Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Митници“, подадена чрез главен юрисконсулт К.С, против решение № 2675/17. 04. 2019 г. по адм. д. № 11301/2018 г. на Административен съд – София-град, в осъдителната му част. Твърди, че решението е неправилно в тази част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява, че обезщетение не се дължи поради това че не е налице незаконосъобразно уволнение на Петров през исковия период. Моли да бъде отменено решението в обжалваната му част. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – К.П, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице касационните отменителни основания на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. При установената фактическа страна са обосновани изводите на съда, че в съответствие с разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл (в относимата редакция, обн. ДВ, бр. 95 от 2003 г.), когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 10 месеца.

Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред АССГ е образувано по искова молба от К.П против Агенция “Митници“ за присъждане на обезщетение в размер на 6489, 36 лв. за периода 21. 12. 2010 г. до 27. 07. 2011 г., през който жалбоподателят не е заемал държавна служба поради отменена по-късно от органа по назначаването заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, ведно с мораторната лихва, считано...