Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. Али, [гражданство], срещу Решение №100 от 15. 04. 2019 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по административно дело №26/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-жа Али срещу Решение №292р-181 от 02. 01. 2019 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. К., с която на основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване и продължаване на срока на пребиваване на Б. Али, продължително пребиваваща в страната на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗЧРБ и е определен срок за напущане на страната до 31. 01. 2019 г.

Касационният жалбоподател – Б. Али, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е приел, че Б. Али не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗЧРБ.Аистративният орган е следвало да прецени налице ли са предпоставките за издаване на разрешително за продължително пребиваване към момента на подаване на заявлението – 19. 12. 2018 г., а не към момента на постановяване на оспорения административен акт. За неспазване на срокът по чл. 14, ал. 2 от Правилник за прилагане на ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ППЗЧРБ) касаторката е наказана с наказателно постановление, но неспазването на срока не е основание за отказ.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ и да върне преписката на органа за произнасяне. Касаторът се представлява от адв.Е.Х, Адвокатска колегия - Пловдив.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи – гр. К., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Доводите в касационната жалба са изложени и пред първоинстанционният съд, същите са обсъдени и правилно отхвърлени като неоснователни.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното:

Б. Али (B. Ali) е [гражданство], [дата на раждане], притежаваща документ за задгранично пътуване № [номер], валиден до 24. 11. 2025 г.; български личен документ № [номер], валиден до 19. 12. 2018 г., който е с право на продължително пребиваване в страната на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗЧРБ.

На 19. 12. 2018 г. г-жа Али е подала до Директора на ОДМВР - Кърджали заявление, рег. №292р-28144, за предоставяне на право на продължително пребиваване в Р. Б, на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗЧРБ. Към заявлението е приложила всички изискуеми документи по чл. 14, ал. 1 и чл. 20 ППЗЧРБ.

На 19. 12. 2018 г. с Наказателно постановление №169, на основание чл. 52, ал. 1 ЗЧРБ, за нарушение на чл. 14, ал. 2 ППЗЧРБ на Б. Али е наложена глоба в размер на 500 лева

На 02. 01. 2019 г. с Решение №292р-181 директорът на ОДМВР – Кърджали, на основание чл. 26, ал. 2 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване и продължаване на срока на пребиваване на Б. Али, продължително пребиваваща в страната на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗЧРБ и е определен срок за напущане на страната до 31. 01. 2019 г. В мотивите на решението си органът се позовава на пропуснатият срок по чл. 14, ал. 2 ППЗЧРБ.

С разпореждане от 14. 02. 2019 г. съдът е конституирал страните, приел е представените от страните писмени доказателства и е разпределил доказателствената тежест.

Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, постановена е при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. О. Р №292р-181 е издадено на 02. 01. 2019 г., към който момент валидността на притежаваното от Б. Али разрешение за продължително пребиваване е било изтекло. Счел е за безспорно установено, че към датата на издаване на атакувания административен акт г-жа Али не е отговаряла на първата от кумулативно дадените в чл. 24, ал. 1 ЗЧРБ предпоставки, при които може да и бъде издадено разрешение за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Р. Б, поради което е приел оспореното решение за законосъобразно. Решението е неправилно.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат, поради което съдът не дължи произнасяне по това основание.

Доводите за необоснованост и противоречие с материалноправни разпоредби ще бъдат разгледани едновременно.

Видно от оспорената заповед, същата е издадена на основание чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ (преди изменението с ДВ, бр. 34 от 2019 г.). Посочената разпоредба определя предпоставките, при които се отказва издаването на разрешение за продължаване на срока на пребиваване на чужденец, а именно когато е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а - 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 25, 25б, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т.

Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са финансово осигурени родители на български гражданин или на чужденец, който притежава разрешение за постоянно пребиваване, когато документите, удостоверяващи семейните връзки, които произхождат от чужбина, са признати или допуснати за изпълнение и са регистрирани по реда на българското законодателство.

В настоящия случай административният орган и съдът, са приели, че г-жа Али не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1 ЗЧРБ, тъй като към момента на издаване на оспорения акт същата не притежава виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, нито разрешително за продължително пребиваване.

Административният орган е приел, че неспазването на срока, регламентиран в чл. 14 ППЗЧРБ е основание за постановяване на отказ, тъй като води след себе си последиците на неизпълнение на предпоставките на чл. 24, ал. 1 (т. 7) ЗЧРБ.

В случая, както беше посочено по-горе, предпоставките за отказ за издаването на разрешение за продължаване на срока на пребиваване на чужденец са регламентирани в чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ. Разпоредбата съдържа няколко правни норми, които регламентират предпоставки във връзка с предоставянето на правото на пребиваване. Но посочените 12 правни норми, към които чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ препраща, съдържат предпоставките, при които се разрешава различно право на пребиваване - продължително и постоянно, на различни правни субекти.

Никъде в ЗЧРБ не е регламентиран срок за подаване на заявлението за продължаване на срока на пребиваване, нито неспазването му е предвидено като основание за отказ. Недопустимо е с Правилник за прилагане на ЗЧРБ да бъде предвиден преклузивен срок, с който да се засягат субективни права. Неспазването на срока по чл. 14, ал. 2 ППЗЧРБ не може да бъде основание за отказ за продължаване на срока за пребиваване. Предпоставките за постановяване на отказ са изрично посочени в чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ, като в случая такива не са налице.

Към момента на подаване на заявлението за продължаване срока на пребиваване на г-жа Али, същата е пребивавала на територията на страната на валидно правно основание и е отговаряла на условията на чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗЧРБ, за което не се спори по делото.

Безспорно е, че законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му, но наличието на предпоставките за продължаване на срока за продължително пребиваване органът следва да преценява към момента на подаване на заявлението.

Първоинстанционният съд като не е установил тази незаконосъобразност на оспорената заповед е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено.

За пълнота следва да бъде отбелязано следното:

Съгласно чл. 157 от ГПК (Г. П. К), приложим на основание чл. 144 АПК, по допускане на доказателствата съдът се произнася с определение, като определя и срока за събирането им. Срокът започва да тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила. Съдът се произнася по допускането и приемането на тези доказателства в открито съдебно заседание. В настоящия случай съдът е приел представените от страните доказателства с разпореждане по хода на делото, постановено в закрито заседание. С това той е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но тъй като касаторът не твърди конкретно такъв порок на съдебния акт, съдът не може да го установи служебно по арг. на чл. 218, ал. 2 АПК и не следва да се произнася по него.

Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което съдът следва да постанови решение, с което да отмени Решение №292р-181 от 02. 01. 2019 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. К.. Тъй като административното производство е започнало по искане на касатора, съдът следва да изпрати преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, като се определи и срок за произнасяне, който с оглед на предмета на искането следва да бъде 14 дни.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №100 от 15. 04. 2019 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по административно дело №26/2019 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение №292р-181 от 02. 01. 2019 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. К..

ИЗПРАЩА преписката на органа за произнасяне по заявление, вх. №292р-28144 от 19. 12. 2018 г. на Б. Али (B. Ali), [гражданство], [дата на раждане]

ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок на органа за произнасяне от влизане на решението в сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.