Страница 3 от 3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1430/12.05.2025 г., [населено място]

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

разгледа докладваното от съдия Костадинова ч. гр. д. № 2759/2024 г. и установи следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1. вр. ал. 1, т. 2 ГПК.

Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ обжалва Определение № 2401/25.09.2024 г. по в. гр. д. № 92/2024 г. на АС-София, с което е отхвърлена молбата му по чл. 248 ГПК за присъждане на допълнителни разноски за адвокатска защита в първоинстанционното и въззивното производство.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт като неправилен. Заявява, че въззивният съд е намалил сторените от него разноски за адвокат, без да е направено своевременно възражение за прекомерност, както и без да съобрази броя на предявените искове, на проведените открити заседания, на наведените от страните множество възражения и обема на събраните доказателства. Допълва, че заплатеното от него адвокатско възнаграждение без ДДС не надхвърля 10 % от цената на всеки от исковете. При тези съображения моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски за адвокат в направения от него размер, намален само съобразно частичното уважаване на исковете.

Ответниците по частната жалба С. В. И., Л. В. М., Д. В. И., Н. В. И. и А. В. С. не взимат становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав Първо отделение, констатира, че частната жалба е допустима - подадена е в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК съдебен акт. Предметът на жалбата не е поставен в зависимост от допуснатото касационно обжалване на решението, поради което съдът дължи произнасяне преди приключването му.

От данните по делото се установява, че първоинстанционното производство е образувано по предявени от С. В. И., Л. В. М., Д. В. И., Н. В. И. и А. В. С. срещу жалбоподателя субективно съединени искове с правно основание чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ за присъждане на сумата от по 40 000 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дядо им Д. С. К., ведно със законна лихва. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е осъдил ищците да заплатят на ответника изцяло стойността на сторените от него разноски за адвокат в общ размер от 10 740 лв.

Въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение, като е уважил исковете за сумата от по 5 000 лв. на всеки ищец. Относно разноските за адвокат, дължими на ответника за двете инстанции, съдът е приел, че следва да бъдат намалени поради прекомерност, като е счел, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение е по 5 000 лв. за всяка инстанция. Така съобразно изхода от делото съдът е присъдил общо сумата от 8 750 лв. – разноски за адвокатска защита в първоинстанционното и въззивното производство.

По реда на чл. 248 ГПК ответникът е поискал изменение на решението чрез увеличаване на присъдените разноски за адвокат до реално заплатените суми, намалени единствено с оглед частичното уважаване на исковете. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е отхвърлил искането, като е мотивирал извода си с наличието на общи факти по субективно съединените искове, с процесуалната позиция на ответника спрямо разпределената тежест за доказване и с размера на исковете.

Определението е частично неправилно.

Изводът за прекомерност на заплатените от ответника разноски за адвокат в размер от 10 740 лв. за защита в първата инстанция и 23 100 лв. за втората, е законосъобразен и е формиран въз основа на релевантни критерии – наличие на идентичност в почти всички правопораждащи факти за всеки от субективно съединените искове, както и относително нисък размер на цената на исковете поотделно. Към това трябва да се добави и липсата на правна сложност на делото (относимият към спора материален закон е част от националната правна система, ясен е и по приложението му има константна съдебна практика, включително и тълкувателна), както и обстоятелството, че процесът на доказване не се е отклонил от обичайния за този вид дела.

Въпреки това обаче съдът не е имал правомощие да намали разноските за адвокат в първоинстанционното производство, тъй като в него ищците не са упражнили възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК (такова не е заявено до устните състезания пред първата инстанция) и разноските са били присъдени от първоинстанционния съд в пълния им размер. Във втората инстанция своевременно е възразено за прекомерност (с молба от 24.04.2024 г.) и поради това намаляването на разноските за адвокат за тази инстанция до сумата от 5 000 лв. е правилно.

Следователно общият размер на разноските за адвокат, който следва да служи като база за определяне на дължимите от ищците разноски, е 15 740 лв. (10 740 лв. + 5 000 лв.), а съобразно отхвърлената част от исковете ищците следва да заплатят разноски за двете инстанции в размер от 13 772,50 лв. Въззивният съд е присъдил сумата от 8 750 лв., поради което следва да бъдат присъдени допълнително 5 022,50 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2401/25.09.2024 г. по в. гр. д. № 92/2024 г. на АС-София, в частта, с която молбата на Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ по чл. 248 ГПК е отхвърлена за сумата от 5 022,50 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 817/09.07.2024 г. по в. гр. д. № 92/2024 г. на АС-София в частта относно присъдените в полза на ответника разноски за адвокат, като ОСЪЖДА С. В. И., ЕГН [ЕГН], Л. В. М., ЕГН [ЕГН], Д. В. И., ЕГН [ЕГН], Н. В. И., ЕГН [ЕГН], и А. В. С., ЕГН [ЕГН], да заплатят на Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК по равно и допълнително към вече присъдените с въззивното решение разноски за адвокат сумата от 5 022,50 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.