10. 2015 г.

Сравнението на обявленията по двете обществени поръчки сочи, че в т. III.2. 3. от обявлението възложителят е поставил следното изискване към участниците за доказване на технически възможности: „Да има изпълнени най - малко 2 (две) доставки (еднакви или сходни с обособената позиция по настоящата поръчка), през последните три години, считано от датата на подаване на офертите. „Под сходен предмет следва да се разбира доставка на: По ОП 1: Компютърна техника и/или офис оборудване. По ОП 2: Офис оборудване и/или съобщително оборудване. По ОП 3: Обзавеждане за учебни/конферентни и/или други зали за публични събития.“. Същевременно, в публикуваната в профила на купувача покана за участие в процедура на договаряне без обявление, одобрена с Решение № 458100-199/29. 01. 2016 г., в т. 10 „Изисквания за техническите възможности на участника“ такова изискване не фигурира. Така извършеното сравнение на изискванията към участниците в двете процедури доказва извода на административния орган, приет за правилен и от първоинстанционния съд, че поставените условия, заложени в обявлението в откритата процедура, не се съдържат в поканата за договаряне без обявление.

Доводът на касатора, че посоченото изменение в условията на обществената поръчка не е съществено, е неоснователно. Невключването на горепосочените изисквания в условията на поръчката чрез договаряне представлява съществено изменение на обявените условия, което се явява пречка за избор на този вид процедура при условията на чл. 90, ал. 1, т. 1 ЗОП отм. , В тази насока съдът приема за правилен извода на административния орган, че за възложителя не са били налице условията на чл. 90, ал. 1, т. 1 ЗОП и той не е следвало да обявява процедура на договаряне без обявление. Несподелим е и доводът на касатора, че с невключването в поканата за участие на условието за изпълнени най - малко 2 (две) доставки (еднакви или сходни с обособената позиция по настоящата поръчка), през последните три години, считано от датата на подаване на офертите, на практика не се ограничава, а се разширява кръгът на потенциалните участници в процедурата. Напротив, самото провеждане на процедура при условията на чл. 90, ал. 1, т. 1 ЗОП отм. предполага липса на обявление за обществената поръчка и изпращане на покана до конкретни, избрани от възложителя субекти, т. е. изначално кръгът на възможни участници, а оттам и нивото на конкуренция, е силно ограничено.

Правилен е изводът на първоинстанционният съд и досежно квалификация на нередността като такава по т. 6 от Насоките, а възражението на касатора за неправилна квалификация е неоснователно. Видовете нарушения са многобройни и не могат да бъдат изброени изчерпателно, поради което както правилно е посочено в административния акт, съгласно т. 1.1, абзац 8 от Насоките, видовете нередности, описани в раздел 2, са най - често срещаните видове нередности. Други нередности, които не са посочени в този раздел, следва да бъдат разглеждани в съответствие с принципа на пропорционалност, а когато е възможно – по аналогия с видовете нередности, установени в Насоките. В случая, административният орган е приложил квалификация по т. 6 от Насоките по аналогия, доколкото съгласно описанието на цитираната нередност става дума за провеждане на процедура по обществена поръчка, която не може да бъде обоснована със съответните разпоредби, т. е. провеждането й е без основание. Без значение е в случая, че посочената в т. 6 от Насоките процедура е такава на договаряне с предварително публикуване на обявление за поръчка, а проведената от касатора е такава на договаряне без обявление, тъй като става въпрос за прилагане по аналогия, за което са изложени мотиви на стр. 7 от административния акт.

Правилно е определен и процентният показател на финансовата корекция в средния размер от 10%. В процесния административен акт са изложени мотиви относно избора на процентен показател съобразно естеството и сериозността на нарушението, които се споделят от настоящата инстанция. Предвид естеството на нарушението на чл. 90, ал. 1, т. 1 ЗОП отм. , изразяващо се в неоснователно провеждане на процедура на договаряне без предварително обявление, което води до пълно ограничаване на конкуренцията и на достъпа до участие на широк кръг лица обосновава и висока степен на тежест на нарушението, а оттам и най-висок размер на корекцията. В случая, отчитайки обстоятелството, че прогнозната стойност на поръчката не надвишава праговите стойности по чл. 7 от Директива 2004/18/ЕО, административният орган законосъобразно е определил финансова корекция в среден размер, а именно – 10 %.

Неоснователни са доводите на касатора за приложението на чл. 10, ал. 1 от Методологията отм. , тъй като тя е неприложима. В допълнение, за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че не е налице незаконосъобразно определяне на основата на финансовата корекция, доколкото съгласно чл. 6, ал. 1 от сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (л. 182 от делото) не е предвиден собствен принос на Академия на МВР.

Видно от изложеното, като е обосновал извод за законосъобразност на оспореното решение на директора на дирекция „Международни проекти“ в МВР и е отхвърлил жалбата на Академия на МВР, първоинстанционният е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, предвид липсата на претенции за присъждане на разноски по делото и от двете страни, такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1017 от 19. 02. 2019 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №12793/2018 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.