Производството е по реда на чл. 178 от ЗКонц (ЗАКОН ЗЗД КОНЦЕСИИТЕ) (ЗК) във връзка с чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Мибу 17“ ЕООД, чрез адв. Е.П, против решение № 1153 от 24. 10. 2019 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-675/2019 г. С него е оставена без уважение жалбата на касатора в настоящото производство, срещу Решение № 36/11. 07. 2019г. на Кмета на община П. за прекратяване на процедура за определяне на концесионер за строителство на обект "Спортен комплекс за професионален и масов спорт село Марикостиново, община. Петрич, област Б.д" и за откриване на процедура за Възлагане на концесия за строителство на обект "Спортен комплекс за професионален и масов спорт село Марикостиново, община П., област Б.д". В касационната жалба се твърди, че оспореното решение на КЗК е неправилно поради нарушение на материалния закон, без да са изложени конкретни доводи за това. В нея изцяло са преповторени твърденията от жалбата подадена пред КЗК, относно незаконосъобразността на решението на възложителя. Прави се искане съдът да отмени решението на КЗК.
Касационният жалбоподател, редовно призован за съдебното заседание не се явява и не изпраща представител.
Комисията за защита на конкуренцията не взема становище.
Ответната страна – кметът на община П., в съдебно заседание чрез юрк.. Ф изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение на кмета на община П. е законосъобразно като изцяло поддържа мотивите изложени в акта на КЗК. Претендира разноски в полза на община П..
Ответната страна – Общински съвет – Петрич, не изразява становище по касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът излага аргументи по всеки един довод на касационната жалба. Предлага решението на КЗК, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 178, ал. 1 ЗК и е против неблагоприятен за страната правораздавателен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
От данните по делото се установява, че КЗК е била сезирана с жалба, подадена от „Мибу 17" ЕООД срещу Решение № 36/ 11. 07. 2019г. на Кмета на община П. за прекратяване на процедура за определяне на концесионер за строителство на обект "Спортен комплекс за професионален и масов спорт село Марикостиново, община П., област Б.д" и за откриване на процедура за Възлагане на концесия за строителство на обект "Спортен комплекс за професионален и масов спорт село Марикостиново, община П., област Б.д". КЗК е приела жалбата за допустима, като подадена в срок и от заинтересован страна, но по съществото на спора е преценена за неоснователна, поради което е оставена без уважение.
За да постанови този резултат КЗК на първо място е установил, че с оглед изложените в жалбата доводи предметът на обжалване е процесното решение, в частта, с която се открива процедура по възлагане на концесия за строителство съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗК във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗК и се одобряват обявление за откриване на процедурата и документация за концесията.
КЗК е приела за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че в документацията липсва информация за мрежите и техническата инфраструктура извън концесионната територия (ВиК, минерална вода, ток и газ). При подробно извършен фактически и правен анализ Комисията е достигнала до извода, че в тежест на избрания концесионер е да предприеме действия, съответно ангажира време и ресурс по проектиране и изграждане на съоръженията на техническата инфраструктура в имота, в който ще се извършва строителството като за това получи и необходимото съдействие от водоснабдителните и електроснабдителните дружества по реда на ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) й Наредба № 4 от 14. 09. 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Посочила е, че всеки заинтересован участник сам преценя с какъв финансов и технически ресурс разполага за изпълнение обекта на концесията, включително проектирането и изграждането на съоръженията на техническата инфраструктура и съответно дали да подаде оферта за участие в концесионната процедура. В тази връзка на потенциалните участници в концесионната процедура възложителят е разрешил извършването на оглед на имота, върху който ще се осъществи обекта на концесията, като по този начин последните ще добият яснота от къде минават мрежите на съоръженията на техническата инфраструктура за съседните имоти, което от своя страна би им помогнало за изготвяне на техническия проект.
Относно довода на жалбоподателя, че до обекта трябва да бъде прекарана и минерална вода, в решението на КЗК е посочено, че находището на минерална вода в с. М.ово е изключителна държавна собственост и може да осигури захранването с минерална вода до обекта. Това се потвърждава и с Решение № 65/22. 02. 2011 г. на министъра на околната среда и водите, с което на О. П безвъзмездно за срок от 25 години, е предоставено управлението и ползването на посоченото находище на минерална вода, включително водовземните съоръжения - сондаж № 6 и каптиран естествен извор "Бочвата", поради което разрешение за водовземане от находището се издава от Кмета на О. П.
Относно твърдението на жалбоподателя, че в Документацията за участие е посочен срок за подаване на оферти - до 17 ч. на 19. 06. 2019 г., който срок не може да бъде спазен и което от своя страна означава, че липсва срок за подаване на оферта, КЗК е посочила, че в Раздел IV.2. 2 от обявлението публикувано в Националния концесионен регистър е записано, че срокът за подаване на заявления и оферти за настоящата концесионна процедура е до 19. 08. 2019 г., като същият срок е посочен и в европейския електронен ТЕД портал. Доколкото в обявлението е посочен правилният срок за подаване на оферти, а именно 19. 08. 2019г., то КЗК е приела, че изписаният в документацията срок е резултат от допусната техническа грешка при изготвянето й и не следва да се кредитира от потенциалните участници в процедурата. Установено е също така, че в случая жалбоподателят не е отправил искане за разяснение или допълнителна информация на основание чл. 79, ал. 1 от ЗК относно реда за провеждане на концесионната процедура и срока за подаване на оферти за нея.
Твърдението на жалбоподателя, че е в ход процедура по приемане на нов ОУП на Общината, за която липсва информация на какъв етап е и очакваните срокове за финализирането й, което от своя страна е пречка за заинтересованите лица да планират строителството предмет на концесията, КЗК е приела за неоснователно. Според мотивите в оспореното решение на КЗК, посочената в документацията информация е достатъчна за подготовка на конкретна оферта имайки предвид, че в предмета на поръчката не са вменени в отговорност на концесионера изготвяне на подробните устройствени планове и провеждане на процедури по одобряването на тези планове, а ясно е записано, че се касае за проектиране и строителство - т. е. инженеринг, при който проектиранията са на база ясни показатели и точните стойности за реализация на очакваното строителство могат да се определят на етап - одобрен инвестиционен проект. Въз основа на така направените правни изводи, КЗК е извела и решаващия си извод, че оспореното решение на кмета на О. П е законосъобразно, поради което е оставила жалбата без уважение. Оспореното решение на КЗК е правилно.
Правилно КЗК е приела за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че липсва каквато и да е информация относно процедурата по приемане на нов ОУП на Общината, с който се предвижда имотите съставляващи концесионна територия да се обединят в общ УПИ със статут на публична общинска собственост и очакваните срокове за финализирането й. Неоснователно е и твърдението, че тази липса на информация ще създаде пречка за заинтересованите лица да планират строителството предмет на концесията. Видно от документацията за концесията в посочения срок за изпълнение на СМР, а именно не по-малко от 24 месеца и не повече от 48 месеца, не се включва времето по изготвяне на устройствените планове, защото за да започне строителството тази процедура следва да е приключила. Същото е видно и от предмет на концесията, в който не е включена процедурата по приемане на нов ОУП на О. П.
В тази връзка правилно КЗК е приела, че посочената в документацията информация е достатъчна за подготовка на конкретна оферта имайки предвид, че в предмета на поръчката не са вменени в отговорност на концесионера изготвяне на подробните устройствени планове и провеждане на процедури по одобряването на тези планове. В документацията за концесията за строителство ясно е посочено, че предметът й на първо място включва проектиране и изпълнение на строеж - т. е. инженеринг, при който проектиранията са на база ясни показатели и точните стойности за реализация на очакваното строителство.
Настоящият състав напълно споделя извода на КЗК, че е в тежест на избрания концесионер да предприеме действия, съответно ангажира време и ресурс по проектиране и изграждане на съоръженията на техническата инфраструктура в имота, в който ще се извършва строителството. В Документацията за участие изрично е посочено, че в концесионната територия няма трафопост. Електрозахранването следва да се осъществи въз основа на конкретното проектно решение за комплекса и предписанията на присъединителното дружество. Посочено е също така, че с проектното решение за комплекса следва да бъде дадено решение за изграждане на съоръжения и мрежи за захранване на комплекса с вода и за отвеждане на отпадните води от комплекса от съществуващата селищна инфраструктура, както и да бъде дадено решение за захранването на басейните с минерална вода. С проектното предложение следва да бъде дадено и решение за реконструкция на трасета на елементите на техническата инфраструктура, ако има такива, преминаващи през концесионната територия. Такива изисквания са поставени и за проектиране и на основните сгради и съоръжения. От т. 1. 3. от Документацията за концесията е видно, че обхватът на дейностите, които ще се реализират, включва изпълнение на инженеринг - проектиране, авторски надзор и изграждане на обект „Спортен комплекс". След подробен анализ на посоченото в документацията Комисията е достигнала до правилния извод, че за изпълнителя на концесията за строителство е вменено задължението да извърши както проектирането на обекта (включително присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура) така и строителството на обекта заедно с елементите на техническата инфраструктура към него. Ето защо възражението на жалбоподателя, че в документацията липсва информация за мрежите и техническата инфраструктура извън концесионната територия (ВиК, минерална вода, ток и газ), се явява неоснователно, тъй като тази информация всеки участник в концесията следва сам да изследва и установи като за това получи и необходимото съдействие от водоснабдителните и електроснабдителните дружества.
Обосновани са изводите на КЗК за техническа грешка относно погрешно посочената в документацията датата за подаване на документи от кандидатите, която не влияе на възможността на заинтересованите лица да подадат необходимите документи за участие в откритата процедура. Видно от приложените документи в Раздел IV.2. 2 от обявлението публикувано в Националния концесионен регистър е записано, че срокът за подаване на заявления и оферти за настоящата концесионна процедура е до 19. 08. 2019 г., като същият срок е посочен и в европейския електронен ТЕД портал. В случая посочването на погрешна дата в т. 5.9 от Документацията на концесията не внася неяснота относно обстоятелствата, кой е крайният срок за получаване на оферти и заявления и с оглед това, че липсват постъпили запитвания по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗК за разяснение или допълнителна информация относно реда за провеждане на концесионната процедура и срока за подаване на оферти за нея.
По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Искането на процесуалния представител на кмета на община П. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Според фактическата и правна сложност на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК и във връзка с чл. 34 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ касационният жалбоподател следва да заплати съответстващо юрисконсултско възнаграждение на О. П в размер на 200 лв., което не е прекомерно.
Воден от горното и на основание чл. 178 ЗК във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1153 от 24. 10. 2019 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-675/2019 г.
ОСЪЖДА "Мибу 17" ЕООД, с ЕИК 201780345, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „ Фердинандова“ № 32, да заплати на О. П разноски в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.