Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Про солюшън” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ”Бигла” № 39, ап. 1, против Заповед №358/20. 03. 2019 г. на министъра на труда и социалната политика, с която е прекратена регистрацията на дружеството с Удостоверение №2115/14. 09. 2016 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за други държави.

Жалбоподателят твърди, че издадената заповед е материално незаконосъобразна, защото счита, че не е налице соченото в нея нарушение на чл. 26 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (само „Наредбата”) да уведоми Агенцията по заетостта при откриване на офис в населено място, извън мястото на регистрацията, както и по чл. 24, ал. 1 от Наредбата да впише в регистъра на търсещите и устроените на работа лица, данните за И.П.

С оглед на изтъкнатите в жалбата фактически твърдения и правни изводи моли съдът да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед.

Ответникът - министърът на труда и социалната политика в писмено становище по делото поддържа, че жалбата е неоснователна и да се отхвърли като такава.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК, приема следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установява се от фактическа страна по делото, че „Про солюшън” ООД на основание чл. 28, ал. 5 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗЗД НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) и чл. 5, т. 1 от Наредбата (ред. изм. ДВ, бр. 82 от 03. 10. 2014 г.) е регистриран под №2115 от 14. 09....